сряда, 27 април 2016 г.

Последната игра: Ключ небе - Джеймс Фрей и Нилс Джонсън-Шелтън

   Последната игра: Ключ небе е дори по-добра от Поканата!
В нея се наблюдават не само развитие на писане, но и на герои, както и малко повече разкрития за тях, но за това по-късно. 
  Това беше най-напрегнатата книга дотук, както и най-успешната по мое мнение.
  За пореден път съм изумена от нестандартният начин на писане на авторите, тъй като макар и да предават нелек материал, той се чете бързо и лесно, минава наистина приятно и е изключително интересно. 
  В тази книга имаме както дълги, така и къси глави, но за разлика от първата книга, тук дългите преобладават, което прави разказваната история толкова по-приятна за проследяване. За мен.
  Харесва ми как тук вече са направени няколко доста големи разкрития и се научава много повече за героите, отколкото в първата книга. В Ключ небе виждаме истинската същност на кеплерите и колко всъщност е изкривена Последната игра като организация, като събитие и...като игра. Тук много неща, които остават неразбрани от първата книга си идват на мястото и се получава така, че с течение на книгата все повече и повече се разбира кои са избрани да продължат напред и кои не.
   В Ключ небе се наблюдават резултатите от последните действия на Сара и състоянието, в което изпада, разкрива ни се малко повече за същността на тайнственият герой Хилал, който изглежда знае много повече за Последната игра и за кеплерите, отколкото другите и все повече и повече ни е показана и Ейсилнг Коп. С трима мъртви играчи от Поканата, на деветимата играчи в Ключ небе им се открива повече възможност да бъдат представени, да станат любимци и така болката от загубата им да бъде по-силна. Защото, да, има доста смърт и то не само на играчи, но и на второстепенни герои, които също като тях тъкмо ми стават мили на сърцето и БАМ! мъртви са. Ето защо харесвам тази книга толкова много. А също и заради множеството екшън. Харесвам книги от този тип, в  който действието е постоянно, не се забавя, а се развива. Дори и да са само битки на мен това ми харесва, а тук, за да се разчупи мрачната обстановка, покрай Ключа небе е включена и малко любов, както обикновено- тази между моите фаворити- Яго и Сара и тази на Ан Лиу, която е леко изкривена, но той си е луд, а любовта си е любов.
  На играчите им се налага да преминат през множество изпитания, на някои повече, отколкото на други, тъй като  от разкритията засягащи вторият ключ се разбира точно колко всеки от тях е готов да пожертва от собствената си личност, морал и разсъдък, за да стигне до края на играта. Изключително много ми харесва как е развита цялата книга, която ме накара да чета всеки ред  с голям интерес, защото както вече казах, тук се разкрива много повече от героите и по този начин е по-лесно човек да си хареса фаворит, защото малко по малко вече започва да си личи на кого му е отредено да достигне последната фаза и на кого не.
  Голям плюс към Поканата и Ключ небе са страхотните картинки (?) в книгата, които във втората даже са по-хубави и интересни и не се повтарят като в първата. Обикновено след (или преди) главата има кратък текст свързан с предишната (или следващата) глава, който е доста информативен за дадени събития, места и така нататък, което също е голям плюс. Може би тези неща служат за протакане на действието, за забавянето му, но аз и тях четях сравнително бързо.
  Това е една от най-хубавите, напрегнати и прекрасни книги, които съм чела за този месец и се надявам третата част скоро да излезе, защото сега най-интересното предстои.

Изключително много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар