събота, 22 август 2015 г.

Ангел с часовников механизъм - Касандра Клеър

  Истината е, че от известно време ми се искаше да препрочета трилогията Адски устройства, защото когато преди две години я четох не внимавах особено и я бях оценила само с 4 от 5 звезди! Това е грехота, особено след като толкова много харесвам Уил, Теса и Джем...
  На почивка съм (то голямата почивка в т'ва дъждовно време, ама все пак...) и нямам възможност да се изразя особено подробно, особено след като някои от разкритията в тази книга нямаха това въздействие върху мен, което имаха при първия прочит, понеже...ами помнех ги, но това не означава, че не ми въздейства по друг начин.
  Казано е, че когато четеш книга за първи път се срещаш с нов приятел, а когато я препрочиташ- със стар. Така се получи и при мен.
  Имаше много събития, които бях забравила напълно, но пък за сметка на това знаех къде и кога да се шашкам, да ах-кам и ох-кам, да съм в напрежение, а всеки знае, че Касандра Клеър е невероятна в способността си да държи читателите в напрежение, да поднася неочаквани (и не винаги приятни) изненади и обрати.
  Имам чувството, че по времето, когато аз четях книгите й, тогава и всички останали са го правили (което очевидно не е така и няма причина да бъде) и все си мисля, че всеки трябва да знае за какво става дума в тях, което ми създава проблеми при писането на ревю, защото очаквам като си направя шега, например, да бъде разбрана от всички.
  Това няма значение сега, да преминем нататък.

  Теса е силна героиня. Винаги съм я смятала за така и жертвоготовността й за брат й го потвърждава, както и това, че се втурва да помага и защитава Уил и другите. Винаги съм я харесвала и втората ми среща с нея беше също толкова приятна, колкото и първата. Да не говорим, че сега повече ценя читателската й природа.
   Уил и мистериозната му личност с неговите тайни и фалшива арогантност всъщност никога не са ме дразнили така, както бих очаквала. И преди, и сега съм изненадана от този факт, но може би се дължи на това, че го харесвам прекалено много- сини очи, черна коса, секси тяло и дразнещ нрав отвън и ранимо сърце от вътре като всички Херондейл, кой би устоял?
  Джем е привидно слаб и това се разбира още в началото на книгата, когато бе разтърсен от кашлицата си пред Теса. Наистина не помня каква ми е била реакцията, когато разбрах истината за състоянието му, но не мисля, че е била нещо особено. Както и да е, той може да е физически слаб, но е нещо като котвата на Уил, която го задържа в света на разума, помага му да стъпи здраво на краката си и да се справи с проблемите си. Джем е причината Уил да запази здравият си разум и да използва поне при него по-добрата си страна. Така че и Джем се явява като наистина силен и важен герой.
  Винаги съм ги харесвала и двамата, но преди бях повече концентрирана на любовните проблеми и не обръщах толкова внимание на главната причина тези тримата да се срещнат, а именно тайнственият план на Магистъра, който никой не го знае кой е. Сега имах шанса да чета по-внимателно и всъщност да се замисля за много неща.
  Никога не съм наричала стила на Касандра Клеър лек, но със сигурност и не е много тежък, а може пък и аз вече да не смятам така, въпреки това книгата се чете леко, бързо и наистина неусетно и те оставя с много противоречиви чувства, карайки те да се чудиш какво ще стане нататък и да нямаш търпение за следващата. Пък и може би това от части се дължи и на Уил Херондейл и краят.
  Пропуснах да спомена, че Ангел с часовников механизъм се развива през 19-ти век в Лондон, така че е подходяща за любителите на Англия, секси ловци на сенки и много неочаквани обрати и дори малко романтика и драма! Екшъна, надявам се, се подразбира.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар