Славея - Кристин Хана

  Франция, 1939 г.Две сестри. Едната се бори за свободата. Другата – за любовта.

  Виан и Изабел са много различни и невинаги са били близки, но обстоятелствата вече са променени.

  Виан е щастлива с живота си във френската провинция със съпруга си Антоан и тяхната дъщеря. Когато избухва Втората световна война, мъжът й е изпратен на фронта и тя остава сама. 

  Изабел е непокорна осемнайсетгодишна девойка, търсеща своето място в живота с безразсъдната страст на младостта. Сред хаоса в началото на войната тя среща парижанина Гаетан и се влюбва така, както е присъщо само на младите – с цялото си сърце и душа. Той си тръгва и любовта остава на заден план в живота на Изабел. Тя се присъединява към Съпротивата, рискувайки живота си, за да спасява другите.

   Но колко далеч могат да стигнат Виан и Изабел, за да оцелеят? Какви саможертви са готови да направят, за да защитят хората, които обичат?

______________________

  Една завладяваща книга, разказваща за живота през Втората световна война, но показваща по-различна страна, а именно начинът, по който две коренно различни жени се борят да оцелеят.

  Не очаквах книгата да ми хареса, най-вече защото не е мой тип. Събитията около световните войни са ми най-безинтересни, понеже са се случили само преди няколко десетилетия и учих за тях в училище, но това, което ме изненада беше съдържанието на книгата. Винаги съм искала да чета за силни героини и сега получих това в по-голямо изобилие, отколкото очаквах. Освен това, тази книга направи емоционална развалина от мен.

  Както вече казах в самото начало, в Славея се вижда как две напълно различни сестри се борят за оцеляването си. Виан, по-голямата, се опитва да защити на всяка цена дъщеря си и същевременно да запази надеждата, че съпругът й е жив, когато сякаш самият свят крещи обратното, а по-малката й сестра Изабел се присъединява към Съпротивата, отказвайки да приеме капитулацията на Франция. В крайна сметка и двете жени помагат по свой си начин и на себе си, и на страната си. 

  Аз съм силно впечатлена от книгата, начина, по който е построена и написана.Стилът не е задължително нещо ново или невероятно, но е лек, в сравнение с тежката информация, която поднася. Прави я разбираема, лесна и интересна за възприемане от човек като мен, който не е фен на тази част от историята. Беше ми много по-интересно да прочета за живота на тези две французойки по времето на ВСВ, отколкото бих предположила и ми харесва как цялата книга е една голяма ретроспекция към събитията от 1939-45г., така да се каже, като заедно с това периодично Кристин Хана се връща обратно в настоящето.

  Виан е по-голямата сестра, както вече за трети път написвам. Тя е напълно доволна с живота си в провинцията и когато се случват всичките събития, покрай ВСВ и немците нахлуват тя решава да остане в дома си, въпреки голямата съпротива на сестра си, за да чака Антоан и да се грижи за дъщеря си. В началото на Славея Виан може и да създава впечатлението на слаба и безволева жена, но с течение на времето става ясно, че всъщност тя е много по-силна и много по-смела, отколкото изглежда. Тя е готова буквално на всичко, за да защити Софи и Даниел и да оцелее в този труден период. Аз самата не бях особено очарована от нея в първите стотина страници, но с течението на времето, докато научавах повече и повече, разбрах, че всъщност тази майка, която беше принудена да отгледа двете си деца сама по стечение на обстоятелствата, е много по-силна и смела, отколкото показва на пръв поглед. Тя се издигна ужасно много в очите ми в последните 150 страници, защото Кристин Хана показва, че една майка наистина е способна на всичко, за да защити децата си.

  Изабел е непокорна и млада. Тя бяга от всеки манастир и пансион, в който я заточва баща й и умее да се справя сама. Несъгласна с примирението на сестра си със състоянието на Франция, Изабел напуска дома й и се присъединява към Съпротивата, където помага на страната си и спасява животи. Тя има голям принос към държавата и оставя своя отпечатък в историята. Още в самото начало ми направи впечатление нейната непокорност и сила, които лесно могат да се сбъркат с глуповатост и непукизъм, поставящи в опасност сестра й и семейството й, което не е задължително грешно, просто Изабел компенсира с всичко останало, което прави за страната си. Тя показва, че има полза не само от мъжете по време на война, но и от жените и точно затова ми хареса тази книга. По-малката сестра преминава през свой собствен ад, през много трудности и болка, но не се пречупва и успява да се запази цяла, доколкото е възможно и да продължи да живее... 

  Мога да пиша още много и за двете героини, мога да спомена и другите персонажи, но тези две жени са най-важното в книгата и в събитията, описани в нея, затова ще се огранича този път само до тях. Аз съм щастлива, че успях да прочета Славея и да се запозная с личностите на Виан и Изабел, защото те ме оставиха с препускащи силни емоции и ми показаха два различни начина, по които една жена може да се бори за живота си, да оцелее и да демонстрира силна воля на духа дори в привидно най-безнадеждните ситуации.

  

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!