неделя, 20 август 2017 г.

Пожарникаря - Джо Хил

  Странно ли е колко много ми се четеше книга за вид апокалипсис, но така и реално не седнах да я дочета? Е, вече го направих и съм много доволна.
  Не съм чела нищичко на Стивън Кинг, въпреки че То все още си стои на рафта ми, така че не мога да сравня Джо Хил с него, дори и да исках. Това е добре, защото означава, че ако има някакви прилика между баща и син, аз не съм ги забелязала. 
  Хареса ми как пише. Стила му е хубав и хващаш, вкарва те в обстановката на тази Драконова люспа, на отчаяние, страх и борба за оцеляване. Изпълва те с всички тези чувства, които биха последвали от масовата паника от заразата и от спонтанно то възпламеняване. С две думи- хареса ми.
  Както винаги ще започна в главните герои, които са развити наистина добре и много ми допаднаха. Всеки си има изградена самоличност и единственото, което исках беше да има повече от...ами от Пожарникаря.
  Сестра Харпър Уилоус е пламенна, силна жена, със силен и самостоятелен характер. Само че е избрала грешния мъж, за когото да се омъжи, той е отвратителен и няма да говоря за него. Харпър се оказва бременна и заразена от Драконовата люспа, която идва от някакви спори и се предава въздушно чрез дима, а който се зарази първо получава белезите- черни люспи, а след това избухва в пламъци, но процесът при всеки отнема различно време. Та, защо съпругът й е истинско копеле? Ако не разберете от началото, някъде към средата обяснява по какви начини иска да я убие, нищо че носи собственото му дете, така че...
  Много ми хареса присъствието й в книгата. Тя наистина е силна, упорита жена, която заслужава цялото възможно уважение, което бих й дала, но знаете (предполагам) как се отнасям към силните, впечатляващи героини. Както и към простотията, която бива отправяна към тях- пример: вместо да са й благодарни, че жертва задника си, за да набави лекарства, за да се грижи за хората от лагера, те се опитват да я накажат... 
  Има много такива неща с пълната липса на логика, които следват по време на "криза" или просто когато някой малко по-"умен" реши да вземе властта над по-тъпичките и започне да ги върти на пръста си. Книгата малко или много описва една апокалптична версия на бившия ми клас. Та, както и да е.
  Али е буйна тинейджърка, която би минала за силна, ако не беше и глупава. Това не ми пречеше да я харесвам доста дълго време, докато не дойде една случка с камъка. Тинейджърите са си тинейджъри, правят всякакви глупости, това не я оправдава, но важното е, че всичко се нарежда и героинята отново стана likeable за мен.
  Джон Рукууд а.к.а. Пожарникаря умее да контролира огъня на заразата. Може да запалва отделни части от тялото си и да не бъде унищожен. Той е любимият ми герой, разбира се. Държи се като истински идиот и това го прави още по-забавно. Защо това е нещо хубаво, а на хлапето ме дразнеше? Защото Джон реално върши нещо и просто е тооооолкова изстрадал, че чак ми става смешно. Липсата на филтър на устата също ми допада, обичам, когато хората назовават нещата такива, каквито са, но освен това много ме радва факта, че цялата книга не е цензурирана. Та, това, което прави Джон човек, въпреки заразата от спората са всичките му грешки, цялото това парадиране, че не му пука и цялото му държание като цяло. Страхотен е!
  Последен, но не и по значение- Ник. За толкова малко дете като него е преминал пре повече, отколкото повечето хора в лагера. Той е изгубил почти цялото си семейство, но въпреки това се държи, а началната сцена, когато за пръв път го виждаме според мен беше най-хубавата!
  Тази книга показва много неща и едно от тях е в какво се превръщат хората по време на криза, апокалипсис...война (?). Тя показва по какъв начин се разделят. Няма да ги квалифицирам ан добри и лоши, а на хора с цел убийство а всички заразени и на заразените, чиято цел е оцеляването. Това са главните действащи групи, но естествено има и още една- останалата част от народа, която си гледа собствения живот.
  В по-голямата част от този обемист роман се вижда страната на заразените, които се намират на таен лагер, управляван от гореспоменатите малко по-"умни" хорица. Идеята им не е задължително лоша, но начинът на изпълнение постепенно се превръща от хубав в тотално тираничен, заради главозамаяна от властта и вечно търсеща внимание жена, която така и не е превъзмогнала винаги по-добрата си сестра. Логично е, че тя има подкрепяща свита и останалите овце, които следват стадото, както и опозиция- малкото хора, останали със здрав разум. Една от тях е Харпър, естествено, заедно с още няколко герои, които са много земни, много добри и напълно си заслужава да се прочете за тях. 
  Действието в този лагер се развива постепенно, както и цялостният сюжет на книгата, който по мое мнение малко се проточи повече от нужното, но в крайна сметка ми хареса. Обичам да чета подобни книги, които не се развиват кой знае колко драматично, а показват едва ли не всекидневния живот на героите, поставени в нова обстановка. Това, което най-много ми хареса в романа беше това разделение, за което писах по-нагоре. Нещото, което ме привлече беше, че исках да видя как ще се развият нещата и не останах разочарована. Гледам да не коментирам твърде дълго, за да не оставя неволен спойлер. И имам една мисъл, която си умирам да споделя. Не съм сигурна дали сред жанровете на книгата се помещава и хорър, но плашещото в нея не е Драконовата люспа, заразата или спонтанното възпламеняване, а в какво са готови да се превърнат хората, когато знаят, че краят на света идва и действията им вече няма да са от значение. Тогава просто се вижда кой е бил истински човек и е запазил тези си качества и кой е имал други, не толкова невинни, наклонности.
  Пожарникарят на Джо Хил ме изненада, плени ме и после театрално ме изплю, след като беше приключил  с мен. Единствените думи, които след това мога да кажа са "хареса ми", защото просто едва събрах малко лексика, за да напиша дори това...

1 коментар:

  1. От отдавна се каня да прочета "Пожарникаря", но все не достигам до нея.. Голямата TBR купчина си казва своето..
    Ревюто е много добро, обстойно и ми даде някаква обща представа за сюжета и героите в книгата. След като го прочетох, "Пожарникаря" мина няколко позиции по-напред в TBR-a ми, така че се надявам скоро да я прочета и да мога и аз да споделя мнението си за нея!
    Приятна вечер! :)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...