петък, 14 август 2015 г.

Принцът на тръните, неочаквано разочарование - Марк Лорънс

  Така и не дочетох книгата. В Goodreads й дадох 3 звезди, но може и да бъдат 2,5. Даже не заслужава и толкова, но понеже много харесвам социопатичните моменти на Йорг, реших, че 2 са малко.
  Никоя друга книга, дори Не пускай ножа, не ми е била толкова суха и скучна, която да ме откаже веднага след като започне истинското действие. Защото няма такова.
  Има битки, да, но няма обрати. 
  Тук ще бъда кратка, наистина и много кратка.
  Какво ми хареса:
  Вече казах, социопатичните му моменти и някоя остроумна забележка, отново включваща убийство или заплаха.
 Корицата също.
 Какво не ми хареса:
  Авторът допуска грешките на начинаещ в изграждането на един нов свят, защото в книгата има карта, от което си водя изводите, че това е нов свят. Има други наименования на кралства и променени неща, но ми е интересно как най-великите философи на нашият свят се оказаха в неговия, как така има гръцки в свят, в който няма Гърция, как така има Рим и латински, в свят, който всъщност се предполага, че е изграден от автора?! Как така има неща от нашия свят в техния?
  Заключение: Изключително слабо въображение относно изграждането на нещо ново.
  От опит знам колко е трудно и колко работа има по изграждането на нещо ново,  но това не е извинение напълно да се осереш. Може да е направено и съзнателно, но аз съм наистина разочарована, защото началото е доста обещаващо, както и хващащото червено изречение над резюмето. Но дотам.
  Вече споменах останалото- липса на обрати, на изненади, липса на всякакво действие и израстване на героя. 
  До сега във всички книги, които съм чела, независимо дали са разказвани от жена или мъж, съм наблюдавала все някакво израстване на героя, докато тук то напълно липсва. Освен че явно 14-годишният ни герой, който в началните глави ги навършва тези години, е достатъчно голям, за да изнасилва. А брей, ако авторът смята, че това е израстване, аз го смятам за пропадане.
 За липсата на обрати и изненади, както и на действие, говоря, че стигнах до последните 100 страници и даже не знам как издържах до там, да, има битки, но няма никакво действително развитие. Втръсна ми да я чета и даже не си заслужава да я продължавам, просто не искам, желанието ми си отиде. Просто...puff.
  В повечето книги в последните 100 страници започваш да се шокираш от всякакви разкрития, действия, наблюдаваш образуване на нови приятелства/предателства, наблюдаваш образуването на нещо.
  Ами тук няма нищо. Отбелязах до къде съм стигнала за всеки случай, но не вярвам да я дочета. И сега се радвам, че я заех от Йоана.
  Препоръчвам я на всеки, който няма особено големи очаквания или който не е чел много книги за други светове, за да не му направят толкова голямо впечатление пропуските в изграждането му.

2 коментара:

  1. Напълно си права относно изграждането на света в книгата с примеси от нашия свят,които ги няма там.Доста объркващо е,признавам,но във втората книга става ясно защо е така.Може и да греша,но според мен,Марк Лорънс ни въвежда в свят след нашия.Имам предвид след тези технологии и машинарии,и изобретения.Нямам никаква идея,защо е решил подобно нещо,нито пък защо е решил да не го изложи още в първата книга.Може би за да събуди интерес idk.Във втората книга има няколко момента които подтвърждават тази моя теория,но единствено болната глава на автора си знае,така ли е или не.Колкото до това за израстването на героя..като се замисля в първата книга Йорг си е представен като гадно горделиво копеле и да не се развива,но във втората част има напредък.Извода май е че трябва да се прочете втората книга за да те грабне,а първата само,за да се знаеш кой-кое е и как изглежда. Така или иначе,всички си имаме различни гледни точки на нещата...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Все забравям да отговоря, първо нямах възможност от ограничения компютър, на която бях, а след това забравих, но сега случайно се ровех в публикациите си и се сетих, че искам да ти отговоря:
      Ако това е свят след нашия, защо тогава сме се върнали в античността? За-що?
      В смисъл, аз ако ще пиша за в бъдещето, ще се постарая да измисля някакви поне технологични напредъци, а не упадъци...
      Наистина е въпроса на гледна точка, вкус и мнение, но просто аз очаквам в бъдещето да сме по-развити, а не да упаднем... Ама нали всички са се вкопчили в миналото, дай да се върнем в античността, то най-добре така.

      Изтриване