Full series that I own and have read #3

  Преди време създадох тази серия от постове за целите поредици, които съм чела и притежавам и сега е ред на следващата от този тип. Имам проблем с компютъра и ми се наложи да се задоволя със снимките без да съм ги обработила и затова са по-зле от обикновено, но поне се знае, че са мои. Хех. 

  Целта на тази серия от постове не е съвсем точно определена. Наистина нямам какво друго да публикувам точно преди матурите, а тъй като съм инат, не искам да позволявам на нищо да застане между мен и обичайните ми хобита.  

  Намислила съм да пусна постове и за целите поредици, които притежавам, но НЕ съм чела, която ще е просто да покажа частица от безкрайната ми купчина за четене. А преди това ще оставя линк към предишните два поста: Първи пост и Втори пост.

1. Реликвите на смъртните

  Както се вижда, имам всичките книги, при това първите три са със старите корици. Иронията е, че седмица след като реших най-накрая да се сдобия с всяка една от тях вече имах първите три, а тепърва Ибис започна да ги преиздава с по-хубавите корици, но тъй като все още не съм чак такъв маниак, че да събирам всичко наново, не съм си ги купувала отново. (Нямам и място.)

  Харесвам поредицата по две причини- първо, защото си е много добра, поне според мен и второ, защото има сантиментална стойност за мен. Тя е сред първите, които прочетох и със сигурност ще си остане в сърцето ми дълго време. Обичам събитията в нея и героите (особено Малек) и макар да не съм особено очарована от сериала, се влюбих във филма, когато излезе. 

  (Освен това, Реликвите на смъртните е една от малкото поредици, които съм препрочитала изцяло.)

  Ако на някого му е нужно ревю на някоя от книгите на поредицата може просто да напише в търсачка на блога ми, горе вдясно, името на Касандра Клеър или на някоя от книгите.

2. Адски устройства

 Тази също има специално място в сърцето ми, а освен това прочетох книгите в реда, в който трябваше, още преди да разбера, че има някаква особеност в четенето на книгите на Касандра Клеър. Просто се случи така, че чаках излизането на последната и нямаше какво друго да чета освен някакви книги, които бяха в същия свят. Тъй като бях още в началния си читателски период, нямах идея какво чета. (Още няколко пъти да повторя "чета"?!)

  Четири години по-късно препрочетох и тази трилогия и й се насладих като за първи път. Обикновено помня почти всичко от книгите, които съм чела, особено ако ги държа в ръцете си, а започна ли реално да ги чета си спомням всичко, ей така, изведнъж.  Понякога помня само най-важните обрати, както беше тук, но идеята ми е, че тази трилогия съм я чела не веднъж, а два пъти. Втория път просто реших, че трябва да я притежавам. (В 8-ми клас ги бях взела от една приятелка.)

  Отново казвам, ако някой има нужда от ревю, търсачката ми е горе вдясно. Днес не слагам линкове, заради проблемът ми с компютъра и ми е трудно от таблета да се ровя навсякъде.

3. Перфектната химия

  Това може да не ми е сред любимите трилогии, най-вече защото е твърде тинейджърска за мен, но е сред тези, които ги притежавам всичките и съм ги чела. По принцип нямах намерението да го правя, но когато Ибис ми ги изпратиха (за което естествено съм им благодарна), реших, че все ще им дам шанс. (Това беше един период, в който всеки получи едни и същи книги по едно и също време.)

  Отново имам ревюта на всичко.

4. Скъпоценни камъни

  Разказвам една и съща история, но миналото няма как изведнъж да се промени. Обичам тази трилогия. Когато реших да я прочета не харесвах пътуването във времето и със сигурност имах някакви големи предразсъдъци, но усетих онова чувство, което ме кара да чета книги извън моите типични предпочитания и реших да се сдобия с първата (и с втората, и с третата...) Това, което помня много, много отчетливо е как прелиствам последната страница на третата книга и се питам "Това ли беше?" Защото не можех да повярвам, че е свършила.

  Обичам тази трилогия и се радвам, че я прочетох.

5. Мъглороден

  МОИТЕ ПРЕКРАСНИ БЕБЧЕТА, ЛЮБИМАТА МИ ТРИЛОГИЯ, КАК НЯМА ДА Я ПРИТЕЖАВАМ ЦЯЛАТА!

  Не мисля, че имам какво повече да кажа по въпроса.  

6. Гневът и зората

  

  Не помня нищо от The Rose and the Dagger, освен края и малко от началото и може би средата. Мислейки за книгата, мога да сглобя повечето от събитията, но това няма значение точно това. Книгата е прекрасна като първата, макар и малко да се различава от нея. Дали се отдалечава от оригиналната история, не знам.

  Напоследък се улавям как бъркам трите авторки- Рене Ахдие, Сабаа Тахир и Тахере Мафи, оплитайки книгите им, но какво да направя. 

  Това е за днес от мен. Преди матурата ще издирвам едно от училищата, в които съм (по английски съм в моето!) и се надявам да успея да почета малко. Надявам се поста да се е получил добре и скоро трябва да имам ревю на Без милост. Силно се надявам да успея, а за матурите... Надявам се да не ми прецакат дипломата, хах.

Кои са някои от вашите цели поредици, които притежавате и сте чели?

8 поредици, които бих ПРЕпрочела, ако имах време

  Преди няколко седмици публикувах пост за 8 трилогии, които бих ПРЕпрочела, ако имах време (и ако препрочитах книги). Очевидно е, че днес е ред на осемте поредици, които бих искала да прочета някъде в бъдещето (като се пенсионирам?).

  Държа да отбележа, че това не е препоръка за поредици, които трябва да препрочетете или запитване, които от тях да прочета аз отново. Това е просто пост, в който казвам, че в някоя паралелна вселена, където обичам да препрочитам книги, бих се докоснала до тези поредици отново с удоволствие.

1. Анита Блейк, ловецът на вампири

Не успях да намеря обща снимка на всички книги...

   Ако има някой, който все още не знае- това е любимата ми дълга, дълга, дъъъълга (25+ книги) поредица, на любимата ми авторка, която си дели първото място с Брандън Сандерсън- Лоръл К. Хамилтън, чиято поредица изигра една важна роля за мен в 9-ти клас и е сред малкото, които помня, че съм прочела през 2013-та...

  Обожавам всички книги на ЛКХ, включително и другата й поредица Мери Джентри, но Анита има важно място в сърцето ми (а може да е и защото е ниска и къдрава, а не само защото е много бойна натура). С удоволствие бих се потопила в света й отначало, но това с 25 книги и макар да изчетох всичко за месец (тогава 22 романа) бих предпочела да се заема с нещо ново. (Затова и този пост е хипотетичен.)

2. Среднощен ловец

  Джанин Фрост е сред любимите ми писатели, защото пише страхотно, създава невероятни герои, а хуморът й е незабравим (нека добавим и факта, че се смея да цветисти описания на мъчения) и всеки път щом отворя нейна книга навлизам в един любим или бъдещ любим свят. Среднощен ловец може да се окаже сред поредиците, които бих препрочела със сигурност и то в близките години, защото аз я обожавам!

3. Кейт Даниелс

  В края на октомври, началото на ноември прочетох 9 книги за близо две-три седмици общо. По две книги и половина на седмица. Защото съм обсебена от една добра urban fantasy поредица. И знаете ли кое е най-лошото? Че явно героини като Кейт Даниелс не се срещат толкова често, колкото си мислех. Не и толкова силни, толкова устати и така страхотни. О, защо, защо, ЗАЩО?! ОБОЖАВАМ ТАКЪВ ТИП ГЕРОИ! 

  Една от причината да обичам urban fantasy-то е, защото книгите ако ще и с тинейджъри да са, имат по-интересен сюжет, по-непредсказуем, въртят се малко или много около нещо криминално и в края на краищата винаги има някакъв обрат, който и да е, и да не е предсказуем си е интересен за проследяване от началото до края. Освен това обичам "изтърканите" същества като вампири, шейпшифтъри, гулове, баншита, феи, елфи, наги и тем подобни.

  Все пак всеки автор възприема по различен начин отделните същества. В Кейт Даниелс вампирите са безмозъчни, кръвожадни кукли, контролирани нон-стоп от некромантите, защото иначе те биха се развилнели по света, убивайки всички. Поредицата дори не се върти кой знае колко около тях. Само малко.

4. Чарли Дейвидсън

Източник

  Единственото, което ще кажа тук е, че Даринда Джоунс има уникален хумор, а Чарли е страхотна. Особено когато се ядоса.

5. Братството на черния кинжал

Източник

   Обичам Братството. Това е типът поредици, в които всяка следваща книга е за различен герой (в случая брат), който си намира жената, преминавайки през някакъв вид трудност. Това, че книгите са за различни герои не означава, че не са свързани помежду си. Напротив! Свързани са и то толкова тясно, че ако решиш вместо от първата, да започнеш от 6-тата книга, нищо няма да разбереш.

  Дж. Р. Уорд е построила така героите си (братята), че да не можеш да си имаш любим. Поне не и един. Това е моето мнение, защото аз съм слаба и обичам всички братя! Имам си фаворите естествено (Рот, Зейдист, Джон Матю, Куин и Блей и Вишъс).

6. Академия за вампири

  Като изключим Кръвни връзки, които харесах, но на които не съм особен фен, с удоволствие бих се потопила в света на Академия за вампири отново, особено след като съм на мнението, че това е най-добрата поредица на Ришел Мийд. Обаче, от друга страна съм страшно колеблива, защото се опасявам, че започна ли да я препрочитам все ще има нещо, което да не ми хареса и в нея, защото колкото повече книги чета на Ришел Мийд, толкова повече не ми харесват.

7. Вампирите от Морганвил

Източник

  Какво да направя като бях обсебена от вампири цели 2  дълги години и повечето от любимите ми поредици са свързани с тях? Тази  така и не я дочетох. Стигнах до 11-тата и прекъснах заради някоя дългоочаквана, но тъй като и Вампирите от Морганвил се водят urban fantаsy бих ги препрочела с удоволствие и дори бих завършила най-накрая поредицата.

  В интерес на истината съм ги чела тези 11 книги 2 пъти.

8. Пърси Джаксън и боговете на Олимп

  Много, много обичам книгите на Рик Риърдън  и с радост се потапям във всяка една нова, която пише, но още по-голямо удоволствие би било за мен ако успея някой ден да се върна към първите приключения, а именно в света на Пърси Джаксън. Обичам ги тези книги, както и героите и интригите там. Мистериите и подвизите, на които отиваха винаги са ме радвали и просто...Обожавам и стила му на писане, както и факта, че включва различни герои (раса, ориентация и т.н,).

  Това са осемте поредици, които бих препрочела в паралелната вселена, в която обичам да чета едно и също нещо по няколко пъти. Искам да отбележа, че освен Вампирите от Морганвил, която недочетох, всички останали поредици съм ги прочела до края им (или докъдето са издадени засега). Затова не споменавам, че бих искала да прочета Стъкленият трон или Летописите на светлината на бурята.

  Кои са вашите поредици, които бихте препрочели, ако го правите? 

First Date Book Tag

Бях тагната преди време (благодаря на Мартин, за което) и най-сетне реших да го направя.

1. The awkward first date – книгата не беше лоша, но искрата липсваше за теб.

Даркмут. Това не е задължително лоша книга, даже си е много хубава, но гледайки сега назад, почти не се сещам за нея. Просто нещо й липсваше...А може би middle grade книгите наистина не са за мен, защото с Железният изпит е същата работа, само дето там колкото повече мисля за книгата, толкова по-малко ми харесва.

2. The cheap first date- книга, която не оправда очакванията ти.

Смятах отново да посоча The Book Thief, но реших, че да го повтарям във всеки пост ще стане твърде много, затова и аз като Мартин ще посоча Домът на мис Перигрин за чудати деца. Това е много хвалена книга, чиято обстановка трябваше да изглежда зловеща, страшна...Или поне това ми намекваха невероятните фотографии в романа. Обаче, обстановката в книгата е направо розова в сравнение с Кутия за птици например. Да не говорим колко детска (и противна по отношение на връзката) се оказа. (И все пак имам селфи с нея...)

3. Well-prepared first date- книга, която е била по-добра от очакваното

 Трилогията Скъоценни камъни я отлагах много време. Първоначално дори не исках да чуя за пътуване във времето, дори не знам защо, но си бях втълпила, че не харесвам подобни неща. След това не знам как се реших да я започна, но докато се усетя, вече бях прочела първата и нямах търпение за втората и третата и просто...Те все още са една голяма изненада за мен.

4. Hot but dumb- красива корица, не толкова добро съдържание

  Честно казано, първата книга, която ми дойде наум беше Самодива, но тъй като съм я тропала достатъчно, си помислих, че е по-добре да спомена Веровещица, която ме изнерви дотолкова, че дори не можах да я довърша. Адски много харесвам корицата, но в първите 50 страници на това чудо поне десет пъти се повтарят "Адски двери!" сякаш това е единствената ругатня, която е успяла да измисли авторката. (И преди някой да реши, че това не е достатъчен аргумент, реших да си спестя километричния анализ на 60-те страници, които успях да прочета.)

5. Blind date- книга, която си започнала без да знаеш нищо за нея

  МЪГЛОРОДЕН! НИЩИЧКО НЕ ЗНАЕХ ЗА ПОСЛЕДНАТА ИМПЕРИЯ, НИЩО! И ЕТО МЕ СЕГА, ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО, ВСЕ ОЩЕ ОБОЖАВАЩА ТАЗИ ТРИЛОГИЯ! Така де, blind dates aren't so bad after all.

6. Speed dating- книга, която прочете много бързо

  Нужно ли е да казвам нещо? Прочетох и трите много бързо, изключително бързо, а поредицата Кейт Даниелс я минах общо за 2 седмици и малко, ако не се лъжа. Но пък обожавам тази снимка. Минутка мълчание за красотата й.

7. The Rebound- книгата, която прочете веднага след book hangover, което до някъде развали удоволствието от книгата.

Тук съм пас. Обикновено нямам такива проблеми с махморлуците, а по-скоро с читателския застой, но не съм била в такъв от доста дълго време (опази, Боже!).

8. Overly enthusiastic date- кига, която се "престараваше"

 Не искам отново да съм пас. Все трябва да има някоя книга, която да ми се е сторила насилена... Е, не искам да споменавам Крадецът на книги, но като нямам друг избор... Тази книга дори не заслужава снимката й да бъде в този пост.

9. The perfect first date- книга, която беше перфектна

Тази книга е уникална, тя е страхотна, невероятна...тя е ПЕРФЕКТНА! Вече няколко пъти съм споменавала колко обичам да чета за психопати, социопати, безмилостни убийци и просто за престъпници и леко чалнати в главата хорица, които нямат никакъв проблем с убиването. Освен това обожавам да чета за такива герои, които са с 10 стъпки пред останалите, какъвто е и Тайръс, уникални герои, страхотно изградени и аз съм просто...възхитена!  (И не са престъпници, просто го вметнах.)

10. Humiliating first date- книга, която ми е неудобно да призная, че съм харесала/ неудобно ми е да я чета на публично място

  На тази книга нямам снимка и не искам и да качвам, защото достатъчно засрамващо е да го напиша. О като оргазъм отговаря на втората част от въпроса по очевидни причини. Даже си я бях подвързала с бяла хатия, за да не се вижда заглавието. Друга книга, която да отговори на същия въпрос е Сълзи от злато, тъй като на корицата има една почти разголена мадама и мъж, която я целува по врата. Може и да не сте я чували, мисля, че е на около 20 или 30 години.

  Не мисля, че ми е неудобно да призная, че харесвам някоя книга, обикновено ми е неудобно да чета на публично място романи, чиито корици крещят "Чета за секс!" и това са предимно нещата на егмонт, които не чета (вече).

И ето, че се разочаровах, защото тагът свърши. Тагвам Мели и Валя.

5 причини да прочетете трилогията Shades of Magic на V. E. Schwab

   Да си дванадесети клас си има плюсове и минуси. Гадното е, че всичките ми ваканции са много намалени, а хубавото е, че другия месец завършвам. Настръхвам като се замисля за бъдещето и затова минавам една стъпка назад към тази моя любима трилогия, която приключих в началото на месеца. (Тук е мястото да си вметна ревюто на първата книга.)

  Днес ще споделя с вас петте причини, заради които си струва да се прочете тази поредица.

1. Светът

  Имаме Червения Лондон, Белия, Черния и Сивия Лондон. Единият е мъртъв, другият умиращ, третият е процъфтяващ, а в четвъртия магията е забравена и човечеството е надделяло.

    В. Е. Шуаб се е справила страхотно с сътворяването на света си. Тя не просто е изградила историята на миналото му, но е създала няколко различни езика за държавите и световете и различни раси с техните обичаи и типични външни видове. 

  Много ми хареса как с течение на действието в книгите тя разкрива малки части от този свят, докато накрая всичко не се изяснява и разбира. Изпипала е всичко до последната основа и единственото, което е нужно е търпението, за да се разбере, защото всичко е разкрито постепенно и в трите книги, а не само в първата.

  Освен това винаги съм харесвала истории за различни измерения или светове, в които се отива чрез някакъв вид телепортация, а тук имаме цели четири Лондона, в които само един вид магьосници може да отиде. На всичкото отгоре, те са на изчезване, но колко са общо няма да казвам.

  Заобичах света на тази трилогия, той е различен, уникален и много... опасен, което ме привлече дори повече!

2. Стилът на писане

  Шуаб пише невероятно, пленяващо и все пак леко! Не знам как ще се получи превода на книгата, но за мен беше удоволствие да я чета и да се докосна до писането й! 

  В ревюто си го споменавам, ще го кажа и тук- тя пише в трето лице и обикновено такива книги са една идея по-тежки, но не и тук. Толкова бързо ги изчетох, че просто не мога да повярвам! Наистина не се усеща кога са минали 10 станици и кога 100, а аз съм фен на едно бързо четиво, (Това не означава, че действията се развиват светкавично бързо.)

3. Героите

  Това е една симка, която изключително много обичам. Отляво надясно са Кел, Лайла, Холанд, Рай и Алукард. 

  Персонажите, както всичко останало, са много добре изградени. Всеки от тях минава през голяма промяна в тези три книги и ако сравним героите от първата с тези от третата книга, разликите ще са от Черния до Сивия Лондон (между тях стоят два свята). 

  Всеки от тях е различен, има си своя собствена история, която е разкрита постепенно и в трите книги. A Darker Shade of Magic е концентрирана предимно около Кел, във втората се разкрива историята на Лайла, а в третата се вижда миналото на Холанд и Алукард. Къде е Рай? Където са Кел и Алукард.

  Известно време се чудех дали да разглеждам всеки от героите по отделно и все още се чудя, понеже не искам да издам неволно нещо, но ще кажа две три думи за всеки.

  В РЕВЮТО си съм описала Кел и Лайла достатъчно подробно и смятам да не им отделям време и тук. Вместо това ще спомена останалите.

  Първото, което ще кажа е, че Холанд е герой, за когото бих спойлнала много, ако продължа да пиша. Той е силен, научен от рано да оцелява сам и е от Белия Лондон, който го е превърнал в това, което е.

  Рай е престолонаследникът на Червения Лондон. Той преживява голяма промяна, особено след първата книга. Според мен даже неговата е сред най-трудните, защото той е типичният принц- разглезен, невнимателен и отчаян за сила, откъдето следва и че допуска една доста фатална грешка. Внимавайки да не издам нещо, ще кажа, че в следващите две книги всичко това изчезва, защото той се сблъсква с жестокия реален свят.

  Алукард се появява чак във втората книга и аз съм му голям фен! Много го обичам, той е един сложен за разбиране герой с дълбоко погребано минало, което се отключва, когато отново стъпва на брега на Червения Лондон. А, да, той е пират (така де, законен пират. Privateer? Капер?) 

   Ох, аз май малко се отклоних от собствената си тема или поне не доказах защо обичам героите, но книгата трябва да се прочете, за да се разбере, защото е от тези четива, които толкова много ми харесаха, че просто не успявам да напиша нещо сносно, когато се захвана. И все пак препоръчвам трилогията на всички, които са заинтригувани, защото със сигурност си заслужава.

4. Магията

  Тя е един от най-яките мотиви на книгите! Обожавам книги и филми, в които има владеене на даден елемент, но тук не са просто вода, въздух, земя и огън, тук има кости и кръв! И можеш да владееш повече от един елемент като само кръвните магьосници повеляват всички! И това не е краят! Има заклинания и защити, омагьосани предмети (особено един камък), магически извори под различни форми (като река) и още много големи разновидности. Понякога магията даже си има собствено мнение! (Което си е опасно.)

5. Злодеите

 

  Окей, тази точка е за хората, които си падат и по злите герои. Първо са близнаците Дейн, в които се влюбих още в първата сцена с тях, а другото е нещо, което постепенно се развива и е спойлер.

  Аз просто имам слабост към психопати и социопати, към хора, които измъчват по много креативни начини "подчинените" си и такива, които биха убили за забавление, особено когато го правят с усмивка на лице. 

  Освен това те са толкова красиви! Типична черта на Белия Лондон е, че всичко и всички...повяхват, но не по типичния начин, не, те стават все по-бели и по-бели и всичко там си е...ами бяло. Силата за този Лондон е всичко и близнаците мисля, че задържат трона за много по-дълго от друг път. (Владетелите иначе се сменят доста често.)

  Та, да се върнем на близнаците. На снимката се виждат как държат Холанд между тях, той е играчката на Атос Дейн, и двамата се радват на всяка възможност да го измъчват, а той "страда толкова красиво". Те са си големи психопати и аз ги обичам!  

+ 1 допълнителна и извънредна причина:

НЕ Е YOUNG ADULTS!

  Авторката има два прякора- Виктория Шуаб, когато пише YA и В. Е. Шуаб, когато пише adult. Така че тук НЯМА  да намерите лигава любов, НЯМА  да намери героини, които от немай къде се научават да се бият и НЯМА  да намерите бързо решени проблеми или любовни драми! 

  Обичам тази трилогия, не знам доколко показах това, което исках, но съм доволна, че изразих най-сетне и последните си мисли по трилогията, защото тя наистина много ме обсеби! Обожавам всички герои и ако първата книга ви хареса, то последната просто ще ви разтърси! 

March Wrap Up

 

  Haya, fellas! Тук съм с равносметката си за март {очевидно} и този път се радвам, че почти успях да стигна обичайния си брой прочетени книги. Може да са 7, но не бяха особено тънки и напълно си заслужават всички! Имам малко ревюта, но нищо, този път почти си спазих сроковете, назначени от мен самата. 

  Това, което днес малко ще се различава от обичайните ми wrap-up-ове е, че ще спомена двете книги, които не успях да дочета и отложих и отново ще се похваля с друго. А сега да преминем към съществената част.

1. Six of Crows
2. Crooked Kingdom

  Тъй като това е дуология ще напиша нещо мъничко и за двете.
ОБОЖАВАМ Я! Толкова много ми хареса, че чак не е за вярване! Лий Бардуго има страхотни идеи и изключително добре ги развива, героите й са просто уникални и обичам всеки един от тях, но Каз е този, които ще задържи една частица от сърцето ми завинаги...
  Избрах да не пиша ревю на втората, за да се въздържа от спойлери и понеже не мисля, че бих успяла да напиша нещо. Тя беше дори по-добра от първата.

3. Пазители

 Според мен тук е по-добре просто да се прочете ревюто ми, защото аз съм зашеметена! Проклятието на Воронина ми е любимата българска поредица и обожавам стила на писане на Цветелина!

4. Нещо повече от любов...

  Първата лнига на Джули Джеймс, която прочетох, но със сигурност няма да е единствената. Вече си купих Неочаквано едно лято... и много скоро се надявам да я прочета.

5. Super Seven

 Това е книга, която редактирах, завръщайки съм към, моето beta reading след 3 месеца на почивка и тези дни трябва да се заема с последната книга, която имам да прегледам и отново да започна да пиша.

6. A Darker Shade of Magic

7. A Gathering of Shadows

  Ако бях почнала ADSOM по-рано, сега най-вероятно щях да съм завършила третата книга.

Нека само да отбележа, че тези съкровища се четат толкова леко, лесно и бързо, че чак не се усеща кога минават, а са написани в трето лице. 

  Трилогията е УНИКАЛНА. Освен че е красива, тя е ЗАШЕМЕТЯВАЩО НЕВЕРОЯТНА и се надявам да успеят да преведат и трите книги тук, защото напълно си заслужава.

  В момента се чудя дали да напиша ревю и на втората или да си остана само с това на първата, понеже не искам да издам случаен спойлер или нещо подобно.

Това са книгите, които прочетох през март. А сега нека да кажа кои не успях да довърша.

1. Wayfarer

Тази съм адски тъжна, че оставих като официален DNF, понеже си мислех, че ще ми хареса много. Все пак Пасажер бързо се придвижи към любимите ми, но неговият финал просто не успя да ме задържи. Освен че ми е бавно, има някои неща, които не ми харесаха в държанието на Ета и макар че си умирах да я видя как се среща с един човек, се оказа, че те нямат толкова много моменти заедно, колкото предполагах, а за капак се среща с един друг човек чак в самия край на книгата. И под край на книгата нямам предвид в последните 100 страници, а в последните 5 (прехвърлих набързо да видя къде се срещат, понеже ми беше скучно...смятайте).

2. Snow Like Ashes

Тук нямам някаква особена причина, че не успях да навляза в нея, просто ми се четеше много ADSOM и нямаше как да я продължа, знаейки, че най-сетне трябва да започна другата и просто да си умирам по нея...

И последно, но не на последно място...

СРЕЩНАХ БРАНДЪН САНДЕРСЪН И НЯМА ДА СПРА ДА ПОВТАРЯМ ТОВА В СЛЕДВАЩИЯ МЕСЕЦ!

Когато сбъднеш мечта...

Горе пише "I am hope.", което е
цитат на Келсиър.

  За тези, които все още не са разбрали Брандън Сандерсън и Лоръл К. Хамилтън са моите идоли. Те са ми топ 2 любими писатели на всички времена и си делят най-най-първото място.

  Ето защо когато научих, че Брандън Сандерсън идва в България реших да попътувам 500 км, за да го видя и да имам подписана книга. Даже две. Нямаше никакъв шанс да пропусна такава невероятна възможност и ето защо вчерашният ми ден се състоеше от 15 часа път общо, и напълно си заслужаваше!

  Само ще кажа, че нямам кой знае колко за разказване, тъй като по-голямата част от деня и нощта изкарах свита в автобус, но трите часа в София бяха просто прекрасни! 

Sparks! е типично възклицание
на героите в трилогията.

  Видях се най-сетне с Юли(я), с която си пишем от 4-5 години, а заедно с това се запознах с Памела и Павлина. След това вече дойде времето на голямтото чакане, защото отидохме около час по-рано. Малко се разочаровах като видях, че единствената от изложените книги, която не притежавах е един graphic novel, а аз не съм им особен фен. 

  Истината е, че разтягам локуми, но реално, както вече казах, няма какво толкова да се разказва, защото не останах достатъчно дълго. Ще ми се да бях научила, че ще има и лекция по творческо писане днес преди да си купя билет. (Защото аз съм бъдещ студент, който ще учи журналистика и творческо писане...)

Като цяло това е една от най-добре фокусираните снимки,
които ни направиха.

  

   Без повече увъртания ще започна с краткия си разказ, който ще е един параграф.

  В началото Брандън Сандерсън отговаряше на въпросите, които някои от читателите му успяха да му зададат и според мен те не бяха нищо ново или поне не и нещо, което вече да не знаех или за което вече да не се бях досетила сама. През това време аз се промуших от средата на бъдещата опашка към началото и застанах възможно най-напред. И пак чаках около час, за да ми дойде редът, но напълно си заслужаваше!

  Качих се, подадох му Steelheart и The Final Empire и му казах две-три думи. Истината е, че в такива ситуации (когато трябва да говоря с хора по принцип) започваам цялата да треперя от притеснение, но тук не се притеснявах. Само че, в мига, в който си отворих устата да кажа нещо (доста време се чудех какво да е то и смених няколко "реплики,", а накрая излезе нещо съвсем ново) усетих и чух как гласът ми трепереше от вълнение, докато ръцете ми този път не трепереха. 

Това е единствената неразмазана снимка.

  Ако не бяха тези снимки и автографите ми, щях да си помисля, че съм сънувала. Ако не беше билета от автобуса и този за градския транспорт в София, щях да си помисля, че съм сънувала. Ако не бяха тези 15 часа в автобуса щях да си помисля, че съм сънувала. 

  Ако ме питате какво точно съм казала и той какво точно ми е отвърнал, няма да мога да отговоря, защото всичко ми е толкова мъгляво, че чак не е за вярване, че помня нещо дори малко. Толкова се радвам, че това се случи, че не мога да спра да говоря за това, да мисля за него и просто да се радвам, че най-накрая имах шанса да се срещна с един от идолите си и да сбъдна една от мечтите си!

  Ако имах още малко време, ако не бързах да си хвана автобуса за Варна и ако не се вълнувах до толкова, че да си глътна и българския, и английския (бях напът да му кажа "Здрасти."), със сигурност щях да му кажа много повече от това, което реално успях да избълвам на един дъх, ухилена като Жокера.

  Малко извън темата, но...Вижте му блузата под сакото! Това бялото човече там е Сзет от Летописите на светлината на бурята и аз го забелязах това едва днес!

  Окей, тъй като приключих вече с поста, ще оставя и останалите 3 снимки тук, които са доста по-размазани и с "много високо" качество, но както казах и в Instagram, толкова се радвам, че го срещнах, че дори не ми пречи колко зле са се получили снимките, защото е по-добре размазани, отколкото никакви.

Също така убивам хора с жестовете си.

A Darker Shade of Magic by V. E. Schwab

  Уникална история, развиваща се в невероятен свят, в който магията е също толкова жива, колкото и хората.

  За пръв път чета книга на В. Е. Шуаб и не мога да повярвам, че едва тази година решиха да преведат нещо нейно (Благодаря, ИК Емас!). Хайпът напълно си заслужава, поне за тази книга, защото бях напълно погълната от нея от самото начало. Стилът е лек и увлекателен. Той е много добър и се чете изключително лесно, не се усеща кога са минали десет и кога сто страници, а историята е построена просто перфектно.

   Няма да навлизам в кой знае какви подробности относно историята, понеже писателката си обяснява всичко, което трябва. A Darker Shade of Magic проследява събитията около главният герой Кел, който е един от последните пътешественици (Antari), което означава, че може да преминава през световете.  Имаме Червения Лондон, Белия, Черния и Сивия Лондон. Единият е мъртъв, другият умиращ, третият е процъфтяващ, а в четвъртия магията е забравена и човечеството е надделяло. Кел е от Червения и задачата му е да разнася съобщения между монарсите между трите града, а освен това има и странично хоби, което е да внася (незаконно) различни неща от трите Лондона за хора, любопитни да видят част от другите градове, в които никога не биха могли да отидат. По време на една от задачите си той пренася в своя град нещо, което е по-опасно, отколкото си дава сметка и така проблемите му започват. Но това не е задължително лошо, защото по този начин се среща с Лайла. (Само да кажа, че няма романтика, никаква, твърде са заети да избягват всеки път накосъм от смъртта.) При първата им среща тя го обира.

  Може отначало да ти се стори бавна, но нататък просто всяко действие се нарежда намясто, всеки детайл за Лондоните, който изглежда някак небрежно подхвърлен се наслагва постепенно, докато едва ли не вече не виждаш всичко в главата си. Поне при мен стана така. И с всяка следваща глава действията в книгата стават по-тъмни и по-опасни- нещо, което изключително много ми хареса. Книгата е изпълнена с битки и кръв и Кел и Лайла все са на крачка от смъртта, особено Кел и неговата кръвозагуба.
   Кел е страхотен главен герой! Той е силен, умен, целеустремен и има страхотно палто! В. Е. Шуаб е създала невероятен персонаж, който аз веднага заобичах, особено след като е толкова силен, пък и имам някаква странна слабост към герои, които работят с кръвта си от едно аниме, което гледах преди време. Обикновено пиша романи за героите, но смятам, че за тези и малкото е достатъчно.
  Освен това много добре е показана връзката между Кел и Рай, неговата лоялност към брат му и начинът, по който е готов да жертва всичко за него.
  Лайла е крадец и пират. Тя е престъпник, което означава, че моралът й е леко...изкривен и точно това обичам в нея, особено след като прочетох Six of Crows. Тя е силна, от малка знае да се грижи за себе си и няма проблем да убива, ако животът й зависи от това. Тя е страхотен герой, умна е и има любов към приключенията и ножовете. С Кел бързо се сработват и започват да разчитат един на друг, докато се опитват да спасят градовете си.
  Както казах в началото, магията в тези книги е точно толкова жива, колкото и хората, поне в сюжета на този роман. Тя е нещо зловещо и наистина е една идея по-тъмен нюанс магия. Невероятно е, бих се впуснала да разказвам, но ще е спойлер и затова ще се въздържа, но holly cow! Обожавам ADSOM!
   A Darker Shade of Magic е една невероятна книга, в уникално построен свят, който не е чак толкова сложен, колкото може да изглежда на пръв поглед, защото В. Е. Шуаб го описва по лек и лесен за възприемане начин. Стилът й е страхотен и просто не мога да повярвам колко хубава е книгата. Пълна е с екшън, битки, мрак и много, много кръв, а злодеите...Е, те са си първокласни злодеи, които няма как да не харесаш, особено ако си падаш по психопати.

(Освен това на български книгата ще се казва Четирите цвята на магията! Това име някак си много ми допада.)

Пазители - Цветелина Владимирова

  Ще започна с един въпрос. Струваха ли си двете години чакане на Пазители? Отговорът не е само едно да, а ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА!

  Преди да продължа с емоциите ще помоля всеки, който не е чел Вестители да продължи на свой риск, защото ще има неизбежни спойлери.

  Първото ревю, което изобщо някога съм писала (в един стар и неизвестен блог, но и тук) е това на Вестители и сега, две години по-късно да видим моето развитие и на поредицата. Огромно е! (Не моето, на книгата.) Обожавам стила на писане на Цветелина Владимирова, страхотен е! Най-големият плюс в него (за мен) е, че ме грабна от първото изречение на първата и втората книга и ме задържа до края. Той е изключително лек и се чете много лесно и бързо. Както с Вестители, така и с Пазители аз бях напълно погълната от действията, героите, интригите, битките, от всичко! Само ако имах един-два напълно свободни дни бас ловя, че щях да се зомбирам и да не я пускам, докато не я изям с кориците! Знам, че звуча доста въодошевено, но  съм много развълнувана (този край!) и наистина адски много харесвам стила. От доста време не се беше случвало книга да ме грабне по този начин, а Пазители просто успя с естествена лекота.

  Не знам откъде да започна. Не знам как да коментирам сюжета, обикновено се концентрирам на героите и няма да експериментирам нови стилове тук. Какво да кажа? Това е една от книгите, на които ми е трудно да напиша ревю, защото толкова ми е харесала, че просто нямам реално какво да кажа, защото каквито и думи да използвам все ще забравя нещо. (Не преувеличавам нарочно, просто ми харесва.) Не съм сигурна дали краят на Вестители щеше да ми се стори предвидим, понеже ме спойлнаха, но със сигурност не успях да предвидя почти нищо от Пазители. Тя е изключително добре изградена и нито веднъж не ми беше скучно. Бих я определила като динамична, защото за мен действията се развиваха точно толкова бързо, колкото обичам и героите не се спираха нито за миг. Тя е емоционална, изпълнена с тъга, скръб, любов...с всичко! С битки също. Как обичам битките и описанията на Цветелина! Освен това някъде по средата на книгата се сетих, че всички разговарят на руски и някои моменти, които не бяха предназначени да бъдат смешни ме докараха до сълзи от смях, защото си ги представях произнесени на руски, а тяхната интонация е толкова забавна! Останах изключително доволна от всичко.
  Ксения е една силна героиня, която харесвам, естествено. Тя се сблъсква с много предизвикателства в тази книга, защото Цветелина никак не е милостива! Въпреки множеството неща, пред които се изправя, Ксения винаги успява да изплува на повърхността и да се съвземе, да се възстанови и е решена да защити тези, които обича. Тук тя се обучава да се бие и според мен бързо усвоява нещата, но с учител като Игор едва ли резултатът би могъл да е друг. Обичам, когато героините ми ритат задници и има една сцена с Дорин, която много ми хареса. Виждам хубаво развитие у Ксения от първата книга до тази и съм много доволна от начина, по който е представена в Пазители. Тя е една любима моя героиня и нямам търпение да видя какво ще се случи с нея нататък.
  Нямам много за казване по отношение на Игор, понеже той е точно мой тип персонаж и най-вероятно ще повторя три еднакви неща тук. Той е силен и впечатляващ, умел воин, държи да защитава Ксения и е винаги до нея, дори когато тя не е съвсем сигурна в...нищо. Той остава до нея в най-трудните й моменти и уважава решенията й, дори и да не му харесват.
  Има още няколко герои (Зоя, Юри и Дорин), които бих могла да разгледам, но те са потенциален спойлер, а аз не искам да издавам нищо. Ще коментирам само това, че се среща с родителите си, защото мнението ми тук е малко конфликтно. От една страна искам всички да се съберат и да се гушнат щастливо и всичко да е простено, а от друга се радвам, че не става толкова бързо и лесно, защото е някак си по-реалистично.
  Много харесвам Воронин. Особено в края на книгата, където показва поне малко емоция, но просто той също е мой тип герой. Дори само да се подпираше на стената, докато наблюдава всички хладнокръвно и преценяващо, пак щях да го харесам.
  Пазители е една книга, която е невъзможно да ме разочарова. Толкова я заобичах, че ми отне доста дълго време да си събера мислите, за да напиша нещо. Много съм доволна и се надявам третата книга да излезе по-бързо. Краят беше вълнуващ, изпълнен с напрежение и накрая неочаквано решение и изненадващи способности и обрати. Горя от нетърпение да разбера какво се случва нататък и остава само да чакам.
  Искам също така да отбележа, че Пазители е най-добре залепената българска книга, която някога съм чела. Гръбчето е много твърдо и здраво и няма как да се начупи, както на повечето книги. Страхотна е!

Благодаря на Цветелина Владимирова и Orange Books за предоставената възможност!

Six of Crows by Leigh Bardugo

  Обичам книгите на Лий Бардуго, както и стила й. Прочетох Гриша преди около 2 години и останах силно впечатлена, а сега със Six of Crows не е по-различно. Даже я заобичах още повече!
  Романът съдържа някои от нещата, които много обичам в книгите като престъпници/ психопати, битки, кражби и изненадващи обрати. Бях напълно погълната от книгата от началото до края и отново ще говоря предимно за героите, защото те са просто страхотни и уникални сами по себе си. Много по-добри са от тези в трилогията, поне според мен и са много повече мой тип от другите, което е нещо, което наистина ценя. Както всички, които четат блога ми и/или ме познават знаят- героите са най-важното нещо за мен в книгите. (Лирическо отклонение - Може би трябва все пак да прочета The Raven Boys?)
  Преди да пристъпя към лесното, нека да се опитам да кажа няколко думи по историята. Тя е добре изградена и макар че се развива във вече познат свят, някои от нещата са споменати или обяснени, но според мен е добре да се прочете Сянка и кост преди тази. Каз и групата му трябва да извършат невъзможна кражба, да проникнат в най-добре охраняваното място, за да отмъкнат нещо в замяна на 30 милина kruge, но това не е обикновено престъпление. Обектът им е много опасен и засяга добруването на всяка гриша по света, особено ако попадне в погрешните ръце...Което вече е станало няколко пъти. По пътя им освен че ги дебнат всякакви препятствия го има и шанса, че могат да се избият помежду си, а враговете им дебнат зад всеки ъгъл.
  Всичко е представено много добре, описанията, битките, сюжетът, обратите и героите са изградени страхотно. Всеки от персонажите е уникален сам по себе си и има своя история, а Лий Бардуго представя миналото на героите по много успешен и интересен начин. С навлизането в книгата се срещат някой и друг спомен, докато правят нещо друго и по този начин не само че показва какво се случва сега, но и какво е станало преди без да стават обърквания.
  Каз Брекър е... Имам трудност да описвам герои, към които имам огромна слабост и той е един от тях. Каз е студен, безмилостен, интелигентен и забележителен герой, особено ако като мен обичате престъпниците и психопатите, които нямат проблем да убият някого. Дори има една сцена с вадене на око, която наистина много ми хареса (особено след като самата аз веднъж писах за това). Освен това той е силен, пресметлив и има изключителен ум, който искам да отворя и разуча (I am completely sane...). Плановете, които прави и начина, по който предвижда стъпките на другите и винаги е с няколко напред изключително много ми хареса и от много време не съм се впечатлявала толкова от някой герой като него (но и не съм чела за престъпници и/или психопати като главни герои от доста време.) За да стане това, което е му се е наложило да премине през доста трудности, а освен това той не е без слабости, което още повече ми хареса. Освен това рядко губи самообладание, а аз имам слабост и към това (като Снарт в Legends of Tomorrow.)
  Инеж борави с ножове, а аз ОБОЖАВАМ хладните оръжия (дружките от alle.bg кимат буйно), защото те са просто...НОЖОВЕ. Освен това е изключителен шпионин, много е тиха и добра в работата си, което й е спечелило прякорът The Wraith, означаващо привидение, дух, призрак. Двамата с Каз са страхотен отбор, но и сама по себе си тя също е силна и много добра в работата и в уменията си. Инеж също има нелека история и благодарение на миналото си тя има цел, която е решена да изпълни.
  Джаспър (Джеспър? Jesper.) е шутът на отбора така да го наречем. Той си пада по огнестрелните оръжия и хазарта. Потънал в дългове, с много добър мерник и предимно лековато и весело настроение, за да разведрява обстановката, той е поредният страхотен герой, с неговата си история, която не е толкова тежка, колкото на останалите и с неговите си минуси.
  Уайлан (Уайлън?) е сладурче, защото е нов и всъщност не е свикнал на престъпност и безмилостност, както останалите. Може да се каже, че е гласът на здравият разум, но освен това е и плашлив. Това го прави много сладък за мен, а оръжието му са експлозивите, които също много ме радват.
  Нина е гриша. Силите й са страхотни! Освен това е умна, находчива, съвестна и ми харесва наистина много начина, по който се оправя с някои ситуации и колко убедително говори. Ами...не знам какво друго да кажа, понеже ще дам спойлер от следващата книга. Нейната история е малко по-различна от тази на останалите, направила е грешка и е решена да я поправи, а освен това е и жертвоготовна, което я издигна наистина много в очите ми, понеже по едно време имах доста занижено мнение за нея.
  Последен, но не на псоледно място- Матайъс, който се води ловец на "вещици" или на гриша. Той е от друга държава, която лови гриша и ги осъжда, за него те са извращения на природата и трябва да бъдат унищожени. Самият той не е виновен за мисленето си, а хората, които са го отгелдали.  Той може да се нарече истинският глас на разума според мен, макар и никой реално да не го слуша, защото кой слуша разума си? Остави разум, по-скоро...добрина? Матайъс изненадващо добре се вписва в малката им групичка, колкото и да е странно дори и за самият него. Това, което ми хареса най-много в изграждането на образът му е, че съзнателното ми присъединяване към групичката им стана бавно и постепенно, а не рязко. Трябваше му време, за да види това, което цяла Равка е видяла преди време и да се убеди, че не всички гриша са зли извращения на природата.
  Краят на книгата беше забележителен и много добър. Остави ме тръпнеща за Crooked Kingdom и затова сега отивам да си чета книгата и да видя какво ще се случи нататък, защото наистина си заслужава.

Пасажер - Александра Бракен

    Ето че прочетох тази книга и не съм сигурна какво да кажа. В момента все още се опитвам да си събера мислите, за да мога да съчиня едно "хващащо" начало, за да продължа нататък. О, момент! Сетих се!

   Заобичах Пасажер още от началото, а в средата вече беше сред любимите ми книги!

   Харесвах стила на Александра Бракен в Тъмна Дарба, но тук той е много по-добър! Може би това се дължи на факта, че разказва от трето лице и има шанса да покаже повече гледни точки и повече неща или че разказвайки от неутрална гледна точка стилът винаги изглежда една идея по-висок, не знам, но със сигурност разликата се забелязва. Тя е от земята до небето и аз просто не мога да повярвам колко по-хубаво е писането й и колко по-лек е стила й! Противно на очакванията ми, че ще я прочета бавно, заради третото лице, всъщност я завърших изключително бързо и нито за миг не ми стана скучно. Тя ме залови в капана на страниците си от самото начало и не ме пусна до самия си край. Дори сега не съм напълно свободна.

  Тъй като става дума за пътуване във времето, веднага бях привлечена от книгата (но първо се запалих по корицата) и не останах разочарована. Всъщност, очакванията ми бяха повече от оправдани и все още не мога да повярвам колко ми хареса.  Една от причините да я заобичам толкова много е заради Никълъс, за който ще говоря след малко.

  Сърбят ме пръстите да навляза в подробности около Пасажер, да разкажа малко за него и да си напиша свое резюме, но тъй като преразказите не са ми силната част сложих линк в началото на това ревю, зелен е, вижда се. Само ще спомена, че Ета няма никаква идея за света, от който е част, не знае нищо и макар и да звучи леко изтъркано, историята е разказано по такъв начин, че напълно оправдава първите впечатления. Поне при мен.

  И без това започвнах с Ета, нека да продължа. Изненада ме колко бързо прие това, което е и ми хареса. Може да изглежда странно да бъдеш телепортиран в 18-ти век и изведнъж да си напълно окей с това, но когато си заобиколен от истината и я виждаш с очите си е трудно да  не повярваш. Тя, разбира се, мина през своя кратък период на недоумяване, но благодарение на София бързо се окопити. Изключително много ми харесва като героиня, защото освен, че е силна и знае какво трябва да направи, тя също така запазва себе си и не приема това, което се очаква от нея в миналия век. (Звучи малко неточно, но иначе ще издам спойлер.)

  Към София съм със смесени чувства, защото макар и да прави що годе добро първо впечатление (имам предвид една конкретна сцена с нож), после образът й малко...се разваля? Това не е точната дума, но няма как да я опиша по-добре. Тя също е силна по свой си начин, но най-хубавото за нея е, че знае какво иска и как да го получи, особено след като следва съвета на Ета. Това, което не е хубаво е, че е твърде амбициозна и допуска грешки.

   Харесвам Никълъс по много причини, но най-голямата от тях е, че е различен, цветнокож е, а аз имам слабост към всичко различно и това е първата книга, която чета с такава контрастираща двойка! Цвета на кожата му настрана, той е забележителен герой. Бори се да започне собствен бизнес, макар и нестандартен, а е роден по времето на колониите и робството, така че не е лесно, защото бива съден не въз основа на способностите си, а на цвета си. И все пак той се бори да превъзмогне грешките си от миналото, да започне своя работа, а сега и да помогне на Ета. Изключително много ми харесва как е изграден като герой, колко е силен, добър и как й помага. Нещата между тях може да се развиват малко бързичко, но ми харесва начинът, по който са описани. Връзката им, например, е много добре изградена дори още от началото.

  Друго, което ми хареса са пътешествията им. Винаги когато чета нига за пътуване във времето я сравнявам с първата трилогия, която четох- Скъпоценни камъни и все повече и повече осъзнавам, колко по хубави книги от тях има, като тази например. Тук нещата са много добре изградени, имат си история, закони и правила, които трябва да се спазват, макар и малко тиранични и светът е изграден изключително добре. Няма пропуски в строежа и в историята му и това е наистина много добре, а и както вече казах, стилът на Александра Бракен тук е просто невероятен. Изключително много ми хареса и фактът, че те не могат да контролират къде и кога попадат. По този начин книгата и действията не изглеждаха нагласени, те трябваше всеки път да се оглеждат (и да имат богата обща култура), за да разберат къде и коса се намират и на могат да се слеят възможно най-много.

    Пътуванията им не могат да се нарекат лесни нито мисията им, а краят е просто страхотен! Честно казано, хич не ми харесва факта, че това е дуология, ще ми се да си е цяла поредица, защото има потенциал, но нищо. 

   Пасажер е сред книгите, които толкова много ми харесват, че чак не мога да напиша нещо нормално и свързано по тях. Понякога даже се оказва, че преувеличавам несъзнателно, но в случая наистина си заслужава да бъде прочетена. Препоръчвам я, защото я заобичах още в началото, а това вече не ми се случва често.

  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!