Едва ли ще мога да си възстановя дните, които изгубих, четейки тези книги.
Истината е, че знаех, че няма да ми харесат още преди доста време. Защо си ги купи тогава? Защото бяха намалени и са красиви! Това не извинява, обаче, ужасния начин на писане, смехотворните описания и жалките подобия на герои и сюжет.
1. Легендата
Ядосвам се само като си помисля за тази книга. Ако бях всеки друг, щях да я зарежа по средата и да отбележа цялата поредица като DNF. Обаче съм любопитна по природа и реших да дочета това.
Егати мазохиста дет' съм!
Какво не ми хареса? Ще ми отнеме по-малко време и място да кажа какво ми.
Мари Лу има смешен и досаден стил на писане, който е подходящ за безсънните нощи- действа по-добре и по-бързо от приспивателно или от класическа музика.
Цялата книга е пълна с ненужни детайли и подробности, без които бих могла да мина, но ако ги нямаше, книгата най-веоятно щеше да е от 150 страници. Има смехотворни и гнусни описания от рода на "миглите ми бяха окъпани в бяло"- ако не знаех, че става дума за погребален грим, най-вероятно щях да спра да чета точно в този момент. И се чудя защо не го направих!
Героите. Те са плоски, тъпи и прекалено млади за вкуса ми. На крехките петнайсет години Дей е най-търсеният престъпник, не е най-опасния, но е най-издървания, а Джун? О, тя е феномен, завършила е университет преди да проходи. Да не говорим и колко са силни двамата.
А споменах ли, че се влюбиха от пръв поглед? Съвсем буквално? Дори аз не мога да възприема това, особено любов между 15-годишни.
Цялата книга не успя да ме накара да я почувствам или да страдам за героите. Тя ме накара да прескачам страници и страници само и само за да стигна до края и да видя защо всички толкова много я харесват.
Дадох й сравнително висока оценка, защото имаше неща, които ми хаесаха- корицата, някои екшън сцени и братът на Джун. Това е.
Тази книга беше по-добра. Някак си имаше повече екшън и повече интересни моменти. Харесаха ми няколко неща- краят, патриотите, Андън и корицата.
Стилът на писане продължава да е също толкова гаден, колкото и преди. Когато започнах да чета, тъкмо си помислих колко по-добър ми се струва и следващия ред, който прочетох, ме отврати и ме накара да исумтя.
Ако въртях очи, то сигурно щях да го правя по-често, отколкото прескачах редовете.
Защо харесах края? Защото той беше единственото, което ме накра да почувствам нещо. Пък и ми хареса как се разви, хареса ми първото рзумно решение, взето от страна на Дей.
А това, което най-много НЕ ми хареса, беше това завързване на любовен многоъгълник (и глупостта на Джун, начина по който действа около Андън- не трябва да го целувам, но О! то целува толкова добре...). Мари Лу, като си почнала така, можеше към педофилията да добавиш и малко зоофилия. Тес е на 13, Дей е на 15/16. Джун е на 15/16, а Андън е на макс 22, не помня каква му беше възрастта. Съжалявам, ама не.
3. Героят
Не си направих труда да я дочета.
Истината е, че тази книга просто ме дразнеше адски много и стоеше недочетена около седмица, докато през това време прочетох 2 други книги.
Никакво развитие в героите или писането, беше ми толкова скучно, че започнах да прескачам неща още след пъвата глава. Джун и Дей не се развиват по никакъв начин, даже Джун ми изглежда по-слаба, отколкото беше в първата книга. Тя сякаш преминава през някаква деградация, а що се отнася до Дей...Единственото, което харесвам в него е страстта, с която се опитва да предпазва брат си.
Това, което не ми харесва е края. Фактът, че не ми харесва щастливият край, говори колко малко ми хареса книгата. Бях готова да го видя мъртъв. Бяха готова да ги видя и двамата умрели. Но не. Защо да го правя? И без това тази трилогия не може да стане по-зле!
Ще обощя като кажа, че очаквах много повече. Първо- има твърде красиви корици, за да е толкова ужасна! И не, не съм съдила по тях, харесват ми.
Идеята никога не ми се е струвала някаква невероятна, феноменална или пък оригинална, но ми се струваше поне малко добра. Със сигурност не бих казала, че не съм срещала подобна книга. Изключително много ми напомня на Дивергенти и ШОК- тях също не ги харесвам.
Знаех, че има описания и затова още от времето, в което не им бях фен (не че сега съм, но тогава избягвах всяка книга с повече от три реда между пряката реч), но като преродил се читател, изцяло лишен от каквито и да било предразсъдъци, реших да им дам шанс. Дори имах желание да ги чета! А то какво се оказа? Точно това, което предполагах- не ми допаднаха.
Бих се впуснала в обяснения надълго и нашироко за това какво бих искала да намеря в трилогията, какво бих искала да прочета и какво съм очаквала- повече от това, което вече написах. Но това ще е загуба на време, защото фактът е един- надраснах тези книги. Надраснах обикновеността им и вече не мога да ги оценя така високо, както бих го направила преди 4 години. И нямам предвид, че съм ги надраснала като възраст, а като читател. След толкова много по-добри книги, четейки тези...беше като да чета преразказите си от пети клас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар