8 трилогии, които бих ПРЕпрочела, ако имах време

  

  Препрочитате ли книги? Ако да кои и защо? Ако не, защо?

  Аз не съм от хората, които препрочитат книги, защото освен всичките, които не съм прочела, започна ли да навлизам във вече познат за мен роман, дори и да съм забравила всичко, си спомням почти веднага и най-малката подробност и накрая не ми доставя особено удоволствие. 

  Обаче, в последните години се докоснах до много повече и различни текстове, които бих се радвала да прочета отново, стига да имах време. Недостигът на време, естествено, е просто оправдание на липсата на желание от моя страна да зарежа купът (етажерката) от непрочетени книги и да се впусна в света на нещо познато.  

  И все пак това е пост за трилогиите, които бих препрочела, ако имах време (или спонтанното желание да се потопя във вече познат свят).

1. Мъглороден

  За тези, които не знаят, Мъглороден е първата трилогия, която прочетох на Брандън Сандерсън и това са книгите, които ме направиха негов die hard фен и заедно с това ме запалиха по high & epic фентъзито, по класическото фентъзи и които ме открехнаха към Колелото на времето, което още не съм започнала. 

  Обожавам Мъглороден и бих я препрочела дори и да нямам време. Ако не ме беше страх, че може нещо да се случи на книгата, бих взела Последната империя и в Англия, но предпочитам да си стои на безопасно на рафтчето си. 

  Тези книги ги обожавам! Всяка следваща е по-добра от предишната, по-епична, по-жестока и с повече жертви и същества, с много по-големи проблеми и аз просто... Заслужава си. 

(На английски и трите са по 15 лева на това издателство, а на български първата е с изчерпан тираж. Линк към резюмето е заглавието на книгата над снимката.)

2. Възмездителите 

Източник: http://trinareadsbooks.tumblr.com/

  Току що видях, че Артлайн са превели първата книга СтоманеноТО сърце, а в последните 2 години си мислех, че е само СтоманеНО сърце и се чудя защо не ми излиза като го търся в Goodreads, за да дам линк към резюмето в заглавието над снимката.

  Защо бих искала да препрочета тази трилогия? Защото освен че е на Брандън Сандерсън и отново ми е сред най-любимите, тя е перфектният тип книга, който обичам- преизпълнена с екшън. Това че има много действие, не означава, че събитията са забързани. Не, те са си с нормална скорост, но е като да четеш екшън филм. 

  Разликите между Възмездителите и Мъглороден са доста. Те са в различна сфера на фентъзито, даже тази си пада сай фай и YA, но какво YA! И стилът на писане е поне 3 пъти по-лек в Стоманеното сърце, отколкото в Последната империя. В сравнение с по-обемната му трилогия, в тази на действието не му отнемат 200 страници, за да започне. Уникална е, обичам я и освен това любимият ми писател си оставя една отворена вратичка в последната книга, която да му позволи да започне следващата поредица в същия свят. (Това го казвам, понеже хората, които не знаят за втората поредица в този свят остават разочаровани с многото нови възникнали въпроси след края на Злочестие.)

3. Хекс Хол

Източник: http://books-in-a-storm.tumblr.com/

  Казвала съм го преди, правя го и сега- Хекс Хол е трилогията, която ме запозна с хубавата страна на книгите. Тя е тази, която ме открехна за по-известните същества и ме накара да заобичам книгите! И понеже бях още нова и това бяха първите ми двеа(понеже третатия още не беше излязъл) романа аз съм чела Хекс Хол и Демонично стъкло около 2 или 3 пъти, включително и някои по-любими мои сцени допълнително.

  На мнението съм, че сега бих могла да забележа някои проблеми, ако има такива, но знам, че пак ще ми хареса, защото тя има сантиментално за мен значение, а хубавото е, че трите книжки са кратички и според мен седмица ще ми е достатъчна да ги прочета една след друга.

4. Shades of Magic

  Смятам, че като най-скорошното ми четиво, да бъде в този списък  си говори много.

  Толкова много съм я обсъждала вече, че не мисля, че има нужда да  задълбочавам още повече.

  В РЕВЮТО на Четирите цвята на магията съм споделила мнението си за първата книга, а в поста си с 5 причини да прочетете Shades of Magic съм показала още неща, които ми харесват

  Обожавам я тази трилогия, героите й, света й, магията й и кориците- и американските, и британските. Стила на писане е уникален и наистина си заслужава човек да се потопи в тях.

  Бих го направила отново, особено ако ми се чете нещо за силни и устати герои, магия със собствено мнение и страховити злодеи.

5. Хрониките на Кейн

  Обичам всички книги на Рик Риърдън за митология и тази трилогия не е изключение!

  Самият му стил на писане е забавен, а освен това героите му, без значение от възрастта им, са толкова забавни, саркастични и луди, че няма как да не се забавляваш на каквато и възраст да си (освен ако не си опериран от чувство за хумор). Стояла съм с часове над тези книги и съм им се хилила с глас и сълзи на изразите и на събитията в тях.

   Картър и Сейди Кейн са сред най-забавните брат и сестра, за които съм чела, а и самият начин на разказване за мен беше различен и уникален, защото бях млада и наивна (каза 18-годишната тинейджърка). И все пак, обичам египетската митология, а историята на Кейн е много добра и пълна с действие, битки и различни богове, че даже и любов!

6. Скъпоценни камъни

 Преди да я прочета не бях фен на пътуването във времето, но след това се запалих изключително много.

  Дори докато четях Рубиненочервено седнах до момиче, което четеше същата книга и то напълно случайно!

  Харесвам света и героите, които е създала Керстин Гир. Помня, че тук за пръв път бях толкова ядосана, че си излях гнева в "отрицателно" ревю, в което се оплаквах от отношението на Гидиън към Гуен. Не помня вече какво точно правеше, но се сещам, че й пращаше смесени сигнали и не се държеше добре с нея. В последната книга почти му бях простила, но държанието му не се преглъща лесно или поне аз не успях.

  Бих препрочела трилогията отново и то с удоволствие. Помня че дори като стигнах края бях изненадана, че е свършила историята.

7. Адски устройства

  В интерес на истината тази вече съм я чела 2 пъти, но осъзнах, че мога поне още веднъж да го направя. 

  При първия си прочит я четях на кръст, защото не ми се струваше достатъчно интересна. Смятах стила на Касандра Клеър за твърде тежък, с прекалено много описания, но 3 години по-късно, когато реших всъщност да се сдобия с книгите, осъзнах, че трилогията е много по-добра от това и че стилът далеч не е тежък или преизпълнен с описания.

  За разлика от много от прочелите Адските устройства, аз съм доволна с края и с начина, по който Касандра Клеър го е замислила, а още повече обичам дълбоката обвързаност на Реликвите на смъртните с трилогията и как като прочетеш Град на небесен огън всичко се навръзва. 

8. All Souls 

  Тези книги... Те са страхотни. 

   Това не е YA трилогия и може за момент мотивът й да се стори банален и изтъркан, но зачетеш ли се, всичко се променя. Всичко! 

  Истинско удоволствие е да се четат, защото освен в настоящето, те се връщат в миналото, а после обратно в 21-ви век, има много наука включена и аз бях като хипнотизирана докато я четях. Много я обичам и с удоволствие бих се потопила в света й отново. 

(NB: С изключение на втората и третата снимка, всички останали са мои.
    Всяка от точките е линк към резюмето на книгите.)

 Е, това е за днес от мен. Качвам през ден, със сигурност вече всички са забелязали, а освен това чета по много. Обаче, сега ще се захващам с Пожарникаря на Джо Хил (Единият от синовете на Стивън Кинг) и затова ще има предимно постове от този тип вместо ревюта.