Принцеса с часовников механизъм - Касандра Клеър

  Принцеса с часовников механизъм е книгата, която е способна да накара дори най-коравосърдечният читател да се просълзи със своята чувственост, напрежение и уникалност. Това е най-перфектният финал на толкова прекрасна трилогия, който някога съм чела. Също така е и идеалният изход от любовен триъгълник.

  Все повтарям как книгите на Касандра Клеър мога да ги препрочитам по колкото си пъти искам и пак няма да ми омръзнат, нито пък въздействието им ще е по-малко и за пореден път се убеждавам, че това твърдение е вярно.

  Обичам стила на писане на авторката. Наистина много харесвам как преплита политически интриги свързани с управлението на света на сенките, екшънът и събитията около сюжета, който е построила и сред всичко- любовта. Харесва ми как винаги има любов сред всичко останало и въпреки драмата около нея, винаги ми е удоволствие да я чета и да разбирам какво ще се случи с героите не само след събитията с Мортмейн, в този случай, но и с тях като двойка.

  Останах много доволна от последната книга на трилогията, защото тя отговаря на всеки въпрос, оставен неотговорен, разкрива всяка мистерия и всяко парченце от пъзела, което не си  е било на мястото, се нарежда, така че да остави читателят взиращ се в една точка, докато всичко, което е научил си идва на мястото и осъзнае толкова много неща не само от Адските устройства, но и в Реликвите на смъртните.

   Тук научаваме истината за същността на Теса и то без увъртания и загадки, а е казано в прав и точен текст точно коя е тя с типичната за Алойзиъс Старкуедър директност. 

  Теса за пореден път показва колко е отдадена на приятелите си, на любовта си и своето чувство за саможертва, дори когато знае, че няма особен смисъл. Тя е една от малкото героини, които не допускат грешки и е от тези, които никога не са ме ядосвали. Тя е един идеал за женска героиня, който винаги може да служи за пример. Поне според мен.

  Докато в предишната книга виждаме повече Джем и по-малко Уил, в тази те са почти изравнени, но отново имаме повече части за Уил Херондейл и това ми харесва. Никога не съм била способна да харесвам някой от тях двамата поотделно, защото както е и написано, не бих могла да харесвам единия, ако не харесвах и другия също толкова много. Касандра Клеър просто така ги е изградила, че всеки от тях да ми допадне еднакво.

  Макар и Джем да не беше най-активният герой в тази книга, той взе важно решение, което има значение за бъдещето му, а Уил....Е, тук Уил вече се разкри напълно и както за пореден път казвам- не би имало по-хубав край на тази поредица.

   Останах изключително доволна и от второстепенните герои. Винаги съм харесвала Шарлот и Хенри, както и Гейбриъл и Сесили, но Гидеон и Софи са моята слабост. Още с появата на по-големият Лайтууд в Принц с часовников механизъм много ми допадна, а в продължение на книгата се превърна и в един от любимците ми. Не че в тази трилогия има герои, които не харесвам, но Гидеон и Софи са много сладки и техните взаимоотношения още от началото бяха като глътка свеж въздух за мен, макар и те да имаха малко трудности.
  Възхищавам се на факта как, в цялата тази свръхестествена драма, свързана с автоматоните, Мортмейн и неговите планове, Касандра Клеър включва и неща от обикновения, нормалния живот като избирането името на детето на Шарлот и Хенри и писмата, които консулът, инквизиторът и съветът си разменят.
  Преди да съм забравила. Едно от най-забавните неща, които съм чела в тази и предишната книга са песните на Бриджет, която незнайно как винаги пее такива с името на Уил в тях и нещастна, пагубна любов. Странно ли е, че харесвам песните? Е, не е странно, че харесвам Бриджет, която се оказа един добър боец, който кълца автоматони по-умело и от ловец на сенки.
  Краят на Принцеса с часовников механизъм  беше напълно задоволителен и перфектен, поне според мен, защото не оставя нищо незавършено и е написан, така че на всеки да се хареса, дори и някои да избират да го разбират погрешно.
  Това е един прекрасен финал на тази уникална трилогия, която почти успя да ме накара да пророня първите си сълзи на книга. Почти.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

<спойлер> Преди време разбрах от няколко души, следователно това не е индивидуално, че не харесват края на Принцеса с часовников механизъм, защото Уил умирал. Не се съмнявам, че точно с това изречение, е, може би негова вариация, поне няколко души са се отказали я от трилогията, я от епилога или последната книга и аз искам да поясня. Уил Херондейл живя щастливо с Теса 130 години, което е повече от МНОГО дълъг живот като за ловец на сенки, тъй като е известно, че много ловци умират млади. (И не са безсмъртни, колкото и да ни се иска.)
  Причината смъртта му да е описана е, за да се отвори възможността на авторката да си завърши книгата, така че да удовлетвори и двата отбора и за да събере Теса с Джем след Уил.  Аз, лично, никога не съм смятала Уил за мъртъв, защото за мен книгата свършва с последната глава веднъж и втори път с епилога. 

  Пък и винаги може да се съживят героите с препрочитането на книгите, както направих аз.  </спойлер>                      (маркирай, за да видиш спойлерът)