сряда, 12 август 2015 г.

Въглен в пепелта - Сабаа Тахир

 Това е книга, която се чете на един дъх, докато буквално не останеш без такъв. 
 Също така е подходяща за садисти- прикрити и неприкрити и хора от типа, които харесват да четат за страданията на главните герои (кхм, Мели, кхм).
  Лекият стил на писане компенсира страшно много психическото натоварване и самият ужас, който човек може да изпита, докато я чете. Със сигурност не бих я препоръчала на някой, който никога не е чел за нечие измъчване, било то кратко или подробно описано, но като човек, прочел всички книги за Анита Блейк, минал 3-тата книга на Чарли Дейвидсън и изчел поредиците Среднощен ловец и Тъмен принц, където дори им свалиха кожата, мога да кажа, че си беше сравнително лека. Или просто аз съм по-извратена. Чак се учудих, докато последно я наказваха как може да съм си помислила нещо подобно. Тя само я жигоса, но героинята толкова крещеше, че аз си помислих, че й реже...нещо. Заключението ми е, че просто аз съм по-извратена дори от садистичната кучка, на която бе обречена да служи Лайя в името на добрата кауза.
  Честно казано, не знаех за какво става дума, когато си я купих. Признавам си, макар и малко неохотно, че я взех заради корицата, едно ревю и това е. Просто много ми харесва самата книга и когато прочетох резюмето моментално го забравих, следователно, когато Йоана го прочете щом и тя си взе книгата съвсем бях забравила, че съм го чела, докато не се заслушах и си припомних това. Както и да е, това сега не е важно, а фактът, че ми хареса толкова много, че вчера докато я четох неусетно мина времето и стана два часа сутринта и колкото и да не ми се искаше, си оставих 50 страници за днес, защото просто заспивах.
  Не е като да съжалявам за това. Може сега да не успея да напиша сносно ревю, защото когато книга ми хареса наистина много, почти никога не мога да напиша нещо сносно, но ще се опитам.
  Както вече казах, книгата не е за всеки, особено за хора със слаби сърца или които тепърва се вливат в подобен жанр. 
  Ще се опитвам да не разказвам много за книгата, понеже съвсем ще я докарам да звучи банална., но вече казах, че Лайя служи на Комендантката, която е зла садистична кучка, убивайки всеки свой роб, а нашата главна героиня трябва да й служи, шпионирайки за Съпротивата, за да може те да й помогнат да измъкне брат си от затвора, преди да са го убили.
  Още когато й предлагат мисията, тя е наясно, че никак няма да е лесна, но няма и бегла представа какво я чака, но за щастие след въпросното жигосване мисля, че или не я нараниха повече, понеже тя успя да се измъкне доста лесно от следващи грешки, или просто не е описвано повече. За Лайя се заражда един любовен триъгълник, който е много интересен, тъй като чувствата й и към двамата са противоречиви и аз отново бях и за двамата, но повече харесвам Елиас, вторият главен герой, от чието име се разказва книгата също. Втора книга, една след друга, от две гледни точки и с невероятни герои. 
  Интересното е, че тук също има любовен триъгълник, макар и не чак толкова ясно изразен, или може би тук е по-силен, отколкото при Лайя? Не знам, но честно казано не харесвам Хелене и прекалената й лоялност към проклетата Империя, а за пръв път ми се случва да открито да не ми се нрави една привидно силна героиня, но всъщност, ако трябва да сме честни, Лайя е по-силната от двете, макар и слаба физически постепенно наблюдаваме издигането й като човек, герой и личност, тя става по-силна, а упоритостта й да търпи всичко, което й се случва по време на мисията й, за да спаси брат си просто доказва, че е упорита и силна също така, макар и тя да не го осъзнава сама за себе си. Харесвам я, много. За пръв път си падам по привидно слаба героиня, но всъщност доста по-силна, както вече казах.
  Сега нека разгледаме Елиас, който просто е идеалът за воин, но пък и в онова училище просто няма как да не си. Сега като искам да пиша за него, нещо ми се опъва, не е като да не го харесвам, просто не знам как да се изразя, мисля си, че опитвайки се да предам ситуацията на Лайя съвсем прецаках всичко, но честно казано съм си заложила да кача едно ревю, различно от книга на Ибис, защото колкото и да ги харесвам, се оказва, че не мога да пиша за друга книга, защото когато стане време изведнъж не намирам думи да ги опиша, а са толкова хубави. Отново се отплеснах. Както и да е. Това е второто от обещаните ми две ревюта и не ми пука на какво е станало. 
  Продължавам с Елиас, чийто живот е било в пъти по-труден от този на Лайя, а и тя не е живяла лесно. Още от шестгодишен са го затворили в някаква кошара, където е трябвало да се научи да оцелее, там се е запознал с Хелене и така се е формирало тяхното приятелство. Бивайки подлагани на различни изпитания от Бекклиф, двамата постепенно се превръщат в едни от най-добрите бойци на училището, а връзката им става все по-силна. Това е  и причината да им е толкова трудно по време на Изпитанията за нов император, за които са избрани четиримата най-добри, сред които очевидно са и те, заедно с близнаците, които те мразят. 
  Мога да призная едно на Бекклиф, колкото и брутално да е това училище, то наистина е полезно, макар и да ги превръща в машини за убиване. Първите две изпитания може да ви се сторят трудни, но последните две са направо брутални.
  Разбира се, книгата не е само смърт, разруха, побой и изпитания, има всякакви интриги, романтични драми и сладникави моменти. Да не говорим за противоречивата природа на Авгурите, за които нямам представа на чия страна са, но едно е сигурно- където има авгур и Елиас заедно, има много сарказъм и забавни отговори. Поне за мен. Наистина е забавно, което човек не би предположил за такава книга, а може би просто аз съм наистина извратена.
  Както и да е, със сигурност не бива да съдите по това ужасно, ужасно жалко подобие на ревю и просто да прочетете резюмето и поне първите две глави, а феновете на Брандън Сандерсън, могат просто да видят името му отзад над резюмето и да я отворят. Това е нещото, което ме накара да я започна веднага след Огнено сърце, а прочитайки първите две глави вече бях наясно, че трябва да я завърша възможно най-бързо. 
  Нека кажем, като за край, че препоръчвам тази книга на абсолютно всички, които са подготвени психически за нея, защото трудностите, на които са подложени героите са наистина с повече тежест, отколкото може някой да си представи и за пореден път това е едно доказателство, че жените далеч не са нежните невинни създания, за които повечето мъже ни взимат, след като мозъците ни могат да сътворят нещо подобно. Уникална книга.
(Не се водете по ревюто ми, прочетете резюмето и самата книга.)

1 коментар:

  1. Подкрепям всичко написано, чудесно ревю, Юли! Обичам книгата ужасно много. Може би на моменти жестокостта ме стъписваше до положение, в което трябва да престана да чета за известно време, но това е невероятно въздействащо и впечатляващо.
    Радвам се, че си я харесала! :)

    ОтговорИзтриване