Никога не съм смятала, че един ден може да бъде толкова дълъг. Още по-малко пък съм мислила, че е възможно да се случат толкова много неща. Малко ми напомня как един читател е на края на книгата и му остават още 20-30 страници, но не иска да прексъва, защото за тази малка бройка, много неща могат да се случат, да се объркат и да те накарт да искаш да убиеш нещо, за да се докопаш до следващата част. Но това вълнение от края на наистина добро четиво настрана, в Слънцето също е звезда всичко се развива за един ден, даже по-малко.
Един от начините да ме накараш да спра да усещам магията на книгите е да ми натриеш в лицето колко нереално е това, защото така както не вярвам в бог, не вярвам и в тинейджърската любов, особено тази, която се развива за един ден. Но, о, не ме разбирайте погрешно! Напълно вярвам в развиването на едно приятелство или привързването на двама души един към друг за това кратко време, защото ми се е случвало. Нали знаете, има ги онези случаи, в които срещаш някакъв човек на правилното място, в правилното време and you just kinda click, ya feel me? Е, склонна съм да погледна нещата от тази страна и моята мечтателска страна да запълни после празнините и да направи от нищо нещо, или иначе казано- една романтична история.
Никога не съм била фен на множеството гледни точки, особено ако са написани в сегашно време и включват случайни хора като охрана, кондуктор, мияч на прозорци и боклукджията отсреща. Това, обаче, не ми попречи да се абстрахирам от нещата, които не харесвам и да се настроя към хубавото в книгата.
Главното нещо, което ми хареса в Слънцето също е звезда е това колко по-различна е от Всичко, всичко и как всъщност има засегнати проблеми, които реално могат да ти се случат, особено ако си незаконен имигрант- нещо, което не е особено умно, tbh.
Главните герои са от различни раси, което е поредният плюс за книгата- Наташа е от ямайка, а Дейниъл е кореец. Може да липсват подробно описани части от културата на двамата, но пък за сметка на това не липсват кусури в семействата им. Това на Дейниъл ми направи особено впечатление, защото освен че е расистко, брат му е изключително двуизмерен герой, който си е истински задник.
Та, Наташа и семейството й са незаконни емигранти и по стечение на обстоятелствата това става известно на американските власти и те смятат да ги депортират. Като всяка тинейджърка, Наташа се бунтува, защото... бал, приятели...Тиенйджърски неща! И по поредното стечение на обстоятелствата, тя се среща с Дейниъл, чийто видимо перфектен брат е бил временно отстранен от Харвард и сега се очака от него да поема щафетата и да стане Перфектен син №2 или иначе казано- да учи в Йейл, да стане лекар, дрън-мрън. На кого му пука какво иска той?
Това, което ми хареса беше как виждаме сблъсък на двама изключително различни персонажи. Наташа мисли с ума на учен, макар че тук мога да го оспоря доста, защото тя е доста тесногръд човек, а според мен, за да си учен трябва да си отворен към повече възможности от написаното в учебника. Все пак, за да направиш ново откритие, първо трябва да вярваш, че е възможно, нали? Тук гоовря най-вече за това, че не вярва в любовта, твърди, че душата не съществува и така нататък. Разбира се, това в какво вярва и в какво не си е напълно нейна работа. Ето ме мен, аз съм атеист и не вярвам в истинската любов между тинейджъри.
Дейниъл пък е мечтател, или поне аз така го определям. Той харесва поезия, пише поезия и има мечти, романтик е и оптимист. Когато среща Наташа, за него нещо просто...пасва и той сграбчва възможността с двете си ръце и не я пуска. Така се прави! Това веднага ми хареса, защото въпреки студената и незаинтересована демонстрация, която Наташа му хвърли в началото, той се постара да разчупи леда, за да се сближи поне малко с нея. Всичко се развива за няколко часа, но пък сблъсъкът на тези различни характери беше интересен за четене. Беше ми любопитно да видя как ще я спечели и какво ще стане.
Събитията в книгата бяха интересни, сладки и задържаха вниманието ми до края. Прочетох я много бързо и останах доволна накрая. Финалът беше просто трогателен и много ме зарадва. Щеше ми се да има малко повече, но кой не иска една книга винаги да е по-дълга, отколкото е? Това само доказва колко хубава и сладка е тя.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар