сряда, 28 октомври 2015 г.

Принц с часовников механизъм - Касандра Клеър

  Прекрасно продължение на една все така красива и невероятна трилогия.
  Тази втора книга от трилогията Адски устройства е наситена с много чувства, разкрития, обрати и жажда за още, още и още. Защото, кой може да се насити на Уил и Джем?
  Тъй като това е втора книга, не смятам да изпадам в много подробности относно случилото се в книгата, а само ще разглеждам промяната у героите, но преди това, нека да спомена отново уникалният стил на писане на Касандра Клеър, която харесвам толкова много.
  Преди две години, когато четох тези книги (или бяха три?), стилът й ми се стори труден и тежък, но сега, 200 книги по-късно и повече опит зад гърба си, мога да заявя, че далеч не е така. Касандра Клеър пише улавящо, хващащо, с много хумор, сарказъм и ирония в подходящите моменти, достатъчно задоволителни описания и интересни факти. Допълнително и историческото в книгите помага на такива като мен, които не се интересуват от история, да си обогатят общата култура. (И почти по темата за историческото ще вмъкна, че когато господина ми по история спомена сухият режим, на мен ми беше много смешно, понеже си представях заведенията на Магнус, които май всичките завършваха със злощастни съдби.) 
  Тук заплахата от Магистъра е факт и се опитват да го намерят, макар и самият той да не участва в книгата. Теса се опитва всячески да помогне и се случват няколко доста горещи моменти между нея и момчетата, допълнително харесвам промяната у нея и смелостта, която показва. 
  Джем. Уил. (...) 
  Тук някак си авторката успява така да ги представи, че да не можеш да избереш, поне от моя страна. Винаги съм харесвала и двамата по равно. Да, случвало се е в един момент да харесвам единият повече, а другият по-малко, но в крайна сметка си останах наравно. 
  Джем винаги ми е бил много голям сладур- обожавам бялата му коса, самият му характер, колко е мил и грижовен и отношението му към Теса. Тук те се сближават повече един към друг и има много повече Джем, отколкото в предишната книга.
  И най-накрая мистерията около Уил е разкрита. Тук ни се обяснява много относно защо държи всеки на една ръка разстояние, освен Джем и ни показва и съвместната му работа с Магнус по решаването на този въпрос. Накрая ми стана доста тъжно за горкия Уил, когато трябваше да научи едно специфично нещо първо от Теса, а после и от Джем. Въпреки неправилният му подход към нещата до сега, той все пак си остава един от най-обичаните ми герои в тази трилогия, редом с всички главни и Магнус Бейн, естествено, без който, честно казано, надали ловците на сенки изобщо щяха да оцелеят последните едно-две-три поколения.
  И последно, но не на последно място- Софи, която в предишната книга ни бе представена освен като белязана (в смисъл, с грозен белег на бузата), но и също като храбра, за която помня, че се молех да оцелее, тук тя има по-голям дял в книгата, има собствена история, която ще се задълбочи в последствие, както и нейната любов. 
  Разбира се, имаше и много други напрегнати и значителни моменти в самата книга, но гледам да се въздържа откъм спойлери.
  Както казах в началото, Принц с часовников механизъм е едно чудесно продължение на първата книга, което може да те остави без дъх от началото дори, до самият край.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

1 коментар: