Домът на мис Перигрин за чудати деца

      СПОЙЛЕРИ!

      Очаквах много повече, но ми хареса. До някъде.

  Това не означава, че не очаквах фентъзи, по-мрачна обстановка, нещо по-зловещо като да ти смрази кръвта поне. Така изглеждаше в началото, така изглежда от корицата и всички creepy снимки вътре. Така и звучеше, преди Джейкъб да намери дома на мис Перигрин и да открие бившата на дядо си.

  Рансъм Ригс не е открил топлата вода с тази книга, дори не се е доближил до студената. Ако я бях прочела преди 4 години, когато книги от този тип бяха сравнително нашумели в страната, най-вероятно щях много да я харесам, но след толкова години на всякакво фентъзи, тази имитация не може да ми мине.

  Не харесвам стила му на писане, защото има твърде много преразказани неща- случки, разговори, разговори, довеждащи до някакво решение на героя. Освен това в повечето от времето имаше твърде много описания и твърде много приказки. Според мен, третото лице би било по-подходящо- така щеше да може да изрази няколко гледни точки, да създаде по-мрачна атмосфера само с гледната точка и щеше да избегне повечето от празните приказки. Защо празни приказки? Защото това се случва в повечето моменти, когато пишеш в първо лице- мислите ти не се движат праволинейно с всички останали криви линии в синхрон, те започват да се разчленяват на повече линии и да бягат във всички посоки, следователно това, което излиза на хартия са неща, които не ме интересуват, неща, които героят би могъл да ми спести. Но най-много ме подразниха преразказаните разговори. Не бяха много, но все пак. Аз не чета преразказ, чета книга. Съща е работата и във Fever.

   Това, което все пак ми хареса, преди да продължа с това, което не ми, е самата идея, която е много добра, макар и леко детска. Имам предвид, че детско е описана, но при положение, че заглавието е Домът на мис Перигрин за чудати ДЕЦА, нямам особено право да съдя, би било безсмислено. Нищо че главният герой е тинейджър. (Осъзнавам, че в най-краткия си параграф до сега, не казах нищо съществено.)

  Освен идеята, адски много ми хареса началото, защото беше мистериозно. Под начало, имам предвид прологът и първата глава, под мистериозно, имам предвид нивото мистерия, което е адекватно за тази творба. Това, което ме хвана беше звученето на историите на дядото на Джейкъб, снимките в началото, които бяха сложени, понеже изглеждаха наистина зловещо. Не е за вярване как едни черно-бели снимки могат да изглеждат толкова плашещо. Бях на косъм да си мисля, че книгата е за деца-психопати. Искаше ми се да е за такива деца.

  Когато Джейкъб тръгна да търси домът, вече бях почнала да прескачам ненужни параграфи за това какво е правил и как е стигнал от точка А до точка Б. Поради тази причина сама съм си виновна, че не помня по-голямата част от книгата- аз не я прочетох. Защото: описания, описания, описания, описания, описания, описания, описания, описания, описания, описания, описания, описания, описания, описания и описания на неща, които не ме интересуват. Тъпото е, че после и на най-голямото и последно действие, на битката (!), пак пропусках части. Не, там пропусках направо страници, защото исках по-бързо да свърши. Не ми пукаше кой е бил пленен, не ми пукаше кой кого убил. Просто. Не. Ми. Дремеше. За. Никого. Беше ми предимно скучно. Но аз така и не успях да стигна до края на самата книга де. Все пак поне 100, от 360 страници, съм прескочила. 

  Може би ако бях прочела книгата малко след издаването й, щях да я харесам много. Тогава съм била на 13, знаех само за Хекс Хол, Училище за вампири и Академия за вампири, в сравнение с тях, тази щеше да е Тъмна дарба.

   Може би забелязвате, че не говоря за героите, както правя обикновено. Истината е, че няма какво да кажа, след като пропуснах повечето от разговорите и частите им. Не успях да се докосна до Джейкъб, който е главния, какво остава до останалите.

  Дори до мис Перигрин не успях да се докосна, а нея най-силно исках да я харесвам. Версията, която очаквах да срещна е по-добра от тази. Да, Птицата е забележителна героиня, но аз очаквах нещо като родителски модел, строг и същевременно мил, силен и същевременно слаб, грижовен и безпристрастен. Очаквах да видя майка-защитница, исках да я видя като главна героиня...Очаквах женската версия на Дъмбълдор. Получих само няколко бегли сцени. Но това е нещото, което аз исках да видя, а не, което трябва задължително да участва.

  Причината да изгубя цялата надежда в героите беше, когато Джейкъб срещна Ема. Е, малко по-късно, когато в същия ден, в който я срещна и преследва, а после тя опря нож в гърлото му и го нарочи за гадина, в същия този ден, те за малко не се целунаха за пръв път. После го направиха, но малко по-късно. Окей, нищо грешно в това. В нашето съвремие, тинейджърите се събират днес, утре се обичат, след два дни се мразят като дългогодишна, току що развела се пенсионерска двойка. Това, което ме отврати беше, че Ема всъщност преди е била приятелка на дядо му. 

  След като те не остаряват там, където се намират, е нормално Ема да си изглежда като тинейджър и да се чувства като такава. Самата й постъпка обаче, макар и да твърди обратното, напомня много на търсене на заместител, защото явно Джейкъб много прилича на дядо си. Подобен тип "връзки", според мен, не са честни. Освен това, не знам за вас, но аз не бих могла да си се представя с бившата на дядо си. Водя се open-minded, но има неща, които са ми чисто и просто гнусни. Като това. Всеки път, когато четох за някоя целувка ми, добре че не бяха много (!), се сещах за мъртвия му дядо. Съжалявам, ама просто не мога. Аз не бих могла да излизам с бившия на моя приятелка, тоз' ми описва веднагическа връзка на внука с бившата на дядото!

  Така че не! Това беше нещото, за което отнех 1,25 звезди. 

  Като цяло, книгата не е лоша, макар и така да я изкарах. Ако нямаш големи очаквания или ако не държиш на качествено фентъзи,  може да се окаже наистина добра, но явно не беше за мен.

  

Съжалявам, Бианка!

4 неща, които обичам да правя, когато не чета

  С напредване на времето и идването края на месеца, купчините ми с книги за ревю и beta reading се увеличават, тези, които чета в момента също, а времето ми все по-малко намалява. Уроците и задълженията хич не ги броя даже.

  След като все още не съм завършила Героят и не мога да си напиша общото ревю и не съм завършила никоя от другите две книги, реших да направя един такъв пост с няколко нещица, които правя, когато не чета.

1. Гледам сериали/ филми

  Обикновено гледам сериали предимно през ваканциите или ако съм втора смяна, защото иначе нямам никакво време, понеже си лягам рано, за да стана наистина рано. 

  Много трудно си харесвам какво да гледам, било то филм или сериал, защото търся фентъзи и екшън в едно, с много битки и такива, но през повечето време намирам или едното, или другото. Напоследък се зарибих адски много по Свръхестествено и също така по Lucifer, за който адски много се дразня, че е толкова нов, защото Lucifer е тоооолкова сладък и як, а този акцент... Истински дявол! Хах! Други сериали, които следя или следях са Arrow, The Flash, Teen Wolf, Doctor Who, Believe, White Collar, Seeker of Truth, Outlander и още няколко, които сигурно забравям. Гледах също и Игра на тронове до пети или шести епизод на първи сезон, но след като прочетох книгата реших да не се занимавам със сериала, а може след като ги изчета, тогава да се заема с него пак.

2. Гледам клипчета в You Tube

  Не гледам конкретни влогъри, така че не знам имена. Гледам, каквото ми падне.

Напоследък съм зарибена по две неща- клипове за поддръжка на естествени къдрави коси, щото аз и клюки разни като The Talko и такива.

  От време на време гледам и някой буктюбър, но предимно book hauls и unboxing, защото книгите са тоооолкова красиви.

3. Пиша

  Не е тайна, че обичам да пиша и когато не чета се занимавам с блога и личните си проекти. Направих втори блог- Atta Writes, в който през много големи интервали от време ще пускам вече редактираните части на Ghostly Affairs, чийто превод все още не съм успяла да скалъпя, за да ми звучи добре. 

4. Beta-Reading

  Това е едно ново мое хоби, което ми харесва. Това е начин за мен да видя не само бъдещите проекти на дебютиращи писатели, но и да разбера какви грешки трябва самата аз да избягвам. Например, сега чета много интересна книга, която за сега няма нужда от редакция и малко се притеснявам, че няма да мога да си свърша работата добре. Самото момиче (или жена?) каза, че е преминало през много редакция и просто иска  a fresh pair of eyes, а аз може да харесвам книги лесно, но стане ли дума за критика, хващам се за най-малкото нещо. (Хипербола, разбира се, не съм чак толкова гадна ;д)

  Първата книга, която beta read-нах- Magick by Mira Monroe вече излезе! Има ме в благодарностите, има я с меки корици и се радвам, защото ако някой отгърне на тях, все ще ме види сред the beta readers и все пак това не са българи! ^^ 

  Като цяло, да редактирам ми харесва, защото помагам на писателите и се уча от тях. Истината е, че не очаквам нищо в замяна. Не очаквах да ме спомене дори, макар и да се надявах. Единственото, което искам всъщност е да бъда спомената и в останалите, които ще редактирам и това е, хаха! 

  Като цяло е това за сега. Надявам се следващия пост да е по-книжен и така.

  Ето че отново ще задам въпрос, на който се надявам да получа поне един отговор. Не се притеснявайте, че коментарите ми са за одобрение! Това е предпазна мярка от няколко паразита :))

  Какво правите вие, когато не четете?

Fire by L. B. Gilbert

Fire by L.B. Gilbert

My rating: 4 of 5 stars

Actual rating 4,5.

I was given this eBook copy of Fire for an honest review.

I loved it! After two weeks of a terrible reading slump, resulting in four books I hated, this one returned my faith in the decent unpredictable stories.

I love books about elementals but I haven't come across such a good and original one before! It is amazing.

The story is built very well and there is nothing I want to complain about.

When I first started to read it, I was surprised how quickly I was engaged with it but the writing is so good that I couldn't really help it. I enjoyed Fire completely.

I loved the story, the plot and the characters. Oh, the characters! Their development is awesome! They were good even from the beginning but after learning to work together and to consider themselves partners they became almost perfect!

Diana is a Fire Elemental, she has power over it and does the Mother Nature's bidding, punishing bad people who've caused a disturbance in the balance of the universe. She is a strong woman with a complex past icluding the death of her mother and some foster families. She is used to working well on her own until she crosses paths with Alec- a vampire who cannot seem to mind his own business especially since his kind is extremely flammable.

It is hard for Diana to learn to trust him and work with him but after he proves usefull she is more willing to work with him.

I like how the book is not fixed on them falling in love but on developing their friendship, learning to work together and trust each other. The thing that I really liked and at the same time I disliked is that there was no love included. I mean, I wanted to see some, but I don't really look for it, not in this kind of book, where everything is focused on the case they are working on. That's why I am a little conflicted here, because I don't like it but I really like it. Does this make sense? I highly doubt it.

Anyway, I like Diana and Alec, I really loved reading about them working together and making progress with their investigation. (It is literally a kick-ass heroine meets a vampire nerd. :D) They both demonstrated their power, Diana more than Alec but in the end they both surprised me with how powerful they actually are and I loved it. There is nothing more that I love than a good, powerful MC with a character of their own to suite their abilities.

(I specifically enjoyed one beheading scene *smirk*)

I think I already said the book is action packed and I love it even more because if it.

The mystery is well written, I really like books where some sort of criminal and fantasy intertwine so I loved it! One of my favourite series is like that so this is another good thing.

Overall, I didn't expect much about this book. I didn't know what to expect, I just read the summary and decided it was interesting enough to claim the book and store it on my computer until I decided it was too late for prolonging it anymore. Well, I don't think I am too late with reviewing it and I totally regret not reading it sooner! I would have saved myself some reading time and read some more of this kind.

As usual, it turns out that the books I procrastinate are the best I could read. Sometimes I do it on purpose, other times it just happens. The most important thing in this case is that I loved the book and highly recommend it to everybody interested. Even if you are not, give it a chance! It's worth it.

The Autumn Book Tag

  Днес ще бъда купонджийка, а освен това излязох от читателския си застой, но нямам какво да ревюирам, понеже не съм дочела Героят, а започнах друга книга. Следователно, нямам какво друго да направя, освен този таг, за който благодаря на Мели.

1. Кое е любимото ти нещо относно есента?

  През есента, докато листата на дърветата и храстите увяхват, се получават много красиви и многоцветни пейзажи, които могат да послужат за истинско вдъхновение и макар есенният климат да не ми е сред любимите, мога да кажа, че самият сезон като пролетта е много красив.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?

  Мисля, че твърде много хора разбраха за мнението ми за училище. Книгите, които ми напомнят за него, обаче са предимно тези, които или  се развиват в училище или съм ги чела в клас и са ми харесали. Една от книгите от поредицата Училище за вампири, например, помня как я четях в седми клас и се блъснах в една улична лампа на път за баба. Извиних се на лампата и бях възмутена, че не ми отговори, докато не реших да проверя защо не получавам някаква реакция. Кой да знае, че лампите са неодушевени...

3. Коя корица ти напомня за есента?

  Тази книга чета в момента и огнените цветове ми напомнят на есента, понеже те са преобладаващи през този сезон. Освен това, ревюто, което ще напиша, ще е на английски, понеже ми беше предоставена за ревю от Моника Коруин. Много е хубава, тя е тази, която ме измъкна от застоя!

4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

  Ами, не съм сигурна за истории. Ако трябва да посоча книга, ще е Кутия за птици, а за история...харесвам всички страшни истории, които могат да попречат на съня ми нощем, така че си няма любима. Харесва ми да слушам или чета за изтъняването на границата между живота и смъртта по време на Хелоуин и такива.

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

Хелоуинските епизоди на Свръхестествено и самият сериал броят ли се за такива?

6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?
  Ами предполагах, че е До залез, но тя вече излезе, така че нямам друго, което да очаквам през този месец, но през октомври излиза Crimpson Death и нямам търпение да си я купя!

7. Кое излизане на филм през есента очакваш?

  И аз като Мели очаквам Inferno с голям интерес. Трейлърът ме накара да искам да прочета книгите и смятам да си взема английският boxset, понеже не е много скъп. А може и да го поръчам на някого, ще видим.

8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?

Ехх, само три ли? Нямам идея. Нека кажем, че искам да дочета Fire, Неизчезваща и До залез, макар че не знам дали това ще стане. Ако ми се дочете нещо друго вместо тези последни две...

  Обикновено книгите, които най-много отлагам, са изключително хубави, така че ще почакам още малко, хаха! (Легендата на Мари Лу, обаче, е изключение на това мое правило.)

Тагвам: Briana, Памела, Мари и Мери.

The Emoji Book Tag

  Бях тагната преди два месеца от Мели, за което й благодаря. Смятах да напиша днес пост за къдравите коси и да кажа какво съм открила за моята, какво й действа и така нататък, но за този пост ми трябва малко повече време и да си структурирам нещата по-добре, затова ето че ще се захвана с този кратък, сладък таг. 

  

Laughing Emoji - Пърси Джаксън и боговете на Олимп, Героите на Олимп и Хрониките на Кейн 

   Смяла съм се толкова много на всички книги на Рик Риърдън, че не е истина! Той пише толкова хубаво и има страхотно чувство за хумор, съобразил е книгите си с възрастта на повечето си читатели и същевременно ги е направил така че да могат да бъдат прочетени от всяка възраст. Поне според мен.

Heart Emoji - Чаровник по рождение, Завещанието и Короната
Много харесвам тези книги и обожавам сърца!   

  Те са толкова хубави (книгите), че е невъзможно да не се влюбиш в тях. Освен това осъзнавам, че от няколко месеца давам почти все едни и същи заглавия, но какво да се прави, особено с този мой читателски застой...

   И все пак, препоръчвам тези книги на всички, защото са страхотни не знам наистина какво да кажа за тях. Мели е давала линкове към ревютата си, предполагам, но аз трябва да ровя много назад в блога. Всяко от тях можете да намерите в търсачката вдясно.

Expressionless Emoji - Carry On by Rainbow Rowell & Legend by Marie Lu

  Не харесвам книги с много гледни точки. До сега почти всяка такава е била ужасна, с изключение на няколко, написани от Рик Риърдън и по-умели писатели, които имат повече опит в такава област.

   Не обичам да чета 300 страници НИЩО, докато прочета двете ДЪЛГООЧАКВАНИ, но претупани и после да чета още 200 страници НИЩО, докато прочета един финал, който да е с малко екшън, колкото да не е без нищо.

  Също така не обичам книги с млади герои, които се срещат и веднага се влюбват, и вече нищо не може да ги раздели. Нищо! Дори републиката!

  Мда, кажи го на последната книга.

Heart Eyes Emoji - Двор на мъгла и ярост, Илумине, Брандън Сандерсън (защото е книга!) и Гневът и зората

   По принцип май трябва да избера само една книга навсякъде, но кога съм спазвала "правилата"? Отговорът е в собствения ми таг Ten Books Tag.

  Стига с рекламата. Не мога да избера само една книга никъде. Да не говорим, че някъде са цели поредици.

  Тези, които избрах са ми най-скорошните любимци, но Брандън Сандерсън е константа (математиката е гадна, но важна!). Препоръчвам книгите на всички, които се чудят дали да ги прочетат. Ако Двор от рози и бодли ви се е сторила слаба, Двор на мъгла и ярост е много по-доба! Ако Илумине ви се вижда странна- такава е, но това не я прави лоша! Ако Брандън Сандерсън ви се струва скучен, трябва ви повече търпение, защото най-якото тъкмо предстои!

Face With Open Mouth - Кутия за птици, The Curse on Tenth Grave и Half Lost

  Скоро не съм чела книга, която да ме впечатли чак толкова и се надявам следващите две, които ще видя след Героят, да променят това. 

 От тези три книги, Кутия за птици е единствената, която реално ме накара да зяпна учудено. Изненадана бях много приятно, докоснах се до героите, изпитвах ужас на моменти, което адски много ме радваше и плашеше, беше невероятно да прочета тази книга.

  The Curse on Tenth Grave...ами това е Даринда Джоунс, третата  ми авторка в топ 3 (щото няма тук повторение или нещо), чиито книги и научно-исторически статии за географията да са, пак ще ги прочета, хехе, защото знам, че няма да са никак официално написани, хехе.

  А за Half Lost, макар и спойлната, не очаквах подобен край и макар много да ми хареса книгата, не съм доволна и това е част от тази моя реакция, описвана с емотикона, защото просто има нещо, което ми липсва и когато излее на български (или ако?), тогава всички ще разберат защо...

  Хм, този таг е наистина изключително кратък, краят му беше неочакван. Надявам се да не съм се представила толкова зле, колкото и структурата на поста ми. Нещо се прецака и се надявам следващия път да си е окей. Използвах снимките на Мели с емотиконите, за да не е без хич, хехе.

Carry On by Rainbow Rowell

Carry On by Rainbow Rowell
My rating: 2 of 5 stars

Actual rating 2,5 stars

I like Fangirl . I like gay stories. I support LGBTQQ+ and all.

BUT this book was just less than I expected. Less then it should have been. Everything was less.

I am not a fan of reading 300 pages to get tо the real deal and then read 200 more to get to the last 20 that are good again. I DON'T like these kinds of books.

I don't like it when there is everything that I couldn't care less about BUT the thing that I wanna read about the most.

It took me a WEEK to finish it because of these 300 pages of shit until the real deal. THREE HUNDRED PAGES OF PURE NOTHING! And all the senseless stuff in it.

Simon is supposed to be the greatest of the greatest and yet for the 8 years he's had magick and known about it, he cannot cast the easiest of spells! Yes, this gets explained later but I had to GET there. The only reason I did get there is because I HATE not finishing books. And if I didn't, this would have been a one star review.

The only reason I actually got to the end is because I like Simon and Baz, I wanted to see them and how they come together and while Baz said from the begining that he was inlove with Simon, we never actually see Simon act on it until they kiss.

And lets bare in mind all the senseless things in between.

And Agatha. I can't recall when I last found a character so irritating as she was. Even at the end. She is just a scared brat -_- She was the thing that I hated the most.

Actually, I hated almost everything except Simon and Baz. Because I like gays. This is the only reason actually.

Yes, the story is good...in a way...in a fanfiction-esque kind of way. But that's it.

Don't expect some professional fantasy. Don't expect too much. Don't expect a love story, a real one at least. Just expect...a thing. Well, I, at least, when reading a fantasy book expect a lot because this is my genre and I know it. I know a lot about it. I know what to expect or at least what should be there. And this is not fantasy. It's a parody. It's a fan fiction. Yes, it is a fiction inside the fiction but it is written by a published author. It is supposed to be GOOD! Better!

And not... this. If I wanted to read slash, I'd go to wattpad. If I wanted to read a fan or a teen fiction, I'd go to wattpad. I won't go for the published author.

I remember when reading Fangirl I also read some and skipped some of the experts of Cat's supposed fan fiction there. They were boring, they were not interesting but I don't remeber different POVs. Actually I think the narrator was neutral and it was better. I always say when I comment a fanfiction with a lot of POVs- if you want to have more POVs, write in neutral. It just allows MORE.

I already said a couple of times in other reviews how I hate different and many POVs. Here they weren't a big problem. I skipped through half the book anyway.

I read it for a WEEK because I wanted to enjoy it. I could have read it for TWO days and written the same not possitive but not quite negative review. Or is it negative?

I did enjoy the book. In a way.

But it could have been more. More interesting, more romantic, more gayish, more imaginative...just MORE.

End it could have been shorter. I don't really get it when authors write so much before the love story (or the real deal) and then fuck it all up and finish it. I want more than a few barely described kisses!

I like and trust Khanh (the Grinch)'s reviews. I always scroll to see if she's written a review or just rated a book I want to read. I saw her review and read it but I just so much wanted to like this book. I just like books a lot more easier than most of the people I know and don't know. This time however I couldn't seem to even be able to read it all! I skipped most of it! To get to the end, to get to the kiss and all.

That's why I like Khanh's reviews. They are honest and cool and sometimes I even end up having a close to her opinion. (You might say I am a fan. If she sees that, she might laugh at me, I am embarassing myself after all but it's the truth.)

Lets just get back to my rant. Is it a rant? I don't know. Maybe. This is all this book deserves.

I am just so much dissapointed.

I want my week back! I want to read three books instead of dragging this for so long.

I could have read at least two books. And enjoyed them. And reviewed them on my blog. And not wasted my time on this one.

This is the end so I have to tell this is just my opinion. Maybe I expected too much. Or I gave Rainbow Rowell too much credit? IDK. I don't really like her books this much. But I just wanted more.

(I am sorry for any mistakes I might've made.)

View all my reviews

Back To School Tag

  Благодаря на Румяна за тага! ^^

1.Кой клас/курс си?

Сега съм 12ти клас и слава богу! Адът почти приключи подготовката за следващия ад, хехе.

2.За какво се вълнуваш/притесняваш относно предстоящата учебна година?

Притеснявам се за всичките изпити и матури, които ме чакат и се вълнувам за края на годината, когато ще приключим с всичко.

3.Любимата част от подготовката преди училище/университет?

  Ох, не мисля, че имам такава част вече, Преди време обичах да си купувам разни химикали, моливи и такива неща, но с всяка следваща година ги ползвам все по-малко и с все по-малко желание ги купувам.

  И все пак, наистина ми харесва да си купувам такива канцеларски материали и тетрадки, например.

4.Какво мислиш за училището и класа си/университета и групата си?

Като цяло не съм с особено добро мнение и за двете, вижда се от предходния пост, от който класа ми не остана доволен. Наложих си да го редактирам за втори път, за да обясня, че не може да ме обиждат, псуват и третират като боклук, а след това да останат недоволни, че съм си изразила мнението, заради липсата на която уж им беше проблемът, а послед, слушайки един мой съученик, който явно се е открил във всеки един параграф, без дори да съм си мислила за него, реших да върна поста обратно в чернова. С това те потвърждават една моя друга теза, че хората, които не те харесват и не искат да го направят, никога няма да са доволни и вечно ще намерят за какво да се хванат.

5.В колко часа ставаш за училище/университета?

Живея в другия край на града, ставам в 5:30 първа смяна и различно за втора. Предполагам, че ще е към 9:00, но може и по-рано, зависи колко имам да уча.

6.Старателна ученичка/студентка ли си?

  Давам най-доброто от себе си, но и мързелът си казва думата.

7.Раница или дамска чанта?

Не мога да си се представя с раница сега, когато нося от толкова време вече дамска чанта. Тя има много предимства и едно от тях е, че не те изгърбва по този начин и не натоварва гърба ти чак толкова много. Пък и в горните класове вече няма толкова много бумаги за мъкнене.

8.Стил на обличане в училище/университета?

  Стила ми на обличане е ограничен от униформата. Бяла риза и някакви дънки или клин, ако имам физическо и онази отвратителна тениска, най-вече защото предпочитам да нося нея, а не някакви други. Така че съм доста ограничена. 

  Разбира се, мога да навлека цял куп дрехи под или над униформата, но го смятам за изключително натруфено и грозно и затова се придържам към нея.

9.Интересен/забавен спомен от училище/университета?

  Като за начало на годината хич не ми е до забавни спомени, но като цяло почти всеки ден се смея за нещо. Понякога се смея с класа, но през повечето време е нещо от вътрешния ни кръг. Точен спомен не мога да извадя точно сега, а  и това, което намирам за смешно не винаги може да бъде разбрано от повечето хора.

  Например, с една моя приятелка веднъж се смяхме на парче риза, подаващо се от един шкаф. Просто беше много смешно!

10.Кого тагваш?

  Напоследък тагвам все едни и същи хора, затова няма да се отмятам от традицията и ще напиша Теди, Мели и Памела

Всичко, всичко - Никола Юн

  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата по-рано!

  Ще започна по малко по-различен начин от обикновено- с едно признание. Нямах намерения да чета тази книга, но се радвам, че го направих. 

  Всичко, всичко беше изненадата, която ме събуди в 9:30 сутринта, но до която не се докоснах по-рано от 6:30 вечерта, понеже беше далеч от мен. Това е книгата, която ме измъкна от лекия ми читателски застой и ме накара да се усмихвам глуповато насреща й.

   Никола Юн пише увлекателно, леко и необичайно, което много ми хареса. Бързо бях уловена в книгата, благодарение на стила на писане и бях задържана до края. Главите са различна дължина, има много, които дори нямат цяла страница и такива, които не надвишават шест, която толкова много ме радваше, защото ако все още има някой, който не знае- ОБОЖАВАМ късите глави, които се четат с такава лекота като тези и книгата като цяло.

  Всичко, всичко е едно леко и приятно четиво, което се чете изключително бързо и е много красиво отвътре. Това, което ме изненада много приятно в нея е, че има разни картинки вътре, които са много сладки, също като самата история.

  Маделин Уитиър е напълно щастлива с ограничения си живот с цел защита, поради рядкото си заболяване. Тя е свикнала на това си ежедневие, но когато новите й съседи се нанасят в къщата отсреща, тя разбира, че не познава всичко от живота. Отгледана е по изолиран начин, срещайки само двама-трима души на живо- майка си, медицинската си сестра и любимия си учител, защото всеки досег с външния свят е пагубен- тя е алергична към абсолютно всичко.

 Срещата й с Оливър дава начало на много нови усещания за нея, които иска да изпита до едно с него. Това я прави непокорна, бунтарка- истинска тинейджърка, защото за пръв път знае какво е да си влюбен и да искаш да се докоснеш до живота на обикновения тинейджър. 

 Мади е силна героиня, която много харесвам, защото има смелостта да се покаже навън, когато Оли се нуждае най-много от нея, тя рискува всичко за това, което желае и е готова да се жертва, за да прекара няколко дни с любимия си човек. Тя е една прекрасна героиня, която изключително много ме радваше със своите списъци, наблюдения и бележки в книгите. Те е едно момиче, което е запазило детското в себе си и едновременно с това се е развило. Беше ми изключително приятно да чета за нея, макар и понякога действията й да граничеха с глупост, но все пак ми харесваше тази липса на страх от опасността, която следваше неотлъчно действията й.

  Това, което много харесах в Оли е как винаги се притесняваше за нея, защото си личи колко го е грижа за Мади. Той постоянно се интересуваше от състоянието й и внимаваше, може би даже се притесняваше дори повече от нея самата. 

  Харесах много миговете им заедно, защото двамата си отиват толкова много. Моментите помежду им бяха описани по много сладък начин.

   Моята любима героиня, обаче, е Карла- медицинската сестра на Маделин. Тя й беше повече родител, отколкото родната й майка. Тя беше жената, която й помогна да се сближи с Оливър и която наливаше разум в главата й. Двете имат най-добре изградената връзка в цялата книга. От начина на писане и от самия глас на героинята си личи колко са близки двете, но предполагам, че нямаш друг избор, освен да се сближиш с човека, с когото прекарвате толкова много време сами в една къща. 

  Карла е една страхотна жена, която е очевидно и че е страхотна майка. Тя се отнасяше към Мади като към приятелка или своя собствена дъщеря. Хареса ми начина, по който й говореше и по който показваше колко я е грижа за нея, тя е една страхотна героиня и много важна част от книгата, защото ако я нямаше, едва ли връзката на Мади и Оли щеше да се развие изобщо.

   Всичко, всичко е една история, която не вярвах, че ще ме спечели така лесно, както успя. Тя е лека, интересна и много сладка, според мен. Хвана ме в клопката си от самото начало и не ме пусна до края. Единственото, за което можех да мисля е как искам да я завърша по-бързо, защото ми харесва прекалено много. 

  Това е едно леко и да, предвидимо четиво, което ме изненада много приятно и ме изпълни с хубави емоции, каращи ме да се усмихвам глуповато на книгата или да се натъжавам от развитието на действията. Малко са книгите, които могат да ми въздействат емоционално, особено от този жанр и затова тази ми хареса толкова много. Истината е, че не исках да свършва, исках поне още сто страници Оли и Мади, защото краят е от този тип, който сякаш остава незавършен, а реално е точно обратното. 

  И все пак се насладих изцяло на книгата и мога да кажа, че противно на очакванията ми, си заслужава напълно, особено ако си падате по леки и сладки книжки за една бърза, но силна любов и болест, която може би все пак няма да възпрепятства щастливия край.

The Book Courtship Tag

  Имам отрицателно ревю на Carry On, което не е точно ревю и има своите положителни черти. Sorta. Не искам да го пускам и съм го оставила като последна опция, ако наистина съм закъсала с постовете. Реших да направя този таг, макар и въпросите да се повтарят като при всеки друг, защото нямам какво друго да пусна и го видях от Spines & Covers. Не тагвам никого, понеже, както вече споменах, този пост ми трябва, но всеки, който иска е свободен да го направи. ^^

1. Първоначално привличане: Книга, която си купи заради корицата.

  Понякога нарочно си взимам книга, заради корицата й. Тя е просто толкова красива, че сякаш те зове да си я вземеш.

  Обикновено бих показала няколко такива книги, но сега ще се спра само на една.

Идеята също ми хареса, но ме разочарова, но затова пък не съжалявам чак толкова, че я купих. Тази корица е уникална!

2. Първи впечатления: Книга, която си взе заради резюмето.

Тук вече става по-трудно, защото не съм сигурна. Напоследък просто не мога да прочета едно резюме и това се случва често, защото са написани грешно, сухо и просто не ме хващат. Имаше една година, в която подминах толкова хубави книги, заради гадното резюме, което ме отегчаваше на първия ред.

Резюмето, ако може да се нарече така, е кратко, но пък някак ме завладя. Може би защото нямаше ненужни думи, описания и такива неща. Просто казват с няколко думи всичко, от което се нуждаеш, за да реши да четеш.

3. Сладки приказки: Книга със страхотен стил на писане.

Тук просто няма как да се сдържа.

4. Първа среща: Първата книга на поредица, която те накара да продължиш цялата поредица.

Рядко чета единични книги, така че са доста май. Ето някои от тях, които се повтарят с предходните.

 

5. Късни разговори по телефона: Книга, която те държа до късно през нощта.

Този път просто ще ги спомена, че целият ми пост се напълни със снимки.

Последните книги, които четох до късно през нощта са Simon Vs The Homo Sapiens Agenda и The Curse of Tenth Grave.

6. Винаги в мислите ми: Книга, за която не можеше да спреш да мислиш.

 Илумине, Последната империя, Двор от мъгла и ярост и Гневът и зората са тези, които ще спомена тук. Това са едни от любимите ми книги, които така са превземали мислите ми, че понякога дори не можех да се съсредоточа да чета нещо друго.

7. Getting Physical: A book in which you love the way it feels. (Оставям го така, че преведено звучи ужасно.)

  Стоманено сърце, Пътят на кралете, Легион, Half Lost, Чаровник по рождение, Последната игра: Поканата и Ключ небе, Въглен в пепелта, Друговремец и други.

  Това са страхотни книги, след които често съм изпадала в читателски застой поне за един ден.

8. Среща с родителите: Книга, която ще препоръчаш на семейството и приятелите ти.

  На семейството си не бих препоръчала книга, не знаят как да си поискат. Питам: Каква книга? Не знам какъв тип обича да чете. Отговорът: Ми някоя от твоите. 

  Последният път, когато някой от това ми обкръжение видя, че чета ми предложи едва ли не, някакви стари любовни романи или дълбоко-философки книги, защото когато чуят някой да чете, не се сещат, че има още 20 различни жанра, а си мислят, че или чета любовни романи или това, което те предпочитат да четат. 

  Не дискриминирам жанровете, но все пак, ако не знаеш как да си поискаш или препоръчаш книга, няма смисъл да приемам или предлагам.

  На приятелите бих препоръчала различни книги, според това кой какво харесва. Не бих препоръчала просто книгата, която харесвам, защото не е за всеки.

  Ето пример, на една моя приятелка всички й препоръчват да гледа или чете Игра на тронове и не знам защо го правят. Тази поредица или сериал не е за нея. Аз просто не мога да си я представя да седне и да чете това (или да гледа). Не е неин тип.

(Но на брат си ще препоръчам Пърси Джаксън и Хрониките не Кейн.)

9. Мисли за бъдещето: Книга, която знаеш, че ще препрочетеш много пъти за в бъдеще.

  Наистина не препрочитам често. Ако това се случи, най-много веднъж, колкото да си ги припомня. Тези, в чийто свят бих се потопила отново са всички на Брандън Сандерсън, разбира се, Пърси Джаксън и боговете на Олимп и всички поредици в този свят, Хрониките на Кейн, Хекс Хол и Скъпоценни камъни.

  Това беше тагът и на мен лично ми хареса, защото макар и 60% от въпросите да се повтарят, можеш да им отговориш с различни книга. Разбира се, няма как да не включа любимия си писател поне веднъж. Или три пъти.

My Most Owned Authors #2

Част 1

  Ето че след толкова време отново правя  такъв пост. Причината за големите интервали между тях, не е защото не съм имала време да го направя или желание, а от чист мързел. Не обичам да ровя за снимки, за каквото и да било, а когато в такива постове няма графично изображение, ми се струват празни.
  Този път авторите ще са малко по-неизвестни тук или твърде вече стари. Този път снимките са мои.

1.Дж. Р. Уорд

От поредицата на Братството на черния кинжал, не притежавам само 3 от 13-  Lover Mine, Lover Unleashed & The Shadows, следователно притежаваните ми книга са:

Dark Lover
Lover Eternal
Lover Awakened
Lover Revealed
Lover Unbound
Lover Enshrined
Lover Aveneged
Lover Reborn
Lover At Last
The King

  Тъй като този път за целия пост направих мои снимки- нека игнорираме тези книги, които нямат общо с дадената точка. Освен това в следващите ще има някои, които не са с всички останали, но ще ги спомена.
  А сега обърнете внимание на факта, че имам три различни издания на тази така дълга поредица, хехе. Не е единствената.

2. П.С. Каст + Кристин Кас

Тук, честно казано, ме мързи да изреждам всяка една книга от цялата поредица, тъй като това е може би една от малкото, на които имам всички книги. Освен тях, имам и на П. С. Каст или Ф. К. Каст, както са я написали Pro Book- Богинята на светлината, чиято корица не може да бъде по-грозна.

Тук можете да видите всички 12 книги от поредицата

Училище за вампири a.k.a. House of Night.

Това е втората поредица, която някога прочетох и я

следях до последно. Освен това последните няколко книги 

трябва да са в следната последователност- Destined, Hidden, 

Revealed, Redeemed, но нямаше да мога да слагам книги до 

тях наредени и затова са разбъркани.

3. Сара Дж. Маас

Не мисля, че има нужда да изреждам кои са книгите. Всички ги знаем.

Само много ме дразни факта, че не успях да изчакам да излезе тази
по българските книжарници. Всеки път сега, когато я видя в Сиела
се чудя защо не успях да изчакам един месец, но после се сещам колко
е уникална тази книга не съжалявам чак толкова, че не си отива с останалите.

4. L. J. Smith

  Сега се сещам, че не включих авторката на Дневниците на вампира в поста ми за Автори, чийто стил на писане НЕ ХАЕСВАМ. Трябваше да го направя, но причината е, че я четох толкова отдавна, че не помня какво точно не й харесвах.

Тук книгите не са подредени под ред. Имам първите две на Дневниците
на български и следващите три на английски, в една, от които, има две.
После имам Дневниците на Стефан, която не е точно на авторката и
продължаваме към Нощен свят, където виждаме тази по-ниска книга.
В нея също са три, чиито имена не помня и така и не ги дочетох.

5. Джанин Фрост

  Обожавам тази поредица и всички нейни книги. Може да имам дупка и да нямам 4-та книга, но ооо заслужава си! Заслужават си различните издателства, размери и корици. Книгите са страхотни. Както и втората й поредица за Влад, чиято първа книга е на друго място и затова я няма да снимката.

  Едва ли не сте забелязали, че повечето книги от днешният пост са на английски. Дори не знам как так се получи, че избрах точно тях, но е факт. Изглежда, сякаш имам повече такива, но реално на български са множеството, но тези на английски правят библиотеката ми значима, защото разликата е осезаема.
  Всеки, който има книга на английски- не класика, просто книга, знае осезаемата разлика в корицата, в хартия, дори в шрифта и начина на писане, защото има наистина голяма разлика. Особено тези по-нови книги от последните две години...само на вид и на пипане са толкова по-различни и по-хубави. Направо да ти е удоволствие да ги четеш!
  (Има и изключения, разбира се, но на кого му пука?!)

  Окей, дойде края на този пост. Имам още една част, която току що забелязах. Нямах идея, че не съм отбелязала цели 4 автора! Сега го направих и скоро смятам да пусна поста.
  Отново напомням, че споменавам само писатели, на които имам 6 или повече книги, за да не се налага да споменавам абсолютно всички от скромната си библиотека.
  И поредният въпрос, който се надявам да не остане игнориран.
  Кои са някои от вашите най-притежавани автори?