четвъртък, 20 август 2015 г.

The Orphan Queen - Jodi Meadows

  От доста време не съм публикувала нищо. Бях се засилила по едно време и след това почнах да чета, публикувах едно-две-три ревюта и след това започнах Буреносен фронт, който бавя от 3 месеца, а уж е за ревю, обаче след това дойде The Orphan Queen (TOQ), седмицата ми беше много натоварена и така реших просто да почна тази, защото от наистина доста дълго време исках да я прочета.
  За пореден път хващам книга, в която главната героиня е шпионин в дворец, намира се сред аристократи, има сили (или просто играе подобна важна роля) и има някаква драма около управлението на кралството. Наистина, не е нарочно, но все такива ми се падат, което НЕ означава, че не ми харесват. Напротив! А Джоди Медоус пише толкова леко и приятно, че няма как да ти се иска да оставиш книгата!
  Наистина идеята не е кой знае какво, но начинът, по който ни я представя авторката е лек, не натоварващ и интересен, улавя те и не те пуска до самия край. За любителите на битки- има почти постоянно такива.
  Също така, ако четете тази книга трябва да сте търпеливи и да не очаквате отговор на всичките си въпроси още в началото, а на мен ми харесва да научавам нещата постепенно, а не веднага, така е по-интересно.
  Мога да кажа, че в книгата липсва кой знае каква романтика, но ако питате мен, любовната връзка в подобен тип книга щеше само да се пречка и да създава ненужни интриги, но това не означава, че е по-малко интересна, както вече казах. След като изчетох TWOK & WOR си мисля, че не бих могла да изгубя търпение с която и да е книга. 
  Още нещо, което държа да отбележа- авторката е показва изключителна мисъл в изграждането на героите си и тяхното обучение, не всички автори полагат усилия да покажат, че героите им са обучени в тихото промъкване, да си пазят гърба и всичко, което е важно за нечие оцеляване.
  Мистерията- не знам дали беше съзнателно или не, но нямаше особено мистерия или поне за мен бе твърде лесно да разбера самоличността на Black Knife. Още от самото начало подозирах кой е той, пък и подсказката може да беше само една и доста незначителна, но ми беше достатъчна да го заподозра и да се окажа права. Това не означава, че не ми беше интересно да разбера как тя го откри. Разбира се, имаше още един два обрата, които бяха по-скоро доста интересни, отколкото неочаквани.
  Накрая на книгата дори има лека романтика, която служи за голямо разнообразие и много екшън. Харесвам героите- те са силни, със своите слаби странни. Знаят отлично как да прикриват истинската си същност и това ги прави още по-добри.
  А краят...О, Джоди Медоус, защо краят е толкова cliff-hangerish?!

  Ще приключа като кажа, че The Orphan Queen e леко и приятно четиво и си струва да бъде прочетено.

Няма коментари:

Публикуване на коментар