Минавало ми е през ума, че ако не се разсейвах толкова често, щях да мога да пиша по няколко ревюта наведнъж, защото щеше да ми отнема поне два пъти по-малко време, но също толкова много усилия. Писала съм за 30 минути и за 3 часа, а крайният резултат винаги зависи не от мен, а от книгата, която съм прочела и това, което мога да кажа за нея. Мислейки си за писанията в блога ми, реших да направя пост за това колко време ми отнема да напиша едно сносно (по мое мнение) ревю. Скоростта, с която "творя" зависи предимно от две неща- книгите и концентрацията ми и ето факторите, от които зависи времето, което и отнема да напиша ревю.
1. Книги, които до толкова не съм харесала, че чак се ядосвам при мисълта да напиша дори дума за тях.
Когато случа на такава книга стават две неща- пиша изключително дълго време един параграф или решавам изобщо да не пиша. Случвало се е, обаче, изобщо да не желая да изразявам мнението си и накрая да се получи половин страничка с всичко, което ми е било на ума, предадено точно, кратко и изключително остро. В такива моменти или съм доволна от себе си или съм твърде ядосана, за да мисля за дадената книга.
При всички положения, тук рядко успявам да получа каквото и да било ревю.
2. Книги, които до толкова не са ми харесали, че успявам да напиша отрицателното ревю за нула време.
Имало е такива "творби", за които винаги ми се отдава да говоря, защото просто ме е яд, че една очевидно потенциална идея е била съсипана от автор без грам талант и мозък. Тези моменти са ми любими, защото тогава просто сядам на стола и започвам да пиша всичко, което ми дойде на ума, понеже точно в тези моменти нямам проблеми с намирането на думи. Дай ми за лошо да говоря, ще се изразя хапливо, остро и много сакастично. Не се гордея с това, но винаги е по-лесно да критикуваш отрицателно, отколкото положително.
Такива ревюта ми отнемат по половин до един час в зависимост от това колко дълго се получи. Редакцията и разсейването не влизат в сметките.
3. Книги, които толкова много са ми харесали, че е мъка да пиша за тях.
Тези моменти хич не ги обичам, понеже има толкова неща, които бих искала да напиша по дадената книга, че накрая всичко се сблъсква в ума ми и се унищожава взаимно, оставяйки ме да се взирам празно в белия екран, тъпеейки и мъчейки се да си спомня какво съм прочела. В тези случаи ревютата ми звучат адски насилени и понякога преувеличени. Стават или прекалено дълги, или прекалено къси и не казват нищо съществено. Обикновено в тези случаи пиша предимно "Толкова ми хареса и ми хареса, че е толкова дoбра, защото е доба и ми хареса толкоwa е доста добра, че направо е невероятна, защото е невеоятна и ми хареса, че я чета и е доста добра." Разбира се, че не бих оставила нещо толкова несвързано в блога си, защото е прекалено дори и за мен. Редактирам, редактирам, разсейвам се, чета си ревюто по 20 пъти, докато не изгуби смисъл написаното и по този начин се получава едно ужасно ревю. В крайна сметка решавам да не пиша нищо за книгата (освен ако не ми е предоставена от издателство) и ето как съм загубила от 1 до 3 часа от деня си (разсейванията влизат в сметките).
4. Книги, които толкова са ми харесали, че не мога да смогна да пиша по-бързо.
Това са едни от най-лесните ревюта за писане, защото ми отнемат най-много час и половина, не се разсейвам, пък и да се разсея, пак ги написам наистина бързо и през повечето време се получават много добре. Пак има фрази от типа на "Много ми хареса, уникално ми хареса, страхотна е" и тем подобни, които после биват премахнати, но поне не се притеснявам, че звучат насилени.
За тези книги ми е най-лесно да пиша, защото като лошите от втора точка, знам за какво ще говоря още откакто съм започнала да чета книгата, защото силните позиции и моменти са ми напавили впечатление, както и най-важните неща, за които гледам в романите. Тези заглавия не са чак толкова много, колкото би ми се искало, но са достатъчно, за да се радвам, че съм успяла да напиша нещо сполучливо.
5. Когато се разсейвам пиша по три часа едно ревю.
Тази точка може би ще стане нещо като леко обобщение, макар и да не беше с такава цел.
Аз съм една от най-разсеяните възможни личности, които човек би могъл да срещне. Лесно забравям и лесно се отклонява вниманието ми от всичко, което върша в момента, за да се заеме с нещо, което ще ми трябва за след половин час например, а когато компютърът е включен става още по-зле.
Пишейки ревю, четейки книга, пишейки просто проза, винаги се разсейвам с компютъра, винаги. Тогава най-често почват да ми пишат петима души едновременно, занимавайки ме с всякакви глупости. Не, не говоря за обичайните хора, с които си пиша всеки ден, те не ми пречат, но има някои, които решат да се обадят веднъж на високосна и ще изберат точно моментът, в който чета най-интересния момент в книгата, в който пиша ревюто или прозата си. Разбира се, чатът не ми пречи, игнорирам го, докато се сетя, че имам 20 съобщения, които чакат четене и след това просто почвам да скролвам във фейсбук и ето как са загубени 20 минути, после намирам интересен посто в 9gag и хоп! още един час минава. Ето така един пост, който бих написала за час, накрая го завършвам за три и то с големи усилия, защото съм забравила мисълта и темата си. Това, което е интересно и иронично е, че този пост ми отне към 40 минути, защото не се разсейвах.
Надявам се да не е станал много скучен и да е бил поне малко интересен. Напоследък съм пресъхнала откъм идеи и не знам какво да измислям вече, а съм блогър едва от година и осем месеца. Колко бъзо минава времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар