Няма по-добро описание на книгата Сладко поражение от заглавието й. За краткото време, което ми отне да я прочета, тя ме изпълни с едни от онези сладникави, но приятни емоции, които винаги следват след прочитането на един любовен роман.
Теса Деър е от авторите, които лесно можеш да заобичаш с лекият им стил на писане и прекрасните книги, които създават. Те са едновременно леки и сладки и всичко, което можеш да очакваш от тях.
Още от резюмето се убедих, че ще харесам тази книга, но вече знам, че каквото и да е написала Теса Деър, аз ще го харесам. Особено ако е от тази поредица.
Забелязах и преди, че писателката явно си пада по независимите и силни жени, справедливостта към нашия пол, но също така и един хубав, здрав, як, грамаден мъж, от типа, който харесвам, който да е там за въпросната жена, за да я укроти или, пък, за да я разбунтува. Това е един много важен факт за мнението ми, а на мен това много ми харесва.
За разлика от Слепият херцог, където действието се развиваше само в един забравен от бога (и историята) замък, тук то се развива в Спиндъл Коув, известен като градът на старите моми. Обаче, ако в предишната книга на Теса Деър, която прочетох, не се е усетило миналото кой знае колко, тук то се усеща малко повече, благодарение на по-добре намекнатата полова дискриминация по онова време, войната и методите на лекуване. Харесва ми как авторката влага малки и незначителни исторически факти, колкото да свърже книгата си с миналото и същевременно продължава да пише за това, което иска- сякаш прави тази книга за мен, защото аз харесвам точно такива.
Винаги ми е трудно да ревюирам подобен тип книги, понеже няма кой знае колко заплетен и объркан сюжет и точно за това направо преминавам към героите и техните взаимоотношение, тъй като те са главното тук.
Доказано е, че хората, които се грижат за всички, отчаяно се нуждаят от някой, който да се погрижи за тях и Сузана е точно такава. Макар и да е буйна, умна, силна и просто прекрасна героиня, тя се нуждае и от някой, който да я обуздае и да се погрижи за нея на свой ред, защото тя открай време е поела на плещите си отговорността за добруването и щастието на всяка от дамите в Спиндъл Коув.
Сузана е аутсайдер, преживяла е много като малка, което й е дало нужният тласък, за да изгради едно място, в което отхвърлени от обществото дами могат да бъдат себе си и да се подобрят, да завържат приятелства и да бъдат щастливи в кожите си. Тя, както вече казах, е типът героини, който страшно ми допада.
Брам е идеалният мъж за нея- силен, див, с леко наранена гордост заради травма от войната и, както тя го нарича, същински звяр. Много ми хареса тяхната най-първа среща. Хареса ми начинът, по който е описана и как още от тогава е загатнато в книгата колко трудно ще им бъде и на двамата да изградят това, което е между тях в края на книгата.
Брам не е мъж, на който лесно можеш да възразиш или да се опълчиш, а на всичко отгоре е и подполковник, което прави нещата още по-лоши и по-интересни за него, когато среща Сузана, която не се впечатлява от водаческият му чин.
Това, което много харесах в него беше, че като много по-опитен от нея, той много бързо успя да разбере от какво се нуждае тя и да й го даде. Също така, Брам беше достатъчно търпелив, че да изчака, докато тя самата осъзнае точно от какво има нужда.
Това, което най-много ми харесва в Сладко поражение е колко добре е описано това изграждане на връзката помежду им. Как от чиста първична страст, то се превръща в любов и постепенно тази неопитна в любовта двойка се науча да се държи като такава и да разчитат един на друг. Допада ми фактът, че се развива бързо, но същевременно реално на читателят му се позволява да проследи това скоростно изграждане на взаимоотношенията помежду им, понеже се вижда как правят грешки, поучават се от тях и се научават да правят жертви в името на другия.
Това, поне, видях и разбрах аз в книгата, пък и е точно от тези четива, които харесвам и е идеална за това така горещо време напоследък.
Сладко поражение е една невероятно приятна книга за четене, която минава бързо, почти неусетно и същевременно оставя много приятни чувства и спомени след себе си.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Още от резюмето се убедих, че ще харесам тази книга, но вече знам, че каквото и да е написала Теса Деър, аз ще го харесам. Особено ако е от тази поредица.
Забелязах и преди, че писателката явно си пада по независимите и силни жени, справедливостта към нашия пол, но също така и един хубав, здрав, як, грамаден мъж, от типа, който харесвам, който да е там за въпросната жена, за да я укроти или, пък, за да я разбунтува. Това е един много важен факт за мнението ми, а на мен това много ми харесва.
За разлика от Слепият херцог, където действието се развиваше само в един забравен от бога (и историята) замък, тук то се развива в Спиндъл Коув, известен като градът на старите моми. Обаче, ако в предишната книга на Теса Деър, която прочетох, не се е усетило миналото кой знае колко, тук то се усеща малко повече, благодарение на по-добре намекнатата полова дискриминация по онова време, войната и методите на лекуване. Харесва ми как авторката влага малки и незначителни исторически факти, колкото да свърже книгата си с миналото и същевременно продължава да пише за това, което иска- сякаш прави тази книга за мен, защото аз харесвам точно такива.
Винаги ми е трудно да ревюирам подобен тип книги, понеже няма кой знае колко заплетен и объркан сюжет и точно за това направо преминавам към героите и техните взаимоотношение, тъй като те са главното тук.
Доказано е, че хората, които се грижат за всички, отчаяно се нуждаят от някой, който да се погрижи за тях и Сузана е точно такава. Макар и да е буйна, умна, силна и просто прекрасна героиня, тя се нуждае и от някой, който да я обуздае и да се погрижи за нея на свой ред, защото тя открай време е поела на плещите си отговорността за добруването и щастието на всяка от дамите в Спиндъл Коув.
Сузана е аутсайдер, преживяла е много като малка, което й е дало нужният тласък, за да изгради едно място, в което отхвърлени от обществото дами могат да бъдат себе си и да се подобрят, да завържат приятелства и да бъдат щастливи в кожите си. Тя, както вече казах, е типът героини, който страшно ми допада.
Брам е идеалният мъж за нея- силен, див, с леко наранена гордост заради травма от войната и, както тя го нарича, същински звяр. Много ми хареса тяхната най-първа среща. Хареса ми начинът, по който е описана и как още от тогава е загатнато в книгата колко трудно ще им бъде и на двамата да изградят това, което е между тях в края на книгата.
Брам не е мъж, на който лесно можеш да възразиш или да се опълчиш, а на всичко отгоре е и подполковник, което прави нещата още по-лоши и по-интересни за него, когато среща Сузана, която не се впечатлява от водаческият му чин.
Това, което много харесах в него беше, че като много по-опитен от нея, той много бързо успя да разбере от какво се нуждае тя и да й го даде. Също така, Брам беше достатъчно търпелив, че да изчака, докато тя самата осъзнае точно от какво има нужда.
Това, което най-много ми харесва в Сладко поражение е колко добре е описано това изграждане на връзката помежду им. Как от чиста първична страст, то се превръща в любов и постепенно тази неопитна в любовта двойка се науча да се държи като такава и да разчитат един на друг. Допада ми фактът, че се развива бързо, но същевременно реално на читателят му се позволява да проследи това скоростно изграждане на взаимоотношенията помежду им, понеже се вижда как правят грешки, поучават се от тях и се научават да правят жертви в името на другия.
Това, поне, видях и разбрах аз в книгата, пък и е точно от тези четива, които харесвам и е идеална за това така горещо време напоследък.
Сладко поражение е една невероятно приятна книга за четене, която минава бързо, почти неусетно и същевременно оставя много приятни чувства и спомени след себе си.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар