Показват се публикациите с етикет AGOS. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет AGOS. Показване на всички публикации

петък, 14 април 2017 г.

5 причини да прочетете трилогията Shades of Magic на V. E. Schwab


   Да си дванадесети клас си има плюсове и минуси. Гадното е, че всичките ми ваканции са много намалени, а хубавото е, че другия месец завършвам. Настръхвам като се замисля за бъдещето и затова минавам една стъпка назад към тази моя любима трилогия, която приключих в началото на месеца. (Тук е мястото да си вметна ревюто на първата книга.)
  Днес ще споделя с вас петте причини, заради които си струва да се прочете тази поредица.

1. Светът

  Имаме Червения Лондон, Белия, Черния и Сивия Лондон. Единият е мъртъв, другият умиращ, третият е процъфтяващ, а в четвъртия магията е забравена и човечеството е надделяло.

    В. Е. Шуаб се е справила страхотно с сътворяването на света си. Тя не просто е изградила историята на миналото му, но е създала няколко различни езика за държавите и световете и различни раси с техните обичаи и типични външни видове. 
  Много ми хареса как с течение на действието в книгите тя разкрива малки части от този свят, докато накрая всичко не се изяснява и разбира. Изпипала е всичко до последната основа и единственото, което е нужно е търпението, за да се разбере, защото всичко е разкрито постепенно и в трите книги, а не само в първата.
  Освен това винаги съм харесвала истории за различни измерения или светове, в които се отива чрез някакъв вид телепортация, а тук имаме цели четири Лондона, в които само един вид магьосници може да отиде. На всичкото отгоре, те са на изчезване, но колко са общо няма да казвам.
  Заобичах света на тази трилогия, той е различен, уникален и много... опасен, което ме привлече дори повече!

2. Стилът на писане

  Шуаб пише невероятно, пленяващо и все пак леко! Не знам как ще се получи превода на книгата, но за мен беше удоволствие да я чета и да се докосна до писането й! 
  В ревюто си го споменавам, ще го кажа и тук- тя пише в трето лице и обикновено такива книги са една идея по-тежки, но не и тук. Толкова бързо ги изчетох, че просто не мога да повярвам! Наистина не се усеща кога са минали 10 станици и кога 100, а аз съм фен на едно бързо четиво, (Това не означава, че действията се развиват светкавично бързо.)

3. Героите


  Това е една симка, която изключително много обичам. Отляво надясно са Кел, Лайла, Холанд, Рай и Алукард. 
  Персонажите, както всичко останало, са много добре изградени. Всеки от тях минава през голяма промяна в тези три книги и ако сравним героите от първата с тези от третата книга, разликите ще са от Черния до Сивия Лондон (между тях стоят два свята). 
  Всеки от тях е различен, има си своя собствена история, която е разкрита постепенно и в трите книги. A Darker Shade of Magic е концентрирана предимно около Кел, във втората се разкрива историята на Лайла, а в третата се вижда миналото на Холанд и Алукард. Къде е Рай? Където са Кел и Алукард.
  Известно време се чудех дали да разглеждам всеки от героите по отделно и все още се чудя, понеже не искам да издам неволно нещо, но ще кажа две три думи за всеки.
  В РЕВЮТО си съм описала Кел и Лайла достатъчно подробно и смятам да не им отделям време и тук. Вместо това ще спомена останалите.
  Първото, което ще кажа е, че Холанд е герой, за когото бих спойлнала много, ако продължа да пиша. Той е силен, научен от рано да оцелява сам и е от Белия Лондон, който го е превърнал в това, което е.
  Рай е престолонаследникът на Червения Лондон. Той преживява голяма промяна, особено след първата книга. Според мен даже неговата е сред най-трудните, защото той е типичният принц- разглезен, невнимателен и отчаян за сила, откъдето следва и че допуска една доста фатална грешка. Внимавайки да не издам нещо, ще кажа, че в следващите две книги всичко това изчезва, защото той се сблъсква с жестокия реален свят.
  Алукард се появява чак във втората книга и аз съм му голям фен! Много го обичам, той е един сложен за разбиране герой с дълбоко погребано минало, което се отключва, когато отново стъпва на брега на Червения Лондон. А, да, той е пират (така де, законен пират. Privateer? Капер?) 
   Ох, аз май малко се отклоних от собствената си тема или поне не доказах защо обичам героите, но книгата трябва да се прочете, за да се разбере, защото е от тези четива, които толкова много ми харесаха, че просто не успявам да напиша нещо сносно, когато се захвана. И все пак препоръчвам трилогията на всички, които са заинтригувани, защото със сигурност си заслужава.

4. Магията

  Тя е един от най-яките мотиви на книгите! Обожавам книги и филми, в които има владеене на даден елемент, но тук не са просто вода, въздух, земя и огън, тук има кости и кръв! И можеш да владееш повече от един елемент като само кръвните магьосници повеляват всички! И това не е краят! Има заклинания и защити, омагьосани предмети (особено един камък), магически извори под различни форми (като река) и още много големи разновидности. Понякога магията даже си има собствено мнение! (Което си е опасно.)

5. Злодеите

 
  Окей, тази точка е за хората, които си падат и по злите герои. Първо са близнаците Дейн, в които се влюбих още в първата сцена с тях, а другото е нещо, което постепенно се развива и е спойлер.
  Аз просто имам слабост към психопати и социопати, към хора, които измъчват по много креативни начини "подчинените" си и такива, които биха убили за забавление, особено когато го правят с усмивка на лице. 
  Освен това те са толкова красиви! Типична черта на Белия Лондон е, че всичко и всички...повяхват, но не по типичния начин, не, те стават все по-бели и по-бели и всичко там си е...ами бяло. Силата за този Лондон е всичко и близнаците мисля, че задържат трона за много по-дълго от друг път. (Владетелите иначе се сменят доста често.)
  Та, да се върнем на близнаците. На снимката се виждат как държат Холанд между тях, той е играчката на Атос Дейн, и двамата се радват на всяка възможност да го измъчват, а той "страда толкова красиво". Те са си големи психопати и аз ги обичам!  

+ 1 допълнителна и извънредна причина:

НЕ Е YOUNG ADULTS!

  Авторката има два прякора- Виктория Шуаб, когато пише YA и В. Е. Шуаб, когато пише adult. Така че тук НЯМА  да намерите лигава любов, НЯМА  да намери героини, които от немай къде се научават да се бият и НЯМА  да намерите бързо решени проблеми или любовни драми! 

  Обичам тази трилогия, не знам доколко показах това, което исках, но съм доволна, че изразих най-сетне и последните си мисли по трилогията, защото тя наистина много ме обсеби! Обожавам всички герои и ако първата книга ви хареса, то последната просто ще ви разтърси! 

събота, 1 април 2017 г.

March Wrap Up

 

  Haya, fellas! Тук съм с равносметката си за март {очевидно} и този път се радвам, че почти успях да стигна обичайния си брой прочетени книги. Може да са 7, но не бяха особено тънки и напълно си заслужават всички! Имам малко ревюта, но нищо, този път почти си спазих сроковете, назначени от мен самата. 
  Това, което днес малко ще се различава от обичайните ми wrap-up-ове е, че ще спомена двете книги, които не успях да дочета и отложих и отново ще се похваля с друго. А сега да преминем към съществената част.

1. Six of Crows
2. Crooked Kingdom

  Тъй като това е дуология ще напиша нещо мъничко и за двете.
ОБОЖАВАМ Я! Толкова много ми хареса, че чак не е за вярване! Лий Бардуго има страхотни идеи и изключително добре ги развива, героите й са просто уникални и обичам всеки един от тях, но Каз е този, които ще задържи една частица от сърцето ми завинаги...
  Избрах да не пиша ревю на втората, за да се въздържа от спойлери и понеже не мисля, че бих успяла да напиша нещо. Тя беше дори по-добра от първата.

3. Пазители

 Според мен тук е по-добре просто да се прочете ревюто ми, защото аз съм зашеметена! Проклятието на Воронина ми е любимата българска поредица и обожавам стила на писане на Цветелина!

4. Нещо повече от любов...

  Първата лнига на Джули Джеймс, която прочетох, но със сигурност няма да е единствената. Вече си купих Неочаквано едно лято... и много скоро се надявам да я прочета.

5. Super Seven

 Това е книга, която редактирах, завръщайки съм към, моето beta reading след 3 месеца на почивка и тези дни трябва да се заема с последната книга, която имам да прегледам и отново да започна да пиша.

7. A Gathering of Shadows

  Ако бях почнала ADSOM по-рано, сега най-вероятно щях да съм завършила третата книга.
Нека само да отбележа, че тези съкровища се четат толкова леко, лесно и бързо, че чак не се усеща кога минават, а са написани в трето лице. 
  Трилогията е УНИКАЛНА. Освен че е красива, тя е ЗАШЕМЕТЯВАЩО НЕВЕРОЯТНА и се надявам да успеят да преведат и трите книги тук, защото напълно си заслужава.
  В момента се чудя дали да напиша ревю и на втората или да си остана само с това на първата, понеже не искам да издам случаен спойлер или нещо подобно.

Това са книгите, които прочетох през март. А сега нека да кажа кои не успях да довърша.

1. Wayfarer

Тази съм адски тъжна, че оставих като официален DNF, понеже си мислех, че ще ми хареса много. Все пак Пасажер бързо се придвижи към любимите ми, но неговият финал просто не успя да ме задържи. Освен че ми е бавно, има някои неща, които не ми харесаха в държанието на Ета и макар че си умирах да я видя как се среща с един човек, се оказа, че те нямат толкова много моменти заедно, колкото предполагах, а за капак се среща с един друг човек чак в самия край на книгата. И под край на книгата нямам предвид в последните 100 страници, а в последните 5 (прехвърлих набързо да видя къде се срещат, понеже ми беше скучно...смятайте).

2. Snow Like Ashes

Тук нямам някаква особена причина, че не успях да навляза в нея, просто ми се четеше много ADSOM и нямаше как да я продължа, знаейки, че най-сетне трябва да започна другата и просто да си умирам по нея...

И последно, но не на последно място...

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...