Тази книга е толкова прекрасна и изпълнена с емоция, че се превърна в моя любима мигновено.
Една от причините все повече и повече да оценявам Кристен Ашли и Сюзън Елизабет Филипс е, че пишат за зрели хора, а не тинейджъри, което прави историята някак по-истинска и доста по- реалистична. Включени са повече аспекти от живота на хората и има много повече от просто една праволинейна история и това важи за творчеството и на двете авторки, поне с частта, с която съм се запознала до сега.
Кристен Ашли пише наистина страхотно. Има лек и приятен стил, който ме поглъща от първата до последната страница. Толкова се пристрастих към тази книга, че успях да я прочета за три дни и не се откъсвах от нея съвсем буквално- нещо, което не се е случвало от много време. Главите на авторката са си сравнително дълги, но съдържанието им го компенсира, защото няма и една скучна част. Историята, която разказва е наистина добре изпипана, невероятно предадена и толкова хубава, че още не мога да повярвам, че свърши. Защо я прочетох толкова бързо? Защо?
Всички проблеми и мотиви, които засяга Ново начало до някъде се припокриват и с тези в Звещанието, но книгата все пак е за различни хора, така че си има голяма доза от своята индивидуалност и оригиналност. Толкова добра, че не бих могла да я предам достатъчно добре, колкото и да опитвам, но не смятам, че има нужда.
Това не е просто една любовна история. Тя покрива много повече неща от отношенията между героите и затова много ми харесва. Защото показва колко е трудно за двама зрели души да съчетаят времето помежду си, работата си и децата си, които са еднакво важни неща. Показва проблемите, с които се сблъскват покрай бившите им съпрузи и интригите, които заплитат. Споменат е живота и на децата им и трудностите, през които преминават в гимназията и не за първи път е показана грозната истина за училищата такава, каквато е. Всичко е описано толкова хубаво, че едва ли не те кара да забравиш, че четеш книга и по този начин се потапяш (аз поне) още по-дълбоко в тази история за две семейства, които се обединяват и преминават през много трудности заедно, за да постигнат това единство.
Както винаги, ще говоря само за главните герои и започвам с Амелия, която ме впечатли със силата и волята си. Тя преживява наистина много след като съпругът й й изневерява и се оженва за друга жена, в резултат на което тя малко се отклонява от правия път и допуска доста грешки. Премествайки се в Магдалийн обаче, тя вече е осъзнала какво трябва да направи, за да си върне децата и прави всичко по силите си, за да подобри всичко и все пак успява. Силата и волята, които са нужни, за да се постигне това, имайки предвид, че почти няма подкрепа, са наистина големи, а тя намира и най-важната си и голяма опора у съседа си Мики, който още в първият й ден в Магдалийн създава невероятно впечатление.
Въпреки всичко, Ейми успява да се издигне от прахта, в която временно е паднала и се превръща в нещо уникално. Наистина много ми харесва начинът, по който е описана, държанието й, маниерите и всичко. Толкова много, че усещам как започвам да се повтарям и да не звучи смислено и затова се придвижвам към Мики.
Той е НЕ-ВЕ-РОЯТЕН! От толкова много време не съм чела за един така уникално построен образ, че този на Мики ме докосна дори повече, отколкото обикновено би могъл! Той е олицетворението на перфектен, защото също като Ейми е далеч от съвършенството, но...О, това негово описание! Характерът му! Държанието му! Мики е един страхотен герой, който винаги е до Амелия и макар да имат леко трудно начало, успяват да се сработят Винаги е до нея, подкрепя я, помага й, страшно мил е с децата й и всеки проблем, пред който трябва да се изправят винаги подхожда добре, не създава драми, за разлика от бившия й и се опитва да направи най-доброто за семейството си. Той вярва във възпитанието си, грижи се за децата си и поддържа връзка с бившата си съпруга. Самото му държание, характеът му, всичко, което е описано е толкова хубаво, че сякаш аз се влюбих в него, а имаме едни 30 години разлика. 😃
Естествено, че тяхната връзка не върви гладко като по вода, Те трябва да превъзмогнат и други препятствия, изграждайки отношенията помежду си, говоейки, спорейки и карайки се. Всичко се случва постепенно и това е едно от най-хубавите неща в книгата.
Ново начало е един прекрасен роман, който успя да ме докосне и да ме остави с прекрасни чувства накрая. Наистина адски много ми хареса.
Най-искрени благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар