Принц на нощта - Джанин Фрост

  Две думи. Влад. Цепеш.

  Джанин Фрост е сред любимите ми писатели. Първата й поредица, която прочетох- Среднощен ловец, ми стана и една от любимите, а Кат и Боунс могат гордо да се наредят до Джейс, Роуз Хатауей и още доста герои.  По една случайност разбрах, че има книги към самата поредица за Спейд и Менчерес, които също много заобичах, а после и открих, че Джанин Фрост е посветила цяла поредица за нейната версия на Дракула, а именно Влад, който от Среднощен ловец познаваме просто като верен и забавен приятел на Кат, който я спаси от Грегор. Добре де, тя сама се спаси, той просто я прибра. Тя ще бъде от 4 книги и аз вече съм прочела  трите на английски, но измина доста време (към 2 години), откакто прочетох първата, така че се радвам и благодаря изключително много на издателство Ибис за предоставената възможност.

  В интерес на истината, бях забравила много неща как и кога се случват, разбира се знаех, кой е врагът, изпратил вампирите след Лейла, но нямах и представа как се произнася името му, но поне вече знам.

  Много харесвам стила на писане на авторката, понеже той е лек, почти винаги е от първо лице, което не само ни помага да се поставим по-лесно на мястото на героинята, но и прави книгата изключително лека и приятна за четене. Пряката реч и описанията са много добре балансирани, както и всичко в самият сюжет. Изключително много я харесвам като цяло и почти не знам какво точно да кажа.
  В книгата наблюдаваме едно голямо израстване на героинята не само по характер, но и по сила. Лейла (в резюмето и Лайла в книгата) е доста силна героиня, която е станалата такава главно заради силите й, които й позволяват да види най-големите грехове на хората (да ги изживее също, усещайки болката им) и да изживее смъртта им, както и да вижда в бъдещето, което вместо да я подлуди я е направило по-силна, както й е дало и добри житейски уроци, които й спасяват живота неведнъж.
  Личността на Влад за мен продължава да бъде мистериозна, но ако преди не бях оценила природата му на безсърдечен убиец, почти достигаща тази на социопат, сега със сигурност го направих, понеже просто много неща се промениха в тези две години, от както четох книгата за пръв път и подобни прояви от страна на главните герои много ми харесват. Вампирът може да има много отрицателни страни, една от които на моменти е склонността му да измъчва, но има двойно повече добри- той е наистина лоялен на хората си и винаги ги защитава или отмъщава за тях. Грижи се за Лейла и за семейството й, чиято реакция относно Влад беше твърде забавна, за да не си я отбележа в любимите моменти.
  Като цяло, по-нататък в поредицата разбираме повече за Влад, докато тук повече става дума за Лейла, за чието минало (и настояще) разбираме по един или друг начин.
  Относно събитията в книгата, авторката ги поднася изключително добре и всичко е прекрасно замислено от начало до край, включително и някои така извъртени неща, които дори не помнех и си имаха ефекта да ме учудят.
  Като цяло, Принц на нощта е една книга, която според мен, колкото и пъти да прочетеш, винаги ще има някакъв ефект върху теб по един или друг начин.