събота, 30 април 2016 г.

April Wrap up

  Този път не смятам да правя May TBR най-вече защото половината от купчината ми за април остана непрочетена, но пък вместо това прочетох малко повече от запланувания брой от девет книги. Причината да не направя May TBR е защото не мога да го спазя. Пък и вече си имам достатъчно голяма купчина, която ще се увеличи и отново ще прочета книги, които ги е нямало в оригиналния TBR. 
   И така, без повече празни приказки, да започваме, преди да съм започнала да разказвам the story of my (boring) life.


За тази novella нямам какво кой знае колко да кажа, тъй като много ми хареса и съм  описала всичко в ревюто си. (Тук отново заглавията за линкове.)


Това е любимата ми книга от втората част на поредицата, защото в нея има засилено присъствие на Себастиян, който обожавам. Той е първият злодей, който обикнах още при първият ми прочит и именно той ме отвори към това да се привържа към някой злодей в книга.
Освен това, самият сюжет и замисъл също много ми хареса и развитието на Клеъри.


  Как се насъбраха точно 4 книги на Касандра Клеър една след друга да прочета не знам, но да си призная честно, толкова много се измъчих докато пишех ревютата, че вече не знам какво да кажа. 
  Това все пак са едни от любимите ми книги и ми беше адски трудно да си събера мислите на едно място достатъчно дълго, за да съчиня едно що-годе прилично ревю, а още повече пък да успея да го направя втори път. Смятам, че това си говори достатъчно красноречиво за мнението ми по книгата (както и любимата част по-горе).
Е, това ревю не е кой знае колко добро, но тогава още не бях препрочела книгата.


Това е един от най-прекрасните завършеци на трилогии, които съм чела.


А това е сред любимите ми завършеци на поредица.


Това е втората книга на Теса Деър, която чета и изключително много се надявам издателствата Ибис и Егмонт да преведат и останалите от тези поредици, които са захванали, понеже от първите книги съдя, че са много добри. Освен това вече си набелязах любим герой от поредицата й Спиндъл Коув  искам да прочета за него.
Да не говорим, че българската корица е много по-хубава!

7. Отпор

 След като ми отне толкова много месеци да реша да завърша поредицата, смятам, че изгубих нишката й, в резултат на което забравих половината неща, които се бяха случили, но си ги припомних в последствие. 
 Това, обаче, няма никакво значение защото краят ми хареса. За тези кратки почти 400 страници, Дженифър Л. Арментраут е успяла да включи много неща, напрежение, екшън смърт, загуба и любов, но най-вече е успяла да измисли прекрасен завършек на тази серия.


Ако сте харесали Поканата, то ще заобичате Ключ небе! Или поне при мен стана така.
Тази книга беше уникална, невероятна, съсипваща по-най-невероятният сладък начин. Тя ме накара да харесам цели трима играча и ги уби всичките до един. А може би бяха двама играчи? Сара и Яго все още са ми фаворити, но това не ми попречи да се докосна до още двама, които...да, бяха убити.

9. A Study In Scarlet

На мнение съм, че не мога да напиша обективно мнение по нещо, което е световно признато и се води за класика. Особено когато станах фен на Артър Конан Дойл преди да прочета нещо негово (само изслушах две аудио книги преди 2 години и не помня нищо).

10. After the Bridge

Това е кратка историйка, когато Джем и Теса се срещат отново след моста. Беше ми много интересно да видя как ще се развият нещата между тях, макар и да не очаквах точно такава история. Макар и да ми хареса много, останах доста озадачена от типа, който е изпрала Касандра Клеър да напише.


11. Чаровник по рождение

  Тази книга е завърших току що, съвсем буквално.
  Имах високи очаквания за нея и може би това е една от причините толкова много да я харесам, че съм почти 100% сигурна, че ако й напиша ревю здравата ще я прехваля. Може би утре, когато охладя страстите, ще й  напиша ревю, но не съм много сигурна дали ще се получи и дали ще го харесам, но нека само да кажа, че това наистина беше много интересно любовно романче.
   Забелязах още с първата книга на Сюзъм Елизабет Филипс, че си пада по известните личности, по спортистите или просто по заможните хора и силните жени, на които им се е наложило да загърбят крехкостта си и да станат точно такива- силни. За мъжете се отнася същото. Харесва ми как изгражда характерите на героите си и какви ги прави, както и цялостната семейна обстановка. Като човек, който не е фен на децата, това е втората книга, в която има достатъчно голямо дете, което аз да харесам като герой в книгата. 
  Това е един наистина голям плюс за мнението ми, както и добре изградената семейна обстановка, проследяването на връзката и преди въпросната обстановка- оправянето на сложните отношения на Дийн с родителите му. Наистина всичко страшно много ми хареса.

Това бяха книгите, които прочетох този месец. Смятам, че скромната бройка от 10, без да броим After the Bridge, е доста добро число, особено след като не вярвах, че ще успея да прочета и 6 книги заради Реликвите на смъртните.

2 коментара:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...