петък, 9 декември 2016 г.

5 причини да прочетете "Братството на черния кинжал"


  Тъкмо прочетох Сенките- тринадесета книга от поредицата Братството на черния кинжал и осъзнах, че не мога да напиша ревю, защото А) преплитат се множество сюжетни линии и Б) има твърде много неща, които трябва да кажа и ревюто ще стане цял роман. Ето защо реших да дам няколко причини да прочетете поредицата.
   Преди това, обаче, ще кажа, че на български са преведени 13 от 15 книги. Четиринадесетата  се казва The Beast и се отнася за Рейдж и Мери и ми е много любопитно защо имат втора книга, а 15-тата, която излиза догодина е за Кор и Лейла и се казва The Chosen. Освен това тази поредица си има и спин-оф поредица, сравнително нова при това- Blood Kiss и Blood Vow като се запознаваме с Парадайз и Крейг от Blood Kiss още в Сенките и в момента се опитвам да реша дали да прочета първо Звярът или Blood Kiss.
  И сега, след като си изказах всичко, което не е по темата да преминем към причините.


 1. Светът

  Братството е сред първите поредици, които прочетох, в които освен че има отделно общество от човешкото, има и термини, различни езици и раси. Всичко е обяснено наистина много добре, много подробно и няма как да останеш объркан или не разбрал. 
  Наистина всичко е изключително добре навързано и точно затова не обичам хората да казват, че книгите не са свързани, само защото са за различни братя. Изпуснеш ли едната, изпускаш една от брънките на веригата и светът няма да има смисъл, а какво остава до сюжета...



 2. Начинът на писане

  Тази точка ще е малко по-кратка.
   Харесвам начинът на писане на Дж. Р. Уорд, защото освен че е лек, той е точно от типа, който най-много обичам- умерено дълги глави, повечко пряка реч и по-малко описания. Сега, да не ме разберете погрешно. Смятам, че описанията и диалозите (и полилозите) са наистина добре балансирани, защото няма нито твърде много разговори, нито твърде много описания, докато в последно време всяка книга, която се преведе има по 5 страници прав, сух текст и по 2 реда реплики, което изключително много ме дразни. Отваряйки тази книга, аз се върнах 2 години назад, когато всички книги, които четях бяха с повечко разговори и по-малко празни приказки.
  Дж. Р. Уорд не се впуска в много ненужни слова и книгите й пак са изключително добри и сред любимите ми.



 3. Братята

  Как да не ги хареса човек? Те са толкова добре изградени, че чак не е истина. 
Освен това Дж. Р. Уорд успешно успява да предаде мъжката, не само вампирската, природа и е описала всеки по такъв начин, че няма как да не го харесаш.
  Братята са един огромен плюс, защото не само, че са точно типът мъже, които ми харесват (защото бях захранена с тях, така да се изразя), но и защото няма как да имаш само един любимец, поне според мен. С всяка книга аз ги харесвам все повече и повече и макар да си имам фаворити, попитат ли ме, започвам да ги изреждам всичките! Нови, стари и така нататък.
  За мен Рот е някак си на първо място, макар и да имам огромна слабост към Зи, понеже именно кралят бе този, който ми направи първото впечатление тъкмо като за начало на поредицата и да...Да не говорим, че с годините, изминали в света им, косата му стана толкова дълга...



 4. Историите

  Написани от един и същи човек, типът им няма как да не се повтори по някакъв начин, все пак стила е един и същ, а не различен, но всяка една от тях е уникална сама по себе си. Това все пак са едни 15 души, които намират своите половинки в рамките на 300-700 страници. Всеки от тях има минало, което по един или друг начин го е направило мъжът, който е сега и така се развива историята им, която ги среща с дадена жена, която успява да ги опитоми. 
  Интригите, завъртени около тях са наистина изненадващи, опасни и дори трогващи, а краят на книгата не винаги е предсказуем.
  За това ще пиша в следващата точка, но трябва да отбележа, че в тази говоря само и единствено за историята между главните герои, защото тя не е единствената, която се развива в книгата.



 5. Сюжет

  История и сюжет- едно и също или различно? Аз ги приемам като две различни неща. Историята е действието, а сюжетът е структурата. (А истинското му определение е последователността и целостта на всички действия в текста, така че горе-долу може да се каже, че не го възприемам погрешно.)
  Сюжетът не е прост и праволинеен. От едната черна линия, представляваща дадения брат се отклоняват поне още две, в които се разказва за друг брат и за някои от лесърите. С напредването на поредицата тези линии се размножават и до 13-тата книга, която прочетох се проследяват множество истории, на които рано или късно  ще им се посвети книга. Това е главната причина вместо ревю да пиша този пост, защото няма как да пиша рецензия на нещо, което съдържа толкова много разклонения, ще стане объркващо и за мен, и за вас.
  И все пак, наистина много ми харесва факта, че има толкова много истории и герои, забъркани в книга, посветена на двама души. Разбира се, че действието е концентрирано върху тях двамата, страничните неща са навързани по един или друг начин, но това множество от гледни точки дава една свежа и различна перспектива за случките в книгата.

  Това е една от любимите ми поредици, които наистина много обичам. Единствените книги, които ми липсват са осмата и деветата, които прочетох в електронен вариант и 14-тата, която смятам да си купя, заедно с книгите от спин-оф поредицата- Black Dagger Legacy. Нямам търпение.

1 коментар:

  1. Страхотен пост! Братството и на мен ми е една от най-любимите и една от първите поредици, които прочетох. Винаги ще пазя едно специално място за нея в сърцето си, защото е специална и уникална сама по себе си. <3

    ОтговорИзтриване