Един страхотен край на една невероятна трилогия.
Това, което ме привлече в тези книги отначало беше колко са кратки и сладки - 200-300 страници и успях да получа повече екшън, отколкото в петстотинте на Carry On, повече интриги, чувства и се докоснах до героите, а самата история също се оказа наистина хубава и изпълнена с много предизвикателства и страдания. Особено в тази последна книга.
Дженифър А. Нийлсън пише наистина много хубаво, леко, но хващащо, а нейният герой Джейрън е толкова устат, саркастичен и забавен, че прилича на някоя ранна версия на Джейс. Изключително много харесвам света, който е създала, героите, интригите и всичко, което изобщо е написала и докато мислех втората за леко слаба, то тази сякаш компенсира наистина много. Поне за мен. Изключително много съм доволна от това, което писателката е постигнала в този завършек на страхотната й трилогия, защото наистина много обичам книги с различно действие, а в тези имаше толкова много битки, емоции, загуби и победи, обрати и дори смърт, че просто нямаше как да не ги заобичам.
Тъй като това е третата книга, няма да се впускам в подробности, макар че май би трябвало да се обърне по-голямо внимание на края? Не знам, но аз нямам какво толкова да коментирам, защото макар и да остнах наистина доволна от това, което прочетох някак си нямам какво толкова да кажа. Никога не ме е бивало да коментирам кратките четива, но ще спомена няколко неща за герои.
Всички трябваше да преминат през адски много, а за техните крехки възрасти (години, които не помня), това са си големи предизвикателства.
Джейрън претърпя толкова много и все пак така и не склони глава. Дивя се на този герой, който пред привидно отчаяни ситуации все измисля начин да излезе победител и макар и с цената на много жертви понякога, той все пак успява да се върне победител отново и отново. Вече споменах за устата му природа, но освен това той е опитен боец, доколкото някой на неговите години може да бъде, но умът е най-опасното и най-силното му оръжие и той го използва точно по предназначение. Тук той израстна дори повече, разбра неща, претърпя толкова много и просто...няма как да не го хареса човек и да не се впечатли. Дори не мога да го опиша с достатъчно думи.
Всеки от приятелите му също премина през своите изпитания, за които няма да разказвам подробно. Роудън трябваше да се научи да е водач, Тобаяс, Финк и Амаринда също имаха своите пътища, които трябваше да извървят, а за Имоджен мисля, че е било също така сред най-трудните неща, през които е трябвало да премине, защото нейната история се оказа доста по-сложна и от по-голямо значение.
Войната и битките, загубите и победите, приятелствата и предателствата и разбира се- Джейрън, който беше винаги поне една крачка пред враговете си. Това е една наистина добре написана книга, която толкова много ми хареса, особено като за край, че не може да съм по-доволна от нея. Единственото, за което съжалявам е, че я нямам в книжен вариант, но като я преведат Сиела, може и да си я взема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар