Пазители - Цветелина Владимирова

  Ще започна с един въпрос. Струваха ли си двете години чакане на Пазители? Отговорът не е само едно да, а ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА!

  Преди да продължа с емоциите ще помоля всеки, който не е чел Вестители да продължи на свой риск, защото ще има неизбежни спойлери.

  Първото ревю, което изобщо някога съм писала (в един стар и неизвестен блог, но и тук) е това на Вестители и сега, две години по-късно да видим моето развитие и на поредицата. Огромно е! (Не моето, на книгата.) Обожавам стила на писане на Цветелина Владимирова, страхотен е! Най-големият плюс в него (за мен) е, че ме грабна от първото изречение на първата и втората книга и ме задържа до края. Той е изключително лек и се чете много лесно и бързо. Както с Вестители, така и с Пазители аз бях напълно погълната от действията, героите, интригите, битките, от всичко! Само ако имах един-два напълно свободни дни бас ловя, че щях да се зомбирам и да не я пускам, докато не я изям с кориците! Знам, че звуча доста въодошевено, но  съм много развълнувана (този край!) и наистина адски много харесвам стила. От доста време не се беше случвало книга да ме грабне по този начин, а Пазители просто успя с естествена лекота.

  Не знам откъде да започна. Не знам как да коментирам сюжета, обикновено се концентрирам на героите и няма да експериментирам нови стилове тук. Какво да кажа? Това е една от книгите, на които ми е трудно да напиша ревю, защото толкова ми е харесала, че просто нямам реално какво да кажа, защото каквито и думи да използвам все ще забравя нещо. (Не преувеличавам нарочно, просто ми харесва.) Не съм сигурна дали краят на Вестители щеше да ми се стори предвидим, понеже ме спойлнаха, но със сигурност не успях да предвидя почти нищо от Пазители. Тя е изключително добре изградена и нито веднъж не ми беше скучно. Бих я определила като динамична, защото за мен действията се развиваха точно толкова бързо, колкото обичам и героите не се спираха нито за миг. Тя е емоционална, изпълнена с тъга, скръб, любов...с всичко! С битки също. Как обичам битките и описанията на Цветелина! Освен това някъде по средата на книгата се сетих, че всички разговарят на руски и някои моменти, които не бяха предназначени да бъдат смешни ме докараха до сълзи от смях, защото си ги представях произнесени на руски, а тяхната интонация е толкова забавна! Останах изключително доволна от всичко.
  Ксения е една силна героиня, която харесвам, естествено. Тя се сблъсква с много предизвикателства в тази книга, защото Цветелина никак не е милостива! Въпреки множеството неща, пред които се изправя, Ксения винаги успява да изплува на повърхността и да се съвземе, да се възстанови и е решена да защити тези, които обича. Тук тя се обучава да се бие и според мен бързо усвоява нещата, но с учител като Игор едва ли резултатът би могъл да е друг. Обичам, когато героините ми ритат задници и има една сцена с Дорин, която много ми хареса. Виждам хубаво развитие у Ксения от първата книга до тази и съм много доволна от начина, по който е представена в Пазители. Тя е една любима моя героиня и нямам търпение да видя какво ще се случи с нея нататък.
  Нямам много за казване по отношение на Игор, понеже той е точно мой тип персонаж и най-вероятно ще повторя три еднакви неща тук. Той е силен и впечатляващ, умел воин, държи да защитава Ксения и е винаги до нея, дори когато тя не е съвсем сигурна в...нищо. Той остава до нея в най-трудните й моменти и уважава решенията й, дори и да не му харесват.
  Има още няколко герои (Зоя, Юри и Дорин), които бих могла да разгледам, но те са потенциален спойлер, а аз не искам да издавам нищо. Ще коментирам само това, че се среща с родителите си, защото мнението ми тук е малко конфликтно. От една страна искам всички да се съберат и да се гушнат щастливо и всичко да е простено, а от друга се радвам, че не става толкова бързо и лесно, защото е някак си по-реалистично.
  Много харесвам Воронин. Особено в края на книгата, където показва поне малко емоция, но просто той също е мой тип герой. Дори само да се подпираше на стената, докато наблюдава всички хладнокръвно и преценяващо, пак щях да го харесам.
  Пазители е една книга, която е невъзможно да ме разочарова. Толкова я заобичах, че ми отне доста дълго време да си събера мислите, за да напиша нещо. Много съм доволна и се надявам третата книга да излезе по-бързо. Краят беше вълнуващ, изпълнен с напрежение и накрая неочаквано решение и изненадващи способности и обрати. Горя от нетърпение да разбера какво се случва нататък и остава само да чакам.
  Искам също така да отбележа, че Пазители е най-добре залепената българска книга, която някога съм чела. Гръбчето е много твърдо и здраво и няма как да се начупи, както на повечето книги. Страхотна е!

Благодаря на Цветелина Владимирова и Orange Books за предоставената възможност!