Това е поредната книга от Реликвите на смъртните, която колкото и пъти да чета, все ще ме остави без дъх.
За пореден път Касандра Клеър доказва, че знае как да поддържа интереса на читателя в продължение на една дълга поредица, така че на човек да не му омръзне от същите герои и драмата между тях, защото винаги има нова интрига, нов случай, който застрашава животите им и дори общността им и така прави книгите още по-интересни, отколкото вече са. Освен това ми харесва как измежду постоянното напрежение покрай новите планове на Себастиян и ситуацията с Джейс, тя все намира начин да обърне внимание и на другите герои, на техните животи, връзки и взаимоотношения един с друг. За мен е важно, че тя не забравя за тях, защото това е една от малкото поредици, в които всъщност обичам да чета и за второстепенните герои, на които все повече и повече им се отделя време в книгите.
След краят на Град на паднали ангели, който има леко отворен край, тук вече сме наясно, че Джейс го няма, но дълго време не знаем какво е станало с него- отвлечен ли е, мъртъв ли е, какво е направил Себастиян с него след като той го върна? Макар и в четвъртата книга да се казва, че вече са едно, ние, читателите, не можем да разберем какво значи това, докато и героите не разберат.
Харесва ми как има ясно изразено напрежение в тази първа част от книгата, когато все още Джейс и състоянието му са в неизвестност, защото се показва колко много хора реално го ценят и обичат. Но нека да си призная, аз чаках моментът, в който ще се появи Себастиян, четях наистина бързо като за мен, защото целта ми беше да прочета любимите си части отново. Ако разделим поредицата на две части и от първа до трета е първата част, а от четвърта до шест е втората част, то Град на изгубени души ми е любимата книга от втората част, защото 1) Себастиян, 2) обичам Себастиян и 3) явно съм твърде много обсебена от Себстиян и чаках да дойде времето, в което Клеъри и Саймън ще измислят планът си и тя ще замине с с Джейс-който-не-е-напълно-нашият-Джейс и Себастиян, който си е познатият ни злодей.
Обожавам начинът, по който Касандра Клеър умее да създава страхотни злодеи, които хем си приличат, хем се различават. Колкото и да са еднакви целите на Валънтайн и Себастиян, те толкова се и различават, защото синът му има много по-обективни и реални планове, по-вероятни за успех от неговите. Кой би си губил времето (и живота) да призовава ангел, когато можеш за много по-кратко време и много по-безопасно (кой да предположи?!) да призовеш демон? При това не кой да е демон, а Лилит.
Планът на Себастиян, всъщност отива много по-навътре от това, което малко разкрих в духа на спойлерът, но според мен вече няма човек, който да не знае поне един от най-неочакваните и невероятни обрати в цялата поредица, а и с този сериал...
Както и да е, мисълта ми е, че Себастиян е гениален в своите планове, които са много по-жестоки и много по-добри от тези на баща му, което доказва колко по-добър е той в своята роля на злодей. Това, от друга страна, доказва и защо толкова много го харесвам.
Обичам такъв тип злодеи и наистина обожавам, когато се намери автор, който да създаде такъв, чиято роля да е постоянна в книгата, а не група хора да се бият срещу невидим и неизвестен враг. Изключително много ме радва фактът, че Касандра Клеър е отредила такава голяма роля на Себастиян в тази книга, защото беше истинско удоволствие да чета за него.
И преди да превърна ревюто си в отчаяно обсъждане на сина на Валънтайн, нека да спомена и колко много ми харесва Клеъри в тази книга, защото най-сетне я виждаме като истински ловец на сенки.
След едни специфични събития, тя се включва в битка, която отключва инстинктите й на ловец и тя участва в схватки доста по-активно от обикновено, прилагайки доста по-голям опит. Харесва ми тази част от нея, както и каква сила й бе нужна в цялата книга, за да премине през всичко, което се изпречи на пътя й, тоест брат й, за да бъде с Джейс и за да си го върне. Самата й природа е такава като на Джейс- да се жертва в името на тези, които обича, без значение от последствията.
Разбира се, не й се наложи да се справи съвсем сама, защото имаше подкрепата на приятелите си, не само на Саймън, но и на Изабел, Алек, Магнус, Мая и Джордан, които бяха постоянно до нея, макар и не съвсем буквално. Макар и на различни места, приятелите й продължиха да й помагат, търсейки начин, по който да не навредят на Джейс, а само на Себастиян. При тях също са показани развитията на връзките между тях, от които най-много ми хареса нарастването на взаимоотношенията между Саймън и Изабел, понеже ги харесвам наистина много като двойка.
Както вече казах, тази книга е едно завладяващо продължение на поредицата, перфектната стълбичка към последната част, пълна с напрежение, екшън и постоянно седене на тръни в очакване на това, което ще се случи не само с Джейс, но и с всички останали.
Град на изгубени души е като ръба на огромна пропаст, на която балансираш и се опитваш да се задържиш извън нея, но в крайна сметка пропадаш, пропадаш в книгата, защото пропастта е Град на небесен огън - следващата част от поредицата.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар