понеделник, 24 октомври 2016 г.

Неизчезваща- Александра Бракен

  В това напрегнато подължение на Тъмна дарба, не знам какво харесах повече- героите или дейсвието.
  Напоследък не съм чела много книги с дълги глави и тези малко ме измориха, имах чувството, че четейки по 2-3 глави на ден, сякаш чета по 20 страници, когато те бяха към 60-80 и това някак ме караше да си мисля, че чета по-бавно от обикновено. Това на страна, стилът на писане на Александра Бракен като че ли се е променил, подобрил и това си личи дори през завесата на превода. Изключително много ми хареса как е изградена Неизчезваща и не мога да повярвам, че свърши. И то по този начин! 
   Шест месеца след събитията в първата книга, промяната в Руби е осезаема и голяма. Тя вече приемa това, което е и е овладяла способностите си. Това е страхотно, защото и самото й звучене се е променило, все още има някой и дръг момент на слабост, което я прави човек все пак, но вече не е така пречупена, както беше, не е такава страхлива и лесно плашлива, защото умее да се защитава и да рита задници. Наистина, да чета за тази Руби беше като да чета за изцяло нова героиня, която имах удоволствието да опозная и докато я харесвах и преди, то сега със сигурност я обичам! За мен все пак е важно героините ми да са силни.
  Има и няколко нови герои, както и стари, разбира се. Най-отличителната е Вида, чието описание на външност и на характер ми допада повече, отколкото бих предположила, защото тя може да си съперничи с Руби, даже е доказано, че е по-добрата от двете, което още повече ми харесва. За един главен герой да не е най-най във всичко е много важно, защото не се среща толкова често. 
  Вида е сложна личност, тъй като чрез нахаканото си държание и вечната увереност и сила, тя сякаш прикрива една своя по-уязвима част, но това е само предположение, защото не се стигна до там, та да се разкрие нещо повече за миналото й.
  Джуд е едно малко сладурче, на което му е достатъчно само това половин изречение, за да бъде описано.
  Всеки път, когато чета за герой Нико в някоя книга, аз си представям Нико Дианджело и това че и този Нико тук е потайна личност не ми помогна да си го представя по-различно.
   Срещаме се с Дунди, дааа! Тук е времето да спомена, че почти нищо не помня от Тъмна дарба вече, следователно и ако това е спойлер- СЪЖАЛЯВАМ! Но сега, не се ли радвате, че е жив? Пък и като една от последните прочели тази книга, едва ли е нещо ново това.
  Тук връзката на Дунди и на Руби не просто е показана много добре, но тя е и затвърдена, защото ако в пъвата книга не се харесваха особено, то тук вече е нещо различно. След тази шестмесечна раздяла и двамата са преминали през огромна промяна, всеки е направилно нужното да оцелее и следователно и двамата са допуснали достатъчни грешки, за да се сближат, вместо да се разделят и карат. Много ми хареса как е представена връзката им и наистина много се зарадвах, когато той се появи отново.
   Причината да не коментирам сюжета е, защото има толкова много неща, които трябва да кажа, че най-много да се оплета и да объркам не само себе си, но и вас. Александра Бракен се справя чудесно със заплитането на всякакви интриги- малки и големи, и в образуването на толкова сложни схеми с предателства, лъжи и обрати, че не е особено лесно да се запомни кое кога се е случило и как. Изключително много харесах самата последователност на действията и начинът, по който ги е представила, искаше ми се да видя и малко повече от Коул и се надявам да е сред главните герои в По залез. Някои  от разкритията, които авторката направи в тази книга са по-големи, отколкото предполагах и дори успя да ме изненада наистина много с едно от последните си.
   Неизчезваща е едно прекрасно продължение на Тъмна дарба, чиято следваща част искам да прочета възможно най-скоро.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар