Първата книга за месец октомври беше по-добра от повечето, които прочетох през септември.
Даркмут ме привлече със своята корица и с привидно баналната си и изтъркана идея, но ме спечели с оригиналността си. Не си спомням да съм чела подобна книга и останах приятено изненадана от това колко ми хареса, особено като се има на предвид, че не съм фен на малките герои.
Шейн Хегарти има лек стил на писане, който освен че се чете наистина бързо и лесно, е напълно съобразен с читателите, към които е насочена книгата, а именно по-младите книжни мишлета. Героите и историята са построени много добре и също са съобразени с възрастта на четящите, както и на главният герой. Освен това главите са кратки и със сравнително едър шрифт, което е един допълнителен плюс, който давам на книжлето, защото съм фен на кратките части. Издателство Сиела се е справило чудесно с корицата и мака да имаше някои неща в превода, от които не останах очарована, книгата ми хареса.
Историята може и да е предадена изключително приятно и по много интересен начин, но имаше нещо в книгата, което не ми хареса и това е, че й отнема време да започне. Първата половината беше изключително слаба и ми отне известно време да навляза в нея, след което вече я дочетох за един ден. Въвеждащата част на книгите се допуска от начинаещите писатели и нямам идея дали Шейн Хегарти е такъв, но написана така, книгата е една идея по-слаба, отколкото би била без всичките училищни драми в първите 150 страници.
Макар и заложени доста потенциални обрати, на мен ми беше сравнително лесно да се досетя за повечето от тях, освен може би за един и разбира се, че книгата е насочена към по-младите читатели, но това не означава, че трябва да се пренебрегнат и потенциалните старци. Има някои типични мотиви, които също биха могли да бъдат изпуснати, но това не е чак толкова важно.
Героите ми харесаха. Най-много ми хареса бащата на Фин и ми се струва, че ако има книга за него, бих си я купила точно в деня на издаването й, не бих могла да чакам да бъде преведена или издадена с меки корици. Той просто е от типа мъже, които наистина много харесвам, които изглеждат като същински задници, но правят, каквото правят за твое добро, а освен това е и родител, заради което му се налага да е още по-голям задник. Харесва ми, защото той не е студенокръвно копеле, което не го е грижа за жена му и детето му, не, когато са застрашени, той се хвърля с главата напред в огъня.
Фин е типичното много специално дете, за което всички знаят, че е специлано, само той не, но и не му казват. Никога не съм разбирала защо пишат подобни глупости в книгите. Имам предвид, на мен ако не ми кажат, аз как да знам от какво да се предпазя, какво да подобря, за какво да внимавам? Да не говорим, че никога не бих спряла да задавам въпросите си, докато или не получа отговор, или не ме застрелят от яд. Фин си е любопитен, но не до такава степен, задава си въпросите, но не настоява. И да, аз съм шест години по-голяма, но разсъждавах по подобен начин и като бях на 12. Освен това Фин е от типа деца, които разправят житието и битието си на първия различен човек, който срещнат и които не оценяват семейното наследство, а искат нещо различно. Това, не е лошо, не задължително. Той иска да стане ветеринар и аз като него подозирам, че в Легендите се крие нещо повече от прости чудовища.
Еми е героиня, която се чудя дали да харесвам или да набия. Не искам да навлизам в подробности и няма да говоря повече за нея.
Освен тях двамата, има малко заплетена семейна история, която се надявам в следващите книги да се разгърне малко повече и да не остане така забулена в тайни.
Пропуснах да спомена колко добре е изграден светът в Даркмут. Е, не точно добре, по-скоро оригинално. Няма да издавам нищо, защото познавайки се, ще го изкарам да звучи не толкова хубаво, колкото е.
В заключение ще кажа, че тази книга е много хубава, има своите отрицателни, но и своите положителни черти и осъзнавам, че много си противореча. Това е така, защото самата книга е съвсем точно по средата на скалата ми за оценяване. Просто си имаше своите слаби страни, които ме накараха да й отнема две звезди и бавното начало също не ми помогна. Историята, някои от героите, светът, легендите- това са нещата, които наистина харесах и оцених високо, и се надявам следващата книга да е по-добра, защото искам да прочета поредицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар