Не знам за кой път вече ще кажа, че се дивя на невероятните и напълно завършени истории на Брандън Сандерсън, които винаги са направени така, сякаш може да има някакво продължение, защото наистина реално има такъв шанс. Е, за The Emperor's Soul не знам, но Legion има втора част.
Тук, както в Елантрис, Брандън Сандерсън разказва от трето лице. А защо сравнявам с Елантрис, вместо с Мъглороден например? Защото действието се развива в същият свят като първата му книга, просто в друга империя. Въпреки неутралният разказвач, тази история ми се стори наистина леко написана, а може би това се дължи на увлекателният начин, по който се разказва още в началото.
От прологът не се разбира много, само как хората наблюдават оригинал и фалшификат и се опитват да ги различат един от друг, но постепенно сме въведени в много по-оплетен сюжет и още по-объркващи способности от преди.
Да си призная, не помня много от Елантрис, включително и какви сили предлагат способностите им, което значи, че така и не разбрах съвсем тънкостта на силите на Шей. Това, обаче, не ми попречи да схвана главната идея.
Шей е фалшификатор, който е нает да открадне един много важен скиптър, но бива предадена и заловена от арбитрите на императора и осъдена на смърт, когато я викат с предложение. То, обаче, е нещо, което никой не е правил до сега. Те искат от нея да изкове на ново душата на императора.
В продължение на книгата, докато Шей работи върху това, все повече и повече човек може да разбере за силите, които, типично за БС, са много заплетени, с вложени много мисли в тях. В крайна сметка разбрах, че така наречените Ковачи могат да променят не самия предмет в нещо друго, а да пренапишат историята му така че вместо обикновена бетонна стена, стаята да има невероятно красива изрисувана с почти истински цветя стена, но има няколко тънкости, една от които е, че въпросният ковач трябва да умее да прави това, което реално е изковал с помощта на няколко символа. Това е само една от множество тънкости.
В империя, в която подобен тип дела са забранена, считани за ненормални Шей има две опции- да умре веднага или да изкове душата на императора и да се опита да избяга.
През цялото време в книгата ни е показано колебанието, несигурността дали тя ще успее да свърши работата си и да намери път за бягство, защото е възпрепятствана по повече от един начин. Пълно е с напрежение, както винаги, с интересни диалози и размяна на реплики и също така с екшън и завъртени събития.
Шей е Ковач, а за да е такава, тя е преминала през множество тренировки в много неща, за да се превърне в това, което е, а тя е много добра в работата си. Изключително добра.
Тя е една силна героиня, която е наясно с това, което й се предлага и с възможностите, с които разполага. Също така тя нито веднъж не появи наивност или твърде голяма гордост. Шей е умна, находчива и много добра в разчитането на хората, което в крайна сметка спасява живота й. Много ми хареса като герой и останах изключително доволна от действията й, решенията й и всичко.
Наистина нямам какво повече да кажа, защото това е поредната книга, която чета на Брандън Сандерсън и която ми харесва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар