Град на небесен огън - Касандра Клеър

   Ако Град на изгубени души беше ръбът на пропаст, то Град на небесен огън е наистина самата пропаст, в която пропадаш и няма връщане назад. Изумителен е само фактът, че препрочитайки тази книга, краят й ме трогна много повече от първият път.

  Невероятният стил на писане на Касандра Клеър си каза думата и в този финал на една така обичана поредица от мен. Тази книга успя да ме трогне така, както предишните от Реликвите на смъртните не успяха и остава в класацията ми с най-добри завършеци на поредици.

  Книгата е разделена на две части, които сами по себе си са невероятни, макар и да предпочитам повече втората част, понеже първата е повече като въвеждане към втората. В нея Себастиян предприема действия срещу всичко, което може и нанася огромни поражения на ловците на сенки. Тук сме запознати и с бъдещите главни герои на Лейди полунощ - Ема и Джулиън, защото по стечение на обстоятелствата те заминават в Идрис...и изиграват огромна роля след това в спасяването му.

  Във втората част, както вече казах, се случват много повече неща, има повече действие и то е по-забързано от преди. Тук се вижда как всички герои, от чиято страна се разказва, взимат участие в битката срещу Себастиян и неговите Помрачени по един или по друг начин и точно тези събития, според мен, научават ловците на сенки да се обединят помежду си.

  Това са едни от любимите ми сцени и събития в цялата поредица, понеже са преизпълнени с емоции и доста напрежение от всеки ъгъл и героите са показани от много добра страна.

  Ролята на Клеъри, колкото и да беше по-голяма в миналите книги, тук наистина бе с огромно значение, а и промяната в нея от първата до последната книга наистина си личи, защото тя е станала по-смела, по-уверена и много по-силна.

  Джейс, от друга страна, се опитва, отново, да разбере кой е и какъв иска да бъде, кое име да носи и оказва огромна подкрепа и помощ на Клеъри.

  Мисля си, че образите на Алек и Саймън са по-подходящи за разглеждане тук, макар и да няма да бъда особено подробна.

  Виждаме, че Алек, който никога не е поемал инициативата и никога не  е бил първи в някакво нападение, тук е много добре целеустремен да достигне до единственото нещо, което някога е имало значение за него, в резултат на което става и по-силен и по-уверен в себе си. Макар и май да не съм говорила за него, той е един от тези, които преминават през огромна промяна. За човек, който не обича промените, това е нещо невероятно.

  И Саймън. Ах, Саймън! От къде да започна? Той беше човек, въвлечен насила в света на сенките чрез Клеъри, а оттам и се превърна в това, което е- вампир, после дневен вампир, след това вампир, носещ знакът на Каин и отново просто дневен вампир. Обаче, той не е просто дневен вампир, той е герой, защото най-често най-невзрачните и пренебрегвани герои изиграват най-големите роли и спасяват всички. Такъв е Саймън. Още от първата книга той ги спасяваше. Той ги избави от Абадон, той взе Славният и тук отново неговата роля си каза думата и именно той ги измъкна от тяхната безизходна ситуация накрая. Саймън, Саймън, Саймън! Толкова е чудно как едно обикновено момче (вампир по неволя) стана такъв голям герой, разполагайки само с познания от видео игри и способност да слуша внимателно.

  Разбира се, на самият финал няма как да не ни покажат и Клейвът в най- голямата му светлина, а именно способността му да действа като тесногръда, назадничава организация, която умее много явно да дискриминира всеки, който се различава от общоприетите им норми. Решенията, които взимат не винаги са добри, даже, през по-голямата част от времето са доста пагубни и аз нямам търпение да почна Тъмни съзаклятия, за да видя на къде ще ни отведе историята на Ема и Джулиън. 

  Град на небесен огън е един страхотен завършек на поредицата. Той успява да отговори на всички въпроси от началото на книгите и да остави няколко нови и без отговор, които да запалят дори по-голям интерес към новата книга в света на ловците на сенки. Изключително добре се е получило това тройно преплитане на съдби и герои и се надявам да получа още от тях, а до тогава- препоръчвам книгите на Касандра Клеър с двете ръце.

Огромни благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност.