One Lovely Blog Award

Това е доста интересен и необичаен пост.

И така, бях номинирана от Yulia K. за тази OLBA и искам да й благодаря и ако някой не е, нека посети нейният сравнително млад блог, но с толкова хубави ревюта, сякаш я писала такива от години.

Правилата на One Lovely Blog Award са:

1. Благодари на блогъра, който те е номинирал.

(Направо й се подмазах.)

2. Копирай правилата

3. Напиши 7 факта за себе си.

4. Номинирай 15 други блогъри за наградата и се подсигури, че знаят.

(В нашия случай са по 2-3, понеже, аз лично, не мисля, че има чак толкова много бг блогъри.)

5. Сложи същата снимка в блога си и последвай блогърът, който те е номинирал

7 факта за мен:

1. Книжен плъх съм- обожавам да чета книги, но също така обичам и да пиша. В момента главно изпълнявам страстта си към писането чрез този блог, макар и да не съм много добра в ревютата. Писателите казват, че е важно човек да си поддържа писането без значение дали пише по два реда на ден и какво пише, просто да практикува. За това аз избрах блогът, чрез който освен че поддържам писането си, разбирам и за нови книги и чрез преглед на други се отварям за повече жанрове също.

2. Не мога без бижута- няма значение какви са те, аз трябва да има поне нещо на себе си на всяко видимо място. Имам три дупки на дясното ухо и две на лявото, нося на дясната ръка пръстен с пентаграм, а на лявата един друг, не особено красив, но със сантиментална стойност. На дясната си ръка нося простовата гривна, понеже се чувствам неестествено без нищо на ръката, а на лявата нося часовник. В момента съм накичена с три гердата- най-късият е във формата на сърце, средният е...нямам описание за него, а най-дългият и най-новият е и най-любимият ми за сега ето го и него:

Ако не се вижда, пише So many books, so little time.

 3. Подкрепям LGBT общността- или иначе казано- подкрепям всички с различна сексуална ориентация от хетеро. Също така мога да обобщя този факт като кажа, че съм изключително толерантна към почти всичко, понеже няма двама еднакви души на света, а всеки различен ми харесва по един или по друг начин.

4. Човек трудно може да ме обиди, но лесно може да ме ядоса- не съм от хората, които се обиждат лесно, най-вече защото съм наясно със себе си и когато някой ме нарече "ниска" (153см), "гном", "джудже" или някаква вариация на факта, че съм ниска (да, наричали са ме така), аз просто се засмивам и казвам "да, ниска съм, и какво?". Така де, не е като да мога да се издължа с двайсетина сантиметра за една нощ, само защото някой друг е отбелязал факт. Така де, когато някой ми каже, че съм ниска, е все едно да ми каже, че съм къдрава.

5. За разлика от може би 75% от света, аз НЕ понасям пица- да, вярно е, прочетохте правилно. Не. Ям. Пица. Омръзна ми от нея и това се дължи главно на факта, че преди 2 години, у нас поне два пъти седмично се ядеше пица. Отвратително е. Особено тази, която те поръчват и когато миналата година видях как мазнината се стича от парчето по пръстите ми, си казах, че ще ям пица само ако няма нищо друго за ядене.

6. Искам да уча творческо писане- след гимназията съм си набелязала няколко университета в Англия, но нямаше да е зле някой да ми каже какъв успех ще ми е нужен преди, да кажем, четири години, за да се постарая повече. Или пък, нямаше да е лошо тази специалност да беше известна и тук, та поне да знаех какво искам да уча и от рано да се упражнявам и на английски.

7. Няма нещо, което най-много да мразя в една книга, от една тъпа, безхарактерна, ужасно слаба физически и психически, героиня, която очаквам всички да й свършат всичко, а тя само да обере лаврите. Или, защо направо някой да не й държи врага и тя просто да го промуши? - Мой тип са силните героини. Не е нужно да си силни и физически и психически, може само от едната страна или поне да знаят какво искат и как да го постигнат, какви средства да използват, как да го направят, какво да правят, да не очакват помощ от никой, да не я изискват и да знаят, че и с приятели, и без тях, ще се справят еднакво добре, просто за по-различно време.

Сега е ред на номинациите, нали? Ще ги сведа до трима души и те са:

1. Yo

2. Кая

3. Мели

Куидичът през вековете

  Защо единственият спорт, който някога ми е харесвал и бих играла с удоволствие, е измислен и е невъзможно да се играе? Да не говорим, че не се дели на мъжки и женски отбори, а може и да е смесен, защото опасността някой да пострада е 100% във всяка игра при всеки пол. Това прави играта още по-интересна и хубава.
  В тази така малка книжка се разказва за куидичът и множеството промени, които е претърпял. Дадена е първоначалната му версия от преди векове и как се е променил с течение на времето- вид на топките, как са се появили, как са се изменил, броят на играчите с течение на времето също се е променил и видът на вратите за голове. Написани са и правилата и нарушенията, различните ходове и като цяло Дж. К. Роулинг е направила още една хубава, малка и интересна книжка към поредицата си, която да ни обясни чудото на куидичът, който аз сякаш заобичах още повече, а в последната книга, докъдето съм стигнала, няма и грам куидич споменат.
  Харесва ми как е описана, някои случки са наистина забавни, особено склонността на магьосниците да замерят хора от министерството с кошници и куофъли, когато нещо не им хареса в промените по играта. Това е поредната малка и хубава книжка, която ми помогна да си увелича броя прочетени книги, докато се бавя с Хари Потър и даровете на смъртта.

Фантастични животни и къде да ги намерим

  Знам, че ако учех в Хогуортс, щях да съм отличничка, защото с удоволствие бих отваряла всеки от учебниците. Ако нашите учебници бяха като този, то тогава също щях да съм отличничка, а нивото на образованието сигурно щеше да е в пъти по-високо.

  В тази малка книжка са обяснени много от съществата (и животните, понеже явно двете са доста по-различни), които срещаме в поредицата, както са и добавени още няколко. Обяснени са по кратък и лек начин (точно, както обичам!), а бележките, добавени от Хари и Рон, понеже учебникът се води собственост на Хари, правят информацията в книжката доста забавна, особено, когато човек осъзнае за кой момент от книгите става дума в някои от коментарите.

  Дж. К. Роулинг успява успешно да предостави информация за измислените си животни и същества и заедно с това да включи неща не само от прекрасният магьоснически свят, който е създала, но и някои мъгълски мистерии, догадки и легенди и обясняването им- Голямата стъпка, Чудовището от Лох Нес, онези следи в нивите, за които се смята, че са оставени от извънземните и други и дори обяснява присъствието на феите, например, в приказките и легендите на мъгълите.

  С две думи- Дж. К. Роулинг успява много добре да ни предаде информация за света си и да обясни това, което е създала.

Christmas Book Haul

Най-сетне си събрах почти всички книги от Коледа ведно. Остават ми да дойдат още две, но не се знае до кога ще пътуват, хех. Напоследък спрях с месечните TBR List-ове, понеже казвам, че ще прочета 9 книги и прочитам 9 книги, но най-много две да са от оригиналния TBR List.

И така, изключително доволна от факта, че си намерих (празен) рафт, за да снимам книгите, продължавам нататък.

От известно време искам да прочета малко класика, така да го кажа. Започнах с Хари Потър, нека сега да се придвижа към Властелинът и Хобитът. Видях едно малко сладко копие на Хобит за 10 лева в Ciela, но днес като ходих го нямаше, за това пък реших да си я взема на български, не е кой знае какво, все пак имам 1100 страници LoR.

Получих Гръцките герои на Пърси Джаксън като подарък от леля ми в Бургас, така че реших с ваучера за Ciela от другата ми леля да си взема Гръцките богове на Пърси Джаксън. И без това смятах да си ги взема, все някога, защо не по-скоро?

Причината снимката да е толкова светла е, че иначе е прекалено тъмна и се вижда само заглавието й. 

И такам, преди няколко месеца си купих Орденът на ясновидците като пропуснах подробността, че е втора книга, та понеже ми хареса резюмето на първата, реших все пак да си я взема :D

Като нювюизлюпен фен на Хари Потър си казах: Защо да не си ги взема? И ето че си ги взех. Даже помня като излязоха, но тогава не бях посветена в Хогуортс, хех.

Понеже когато разглеждах трилогията Кръв от рая попаднах на резюмето на третата книга реших, че ще е много по-добре ако първо притежавам всичките и ги изчета една след друга, отколкото да притежавам само две от три при положение, че краят на втората, съдейки от резюмето, ще ме подтикне веднага да почна третата, следователно- по-добре е да ги имам всичките.

Не ми отне много време да се сдобия с всички книги след като намерих първата. Как може като не я искам да я има, а като я искам да я няма? Помня как два месеца я търсех и все я нямаше, докато в един съдбоносен ден не се натъкнах на нея в мола. След това историята с втората се повтори, но Йо беше така добра да обиколи близките 5 книжарници с мен, докато я намеря. Останалите си бяха направо детска игра и се оказа, че A Dance with Dragons ми е Коледен подарък. 

Както казах, очаквам още две книжки - 8th Grave After Dark и Reawakened на Колийн Хоук (Проклятието на тигъра).

Хари Потър и орденът на феникса - Дж. К. Роулинг

  Четох я 2 седмици преди да реша да й пиша ревю. Както винаги на наистина хубавите книги ми е най-трудно да пиша такова. Не знам кое по-напред да кажа и как да структурирам всичко, особено когато говорим за една така обемна книга като тази.

  Нека започна с това, което едва наскоро осъзнах, а би трябвало още в началото да му обърна внимание- Дж. К. Роулинг поддържа един наистина достоверен мъжки персонаж. Не бях обърнала внимание до сега колко добре всъщност пише тя за Хари и колко добре го представя като момче- не показва толкова ясно чувствата си, не ги споделя, така да се каже, не разбира момичетата и е обсебен от любимият си спорт. Естествено има и още, но ако започна да ги изреждам все нещо ще пропусна. Трябваше да отбележа това, което забелязах едва наскоро, за да не забравя отново. 

  Тъй като не искам за четвърти път да повтарям колко се развива поредицата откъм писане и сюжет, преминавам нататък в разказването за тази така прекрасна и наистина дълга книга.
 Тук се случиха наистина много неща кое от кое по-важно.
  Като цяло действието, както обикновено, се развива бавно и едва на края има нещо по-съществено, но събитията в Хогуортс и преди него не са за изпускане- особено запознанството с дома на Сириус и наемането на професор Ъмбридж. И най-вече Ъмбридж. Тази жена е ужасна, освен че прилича на жаба, тя въведе ред промени, които наложиха други промени и Хари и приятелите му бяха многократно възпрепятствани от това да направят какво ли не, но благодарение на промените се случи и едно хубаво нещо- създаването на ВОДА, в която Хари преподаваше както трябва Защита срещу Черните изкуства.
  Професор Ъмбридж успя да ме ядоса и да пробуди "лошата" ми страна. Тя е един мой много омразен персонаж, но доста успешен в книгата. Според мен тя направи Хари по-силен, поради бруталният начин, по който го наказваше, но също така и го укрепи психически, макар и Снейп да се постара да го отслаби.
  Тук участието на Волдемор се засили, което пък хем помогна на Хари хем го обрече на загубата на един много важен човек за него <име>Сириус. Сириус! СИРИУС!!!</име> и активна битка със смъртожадните.
  Тъй като отново демонстрирам жалките си разказвачески умения, ще спра и ще спомена участието на четирима героя, които до сега са взимали бегло или никакво участие.
  Така, нека да спомена тази, която най-много ме подразни- Чо. Нейната роля каква беше? Да реве за Седрик в обятията на Хари- най-гадното нещо, което може да се случи на някой влюбен. Или ако не ревеше беше тъжна, което е почти същото или говореше за Седрик и смъртта му. После, макар и допуснала грешка, Чо не си призна, а обърна Хари виновен и на всичкото отгоре ревнуваше от Хърмаяни напълно неоснователно.
  И сега, след като споделих мнението си за Чо, ще премина към Луна Лъвгуд, чийто персонаж е странен, необикновен и аз много харесвам, тъй като...е, тя е различна, с прозвището "Луда" Лъвгуд, така че тя всъщност изключително много ми хареса. Има и навика да казва сравнително големи истини без да го осъзнава и се държи странно. Още повече, че има и нещо общо с Хари- вижда мистериозните същества, дърпащи файтоните към Хогуортс, което не помага на Хари в мислите му, че полудява.
  Джини с всяка книга ме изненадва колко силна героиня е всъщност, тъй като за мен ще си остане срамежливото притеснително момиче, хлътнало по Хари във втора книга; докато тук тя вече е пораснала и дори...дори си има  момче! Тя, също като Луна, изиграва основна роля в края на книгата, където се състои онази битка със смъртожадните, която споменах малко по-нагоре в ревюто. Много ми хареса участието й в цялата книга и всичко останало.
  И последен, но не на последно място- Невил. За него исках просто да спомена, че историята на родителите му най-сетне излиза наяве, а той става много добър по Защита срещу Черните изкуства при Хари и му помага заедно с Луна, Джини и неизменните Рон и Хърмаяни, които смятам за ненужни да споменавам.
  Като цяло тук има поредното развитие на героите, при това не от най-главните и отново те са точно мой тип, а и постепенното им порастване им се отразява.
  Като за края оставих едни от най-запомнящите се и трудни за пропускане образи, а именно тези на Фред и Джордж Уизли, за да обясня сегашната си мания по тях. Е, не чак мания, просто много ги харесвам и в книгите, и във филмите, които просто засилват симпатиите ми към тях. Те са забавни и умеят много добре да правят сложни магии за създаването на техните Магийки-шегобийки. Тяхната роля в книгата беше една от важните, още от времето на Ъмбридж- помогнаха на Хари с важна за него мисия, а също така и вбесиха Ъмбридж и й показаха колко трудно може да бъде, ако Дъмбълдор го няма.
  Като цяло тази книга беше доста дълга, много хубава, изпълнена с действия, чувства, напрежение и загуба. Чак я усетих, Харесвах го този човек, много, но ако си мислех, че ще страдам по тази смърт, то със сигурност не очаквах тази в шеста книга, която беше дори по-драматично описана, а с погребението...да кажем, че емоциите ми още не си намират място като си помисля за тях.

15 любими книги, прочетени през 2015

Видях подобни постове в някои от другите блогове и реших и аз да се включа. Тази година си бях поставила за цел да почета поне 50, но се оказа доста по-успешна, отколкото предполагах, така че имам доста книги, от които да избирам, макар и вече да съм наясно кои ще пиша. Ако става дума за поредица ще пиша или името й или само първата книга, за да е по-лесно и разбираемо.

1. Mistborn trilogy

Някак си, когато си помисля за хубави книги, първото, което ми идва на ум, е точно тази трилогия на Брандън Сандерсън- една уникална трилогия, която остави толкова много чувства в мен, колкото и ми отне.

2. Steelheart

Тази така обикновена книга ми хареса повече, отколкото някога съм искала или съм предполагала, че ще ми хареса и с голямо нетърпение чакам да излезе последната.

3. Tiger saga

Когато започнах този блог все още бях вманиачена по книгите, те са уникални и са единствените, в които има толкова много драма, че ако бяха други, направо биха ми писнали, но начинът на писане, уникалните герои и история ми позволиха да прочета всичко и ми въздействаха най-много от всичко прочетено след Mistborn.

4. Queen of Shadows

Това е най-любимата ми книга от цялата поредица като цяло.

5. The Way of Kings

Първата наистина дебела книга, която някога съм чела- 1258 страници и отново поредната хубава книга на Брандън Сандерсън и да, няма какво повече да кажа просто, отделила съм цели 3 поста за нея.

6. Гондолата на времето

За пръв път тази година изневерих на себе си с толкова много и различни жанрове. Така де, тази се води фентъзи, но главно аз я възприемам като историческа, понеже 98% от действието се развиваше в 15 век. Това е една наистина Много хубава и интересна книга.

7. Въглен в пепелта

Харесах книгата по корицата и самия облик на книгата. Много ме радва колко е мека и просто приятна да се...държи и още по-хубава да се чете.

8. Хрониките на Магнус Бейн

Магнус Бейн. Какво повече да кажа?

9. Хари Потър

Няма как да не я включа, тъй като точно тази година реших истински да се запозная с този феномен и тези така известни книги и не съжалявам. Не, всъщност от Хари се роди и желанието ми да обърна повече внимание и не другите, хм, класики.

10. Завещанието

Тази година прочетох и повече романтики без грам фентъзи в тях и останах изключително доволна, не знам какво бих правила без тази така прекрасна книга, която прочетох с голямо удоволствие.

11. По-кротко, лейди!

Смятам, че на книгата, която ме отвори към съвременните любовни романи трябва да й бъде отредено място сред любимите ми за годината.

12. Мечът на лятото

Не бих пропуснала книга на Рик Риърдън, особено когато в нея е включена и митология. Просто...няма как да изпусна толкова смях, толкова...Магнус Чейс...

13. Red Queen

Прочетох я преди да излезе на български, но така и не успях да й напиша ревю, хареса ми и така нататък и я причислявам към едни от най-любимите, допълнително и че ае корицата е много по-хубава от българската.

14. Dead Ice

Това е последната излязла книга до сега на ЛКХ и е перфектна както винаги. Няма как да не я спомена, твърде е хубава, за да остане неотбелязана.

15. The Hundred Thousand Kingdoms

И тази е последната. Книгите не са подредени по някаква скала на най-много и най-малко харесвани, а както съм се сетила за тях иначе всички би трябвало да са на първо място. Както и да е, THTK е една от трите книги на трилогията, влизаща в списъците с 50 фентъзи поредици, които трябва да прочетете преди да умрете. Така де, много е хубава и ако това се напише на английски в търсачката ще излязат резултатите и да. Аз не съм се повлияла от това, просто я видях и самото заглавие звучи интересно, колкото и оскъдно да е резюмето. Тя е наистина интересна и имам втората от известно време.

И така, това бяха 15-те ми книги/поредици, които много харесах тази година. Ще видим какво ще стане догодина.

Ейнджъл - Джос Стърлинг

Осмели се да обичаш...
Осмели се да вярваш!

  Поредната добра книга на Джос Стърлинг ни връща към сродните души на братята Бенедикт и тяхното участие отново. Бих предпочела да чета за всеки един от тях по отделно, а не косвено, но и така е много хубаво и интересно. Книгите са приятни и леки и Ейнджъл не беше изключение.
  Като не особен почитател на музиката мога да кажа, че всъщност много ми харесва как във всяка книга на Джос Стърлинг има нещо свързано с музиката и тази не е изключение. Харесва ми как нещата се развиват малко по-нагоре от обикновеният живот на тинейджърите, а именно в по-известни среди и сред популярни в книгата музикални групи, а самото име на Ейнджъл, тоест инициалите й, много ми допадат. Някак е хем леко смешно, хем сладко, че те са AC/DC.  Историята е наистина интересна и, разбира се, покрай намирането сродната душа на Уил, Ейнджъл намери и своята, което доведе до редица...хм, проблеми.
  Като цяло личността на Ейнджъл е много сладка и хубава, Тя е от тези ниски, но нахакани момичета, които много харесвам. Много добра цигуларка и певица е и играе основна и много важна роля в книгата. Тя е натоварена с мисията да потърси сродната душа на Уил Бенедикт, за която подозират, че е част от екипа на много известна рок група и тъй като нейната също ще се намира на този музикален фестивал, тя се съгласява. Това довежда, както казах, до редица проблеми и отново се сблъсква със стар герой от Мисти- Ели Дейвис.
  Първата среща с Маркъс го изобразява като много як герой и първото ми впечатление беше много добро за него, докато веднага след това не бе показан в чак такава блестяща среда. Някак си авторката не го изобрази като чак толкова хубав герой, колкото всички останали от поредицата, но с течение на времето противоречивите ми чувства (както и тези на Ейнджъл) се изясниха. Той ме накара да му се радвам и ядосвам заедно с неговата сродна душа и даже ми се искаше да вляза в книгата и по някакъв начин да го накарам да приеме това, което му се казва и да се изправи лице в лице с истината, без да я отрича.
  Начинът на писане на Джос Стърлинг, както обикновено, е много лек и приятен. Писателката притежава тази способност да те накара да се почувстваш близък до героите или поне при мен е така и това много ми харесва.
  Изпълнена с драма и дори напрежение, Ейнджъл е поредната добра книга на Джос Стърлинг.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

All I Want for Christmas Book Tag

Тъкмо се чудих какъв пост да пусна- благодаря на Мели за тага.

1. Кой герой искаш Дядо Коледа да остави под елхата ти?

Става ли да са в комплект? Френ и Джордж Уизли?

2. Кой герой би искал/а да целунеш под имел?

Да видим, да видим...списъкът си е доста дълъг, но ще се задоволя с доста по-малко:

Кишан, Зейдист, Келсиър, Спуук, Дейвид Чарлстън, Аспен и Максън, Зед и други.

3. Напиши твоя коледен списък за Дядо Коледа, кои ще бъдат твоите топ 5 книги в него?

Имам толкова много книги, които искам, че не знам от къде да започна. За това ще напиша само тези, за които се сетя и които знам, че скоро няма да имам:

1. The Dirt on Ninth Grave

2. The Kingdom of Gods

3. Lord of the Rings

4. Гръцките богове/герои на Пърси Джаксън

5. Shadows of self

4. Тайна е, че Дядо Коледа е в Хогуортс, какво най-много искаш да получиш?

Не знам как да разбирам този въпрос. Какво искам да получа от Хогуортс? Ако е така, то тогава бих искала библиотеката на Хогуортс...не, не, не! Бих искала Нужната стая.

Ако ли не, тогава не знам.

5. Получаваш да прекараш един ден с героите и филмовите актьори от един фендъм, кой ще избереш?

Джони Деп, Джейми Кембъл, Дилън О'Браян и Evanna Lynch (Луна Лъвгуд).

6. Кое измислено животно би искал/а да заеме мястото на Рудолф и което да срещнеш на покрива си?

Хм, мисля, че текстроните (може да бъркам правописа!) са по-добри заместители на елена. А кое да срещна на покрива си?  Никое, предпочитам животните на безопасно място от мен, особено тези с неизвестен произход.

7. Каниш 10 героя на твоето новогодишно парти, кои ще избереш?

1) Анита Блейк
2) Мика
3)Жан-Клод
4) Натаниъл
5) Келсиър
6) Вин
7) Елънд
8) Дейвид Чарлстън
9) Меган
10) Фред и Джордж Уизли

8. От кой герой ще излезе добър Дядо Коледа (не е задължително само външния вид, личността също се брои)?

Хм, не знам всъщност. Трябва да е някой добър, мил и щедър, но пък по външност веднага се сещам за Хагрид! Не мога да се стърпя, особено след като сега съм на вълна Хари Потър. Пък и Хагрид е мил и щедър, стига да има какво да даде. Такова сладурче е, така че- Хагрид. 

Негов заместник, обаче, бих искала да е Дориан Хавилиард.

Тагвам: Joanne McGrath и Yulia K.

Единствената - Кийра Кас

35 момичета започнаха Избора. Победителката е само една.

(Предупреждение за спойлери)

 Един завладяващ и достоен финал на историята на Америка и Максън, който ще ви разтърси.

  Тъй като това е краят на Изборът преди историята на дъщеря им, смятам и това ревю да бъде кратичко.

 Това е поредната книга, в която Америка и Максън са поставени пред изпитания- изпитания на любовта им и за страната им. Тук участието на Аспен е по-малко и не така натрапващо се. Той вече не е част от любовния триъгълник, но все пак ролята му до голяма степен е по-голяма от тази на обикновения герой.

  Наблюдава се развитие у всеки един от тях, а с някои дори сме запознати по-добре, отколкото преди. Много ми хареса как всичко е направено и дори Америка, която още в началото се зачуди как Максън продължаваше да я търпи с нейните глупости. На тази нейна мисъл, аз си казах "Разгеле!" и продължих да чета, по-заинтригувана и от преди, за да видя до къде ще стигне тя.

  Максън, който започна все повече и повече да показва характер, му се наложи и да влезе в ролята на крал за малко. Той и Америка на няколко пъти да си навлекат сериозният гняв на краля, но като по чудо всеки път се отърваваха на косъм. В тази част виждаме много повече от него- чрез действията му, чрез думите и тези редки показвания на характер, а също и чрез едни писма, в които се обяснява в любов на Америка и й описва какво е това да е далеч от него. Изобщо, всичко това е много романтично и трогателно.

  Както казах и по-рано, в Единствената се запознаваме по-добре със Селест- макар и за кратко, тя ми стана доста дълго една от любимките (редом с Марли) и макар да не е главна героиня ми се ще да беше, защото накрая се оказа доста добър персонаж. Хареса ми това, че ни я показаха в друга светлина . Това колкото и да беше хубаво, толкова и лошо, защото само един писател може да направи от лош герой добър и после...ами краят да му дойде (да, знам, спойлер).

  Като цяло, самата книга беше много интересна, преизпълнена с eкшън повече, отколкото съм предполагала, че ще срещна в подобен тип книга и много напрежение. Дори за момент наистина взех да се съмнявам дали ще избере нея или Крис. Дали все пак няма да се разделят, макар и да знаех, че е точно обратното. В Единствената Максън и Америка намериха неочаквани  съюзници и дори се засякоха лично с враговете си, станаха свидетели на смъртта по различни поводи, но все на значими хора и най-накрая осъзнаха най-важното за тях двамата- че се обичат и искат да са заедно и Америка най-сетне реши, че  е готова да вземе короната.

  Това е един наистина завладяващ финал на тяхната така хубава, макар и не съвсем приказна, история.

Бляскаво момиче - Сюзън Елизабет Филипс

 Това не е толкова любовен роман, колкото роман за израстването на Фльор Савагар от наивно, но известно момиче, до една зряла и преуспяла жена, срещнала истинската любов в лицето на един страхотен мъж. Поне аз така възприемам книгата.

  Нямах и идея в какво навлизам, когато хванах книгата в ръце и се зачетох. Още от самото начало бях уловена в сюжета й. Бях грабната от начина на писане и особено от описанието на Фльор- описана е като една съвършена красавица с всеки един нюанс на русото в косата си.

 Структурата на самата книга е по-различна, отколкото до сега съм срещала. За пръв път чета по подобен начин построена книга и много ми хареса. Обикновено след началото на книгата (пролог или глава 1) започва същинската история от там, откъдето е започнала и постепенно се разбира миналото на героите. Тук, обаче, след първата глава започва част първа, в която се разказва за майката на главната героиня и постепенно действията вървят нагоре и нагоре, докато не достигнат най-важните интриги в живота на Фльор.

  Горката не е преживяла малко и не съвсем е виновна тя, но не може да се отрече, че се наблюдава огромна промяна в нея от началото до края, а частите, на които е разделена книгата ни  подпомагат да проследим това й развитие. Обичам, когато в книгите мога да наблюдавам ясна и осезаема промяна у героите си, защото така мога да ги заобичам още повече. В книгата наблюдаваме как от млада и наивна, Фльор пораства, за да стане една силна и успяла жена. Постепенно се случват изключително много неща, които преобръщат живота й, но най-много ми въздейства от средата, нататък, когато тя отиде при баща си Алексей и оттам нещата се прецакаха двойно. Фльор се превърна от дъщеря на богаташ с момиче без пукната пара и тук вече наблюдавахме огромната й промяна, защото тя работеше различни работи, за да се издържа- сервитьорка, чистачка и други подобни, докато накрая не получи неочаквано предложение, което й спечели и една много добра приятелка. Постепенно Фльор без ничия външна помощ се изкачва и от нищо, започва да се изкачва, докато не става успешна...ами бизнес дама, да го наречем. Тази й работа за прави по-твърда и силна като характер и завършва образът й на силна жена.

  Ролята на най-добрата й приятелка Киси е може би не по-малка от тази на Фльор, макар и да се появява точно в онзи труден, но така решаващ момент, когато получава неочакваното предложение за работа, Двете с Киси незабавно си пасват и  до края на книгата не се разделиха. Образът на Киси ми хареса изключително много, защото тя е единият човек, който я задържа на краката й в едни от най-трудните й моменти.

  Мишел също. Мишел е брат й, а името му е френско. Той също така  е гей и много добър дизайнер, на който Фльор помага да се реализира и успее, както и на Киси. Двамата взаимно си  помагат и се подкрепят макар и малко закъснели в задълбочаването на взаимоотношенията си важното е, че ги има. Двамата са много добри заедно и изключително ги харесах.

  Джейс вече ми се стори противоречива личност, защото макар и личността му да бе оправена накрая, началото му с Фльор все още ми стоеше в паметта, както и гафът му с нея. Постепенно обаче започнах да го харесвам, а да не говорим и колко много ми напомня на един друг Джейк, от друга книга (Завещанието), който още повече харесвам.

  Тук наблюдаваме развитие на връзката им и как се научават да се спогаждат, защото и двамата са влюбени, но и са глупави, защото...е, когато любовта е водила до поумняване? Накрая все пак мога да заявя, че харесвам Джейк повече, отколкото в началото и със сигурност успя да се изплати, заради онзи свой гаф. Особено много ми хареса краят на книгата.

  Няма как да не спомена Алексей, който се оказа главният интригант, така да го нарека. Ако не беше той едва ли много от нещата щяха да се случат, но пък и книгата нямаше да е толкова хубава. За голяма моя изненада, дори след неочаквания развой на нещата, аз все още харесвам Алексей страшно много, защото ми се вдигна страшно много в очите в средата на книгата, макар и после рязко да спадна за момент, не остана на дъното, защото се оказа един много добър персонаж, макар и не сред особено положителните.

  Бляскаво момиче е книга не само за любов, но и за предизвикателствата, които животът може да отправи към младата жена и показва колко е важно да е способна тя да се стегне и да не позволява да бъде стъпката от обстоятелствата. Може би именно фактът, че Фльор не се предаде и постигна толкова много от толкова малко, ме накара да харесвам тази книга толкова много.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Хари Потър и огненият бокал - Дж. К. Роулинг

 Признавам си, че за пръв път, откакто чета Хари Потър, прочетох книгата без да изпусна нито един ред. Обикновено при мен това става, когато нещо не ми харесва (случаят с първата) и когато искам да завърша някоя книга по-бързо (случаят с втората и третата). Сега, обаче, си наложих да чета всеки ред от книгите, защото ХП не е единственият, при когото бързам да свърша, понеже съм си поставила таван- нещо, което знам, че е безсмислено.

  Хари Потър и огненият бокал няма нищо общо с първите три книги.  Ако мислех, че 2-рата  и 3-тата бяха на по-високо ниво, то сега окончателно казвам, че Дж. К. Роулинг се е издигнала. Това просто няма как да не се забележи. 

  Тук не просто самото й писане е на едно много по-високо ниво, но и самите герои са по-големи и постепенно осъзнават опасността в живота особено около Волдемор и всичко, което се случва.
  В  тази книга Хари е изправен пред едно огромно предизвикателство- Тримагическият турнир, в който има изпитание, в които магьосници на неговите години не би трябвало да са способни да се справят с тях и точно за това имат ограничението, че магьосници под 17 не бива да се допускат до турнира. Обаче при изтеглянето на имената от трите различни училище, се появява и това на Хари и настава суматоха не само, защото по някакъв начин са били нарушени правилата, а и защото Хари е наясно, че някой се опитва да го убие. Но защо? И как? На всичкото отгоре белегът все по-често го наболява, което винаги е било свързано с Волдемор и той се притеснява, още повече, че знае, че е не без основание.
  Огромната промяна в обстановката и самото писане на авторката допринася за голямото въздействие, което ми оказа тази книга. Те е както емоционална, така и напрегната и мистериозна. Тук и за пръв път е включена мъъничко романтика, която още повече разкрасява книгата.
  Всяко от изпитанията в този турнир  е трудно и поставя героите пред различни изпитания, които трябва да преминат, а целта на турнира е да обедини трите училища за магия- учителите и учениците им трябва да се сближат и до една степен успяват да се сработят.
  Отново в училището има нов преподавател по черните изкуства- Лудоокия Муди, който много ме радваше. Разбира се и около него е завихрена една динамична мистерия, а покрай министерството на магията им още много интриги с магиите и участието на Хари в турнира, за което не помага особено и репортерката Рита Скийтър, която пише какви ли не неща- разкрасени лъжи със зрънце истина във всяка.
  Тъй като четох тази книга преди доста време, не мога да говоря особено много. Отново казвам, че ми хареса страшно много и стилът на писане се е развил наистина многократно.
  Познатите ни и така обични герои- Хари, Рон и Хърмаяни израстват според годините си, Рон и Хари за пръв път се сблъскват с ужасът на това да си момчето, което трябва да покани момиче на бал, а Хърмаяни...е, тя се нагърбва със задача, която е загубена кауза още от началото- да промени природата на домашните духчета, така де, да ги освободи.
  Накрая, както обикновено, Хари се сблъсква с първото си наистина трудно предизвикателство срещу Черния лорд, което оставя траен отпечатък и занапред в съзнанието на момчето. Тази последна битка за книгата сложи началото на промяната в поредицата. Оттук нататък (като вече прочела 5-тата книга) мога да заявя, че нищо няма да е същото и ако до сега книгите са били хубави, нататък са направо брутални и страхотни. Нататък са брутално страхотни и ако не му се свиди на човек да изгуби частица от себе си във всяка една от следващите книги, то тогава казвам едно голямо ДА! Да, продължете да ги четете.

3 неща, които харесвам в е-книгите

Искам да напиша ревю на Хари Потър, но не мога да напиша ревю на Хари Потър (проблемите на един блогър).
Ето защо пускам втората част на тази публикация.

1. Мога да пренеса съвсем лесно цялата си библиотека и да ми тежи не повече от няколко грама.

Нека си признаем, всеки е имал момент, в който е искал да помъкне колкото може книги със себе си, без значение дали са принтирани или не. Аз лично, ако ще пътувам си взимам не по-малко от 3 книги с мен, за да не стане така, че да скучая по време на път, на самата почивка и след това по обратния път. В зависимост от това колко дълго ще пътуваме и колко ще седим си нося различна бройка. Но, защо да мъкна тежести, когато мога да си взема електронната книга с всички изтеглени на нея? (Вече уточних някои от отрицателните й страни, за това тук не ги споменавам). Наистина едно от преимуществата на е-книгите, които ценя е това, че мога да помъкна 1000 книги без проблем.

2. Мога да чета на тъмно.

Само ще спомена, че с по-малкият ми брат сме в една стая и тъй като той си ляга по-рано от мен, често загася лампата по средата на изречението ми, при което настъпва огромното неудобство или да се местя с книгата или да си светя с фенер. Това. Не. Е. Приятно. С е-книгата няма да има такъв проблем. Колкото и да е вредно за очите, тази светлина уж се води по-безвредна от компютърната, пък каквото и да правиш, четенето на тъмно не е особено полезно. И все пак, това е едно от нещата, които ми харесват.

3. Множество безплатни книги.

Да, има електронни книги, които се плащат, а безплатните са хм, неуважение към труда на авторите, а и също...ами пиратство, но хааайде де, кой плаща?! Е, разбира се има  и такива случаи, но като цяло бих платила за истинска книга, отколкото за електронна. Да се върнем на плюса на е-книгата- мога да си изтегля 1000 безплатни книги, отколкото да спестявам пари за такива. Това е един ОГРОМЕН плюс. Особено след като ако взема книга от библиотеката, не бих искала да я върна...
 
И така, това са 3 неща, които харесвам в е-книгите, но това не променя факта, че предпочита истинските книги.

3 неща, които не харесвам в е-книгите

  Докато чета Хари Потър и орденът на феникса и се чудя как да напиша ревю на Хари Потър и  огненият бокал, реших най-сетне да пусна тази идейка, която ми се върти в главата.

  Електронните книги може да са по-леки и по-удобни, но имат и минуси, за това в тази ще споделя три от минусите при мен, а в следваща публикация по-късно- 3 или повече от плюсовете им. Мненията ни може да се разминават, така че- това е просто моята гледна точка (ГТ).

1. Имат батерия, която за жалост свършва.

Това е наистина дразнещо. Много пъти ми се  е случвало да съм по средата на невероятна книга и изведнъж книгата ми да се изключи. Това е непоносимо, особено ако съм накрая на книгата. Да не говорим, че и като се отключи, моята лично, отказва да се включи дори за минутка и трябва да я ръгна в зарядното. Ама..ами ако на язовира няма зарядно, например? Тогава какво? Това е един много голям недостатък- може да носиш 1000 книги в себе си и да ти тежи едва 50 грама, ама какъв е смисълът като не можеш да ги четеш за повече от 2-5 часа?

2. Не можеш да четеш на слънце.

Тъй като екранът излъчва една или друга светлина- не можеш да четеш на слънце, защото става като телефон и е страшно неудобно- да си сенчиш, да променяш буквите и фона на хартията, за да се вижда- много работа и батерията свършва още по-бързо и абе...затруднения. 

3. Лично аз, като чета електронни книги, не мога да ги усетя и да им се насладя като хората. обичам да усещам как страниците една по една преминават от едната в другата ми ръка, да ги докосвам и прелиствам...не само да чета и да си представям действието, а и да го усещам... и после- тези струпани електронни книги не можеш да ги пипнеш след време на рафт и да ги видиш всичките показани, не, трябва да ги гледаш само...

И така- ето това е много скромната ми публикация, докато съм заета с една дебела принтирана книга, с твърди корици, но изненадващо лека.

Елитът - Кийра Кас

35 момичета пристигнаха в двореца. От тях останаха само 6.

Зомбирах се.

  През последните три дни чета по една книга на ден. Или аз започнах да чета по-бързо, или книгите ми са твърде тънки. На всичкото отгоре не знам какво ми се чете сега, но тъй като май вече много ми се спи, само ще си напиша това ревю и ще приключвам с тормозенето на горкичкият ми мозък.

  Елитът е много по-добра от Изборът. Написана е на по-високо ниво, виждаме повече от Америка и Максън заедно, ядосваме се повече на Америка и Максън и страдаме повече по тях. Ще обобщя като кажа, че има от всичко по повече, включително и от чувствата, но за какви чувства става дума, е друг въпрос.

  Ако наистина ще говорим за чувства, аз, като човек, който не ги разбира, не мога да се изкажа особено убедително, но знам, че никак не ми харесва нерешителността на Америка в нейните случаи и това, че подхожда чисто емоционална. Може би просто се дразня, че след всичките силни героини се намира Америка, която подхожда към нещата чисто момичешки, повлияна повече от емоциите си. Ето за това тук съм толкова раздвоена, понеже изключително много ми хареса книгата, след като я прочетох за един ден, но същевременно Америка ме дразнеше и радваше едновременно. Не се случват често подобни неща. Както казах, в тази книга виждаме повече от главните герои и за това пък за пореден път се възхищавам на това колко добра приятелка е Америка и как й се отплащат. Харесвам я като героиня, защото не е перфектна и това я прави още по-добра героиня. Накрая тя претърпява особена промяна и сред всичките колебания, терзания и сълзи, най-накрая разбира какво иска и каква е целта й, на което аз казах едно "Разгеле!" и се надявам да се подобри още повече и наистина най-сетне да започне да се бори за Максън. Интересното е, че докато нямаше конкуренция, понеже той буквално й бе заявил, че е неин, тя не се притесняваше, но когато нещата се усложниха, изведнъж взе да ревнува. Интересно, а?

  Максън, от своя страна, не е по-добър от нея в много отношения. Твърде чувствителен е и твърде търпелив. Изобщо и двамата с Аспен й дават прекалено много и тя иска повече, без реално да им дава нищо в замяна, освен сърцето си и това вероятността за сърцето й. Ако бях на мястото на принца, едва ли бих издържала толкова, но пък и аз не съм от най-търпеливите,  какво остава до любовта... Той е влюбен в Америка, но докато в началото е едва ли не сляпо влюбен, по средата вече нещата не изглеждат толкова еднопосочни и Максън разкрива характер, който не подозирах, че притежава или че е характерен за него. Да не говорим, че се оказа много по-силен персонаж, отколкото изглежда, Той пази множество тайни, някои, от които е способен да сподели с Америка и някои, които не му е позволено. Но има една определена и лично негова тайна, която след разкритието й ни показва колко всъщност силен е той и това го издигна в очите ми.

  В цялата книга и двамата преминават през редица изпитания, които ги събират и разделят и пак обединяват, а оттук нататък ще им се наложи да изградят доверието си един към друг наново и според мен трябва да и видим да се опознават повече и по-добре. Надявам се в Единствена да наблюдавам по-голямо и съществено развитие и у двама им, за да мога да се разпиша като сега. 

  В Изборът, стила на писане на авторката ми се стори лек, но не достатъчно, че да прелиствам страница след страница, докато тук, тук сякаш всичко се промени, защото както вече казах, книгата е много по-хубава, интересна и на едно по-високо ниво. Стилът на писане е лек и минава по-бързо, отколкото си представях, че може да мине и тъй както й бях отделила два дни, мина само за един. И започнах да се повтарям. Да преминем на Аспен, да го изкоментирам с две изречения.

  Още от самото начало бях отбор Максън, защото 1) книгите са за него и Америка и 2) очевидно той ще спечели. Допълнително към това ще добавя, че Аспен ми се струва някак излишен, сякаш е само още една драма към и без това натоварения живот на Америка, която в Елитът се нагърбва с купища работа, за да избяга от мислите си за всичко останало (Максън и Аспен). Макар и да няма герой, който да не харесвам в книгата (да, харесвам Аспен и не, не съм особена фенка на Селест), има моменти, в които връзката ми с тях е напълно противоречива. От една страна и тримата ги харесвам, от друга ме дразнят с нерешителността си, но защо ги слагам под общ знаменател? И двамата знаят какво искат- Америка, но тя не знае кого да избере. Мисля си, че точно тези мои дилеми и тези мои противоречиви чувства към героите ме накара да харесам книгата дори повече, защото от доста дълго време героите не са ме впечатлявали до толкова, че да мога да посветя цялото си ревю на това. Което май се превърна в тяхно обсъждане, но тъй като това е втора книга се старая да не издавам спойлери. Просто се оказа, че ми е дала повече храна за размисъл, отколкото предполагах. 

  Защо Елитът е толкова добро продължение на Изборът? Защото тук ни е позволено постепенно да проследим промяната и израстването на героите един по един, да научим нови неща за тях, някои, от които потресаващи и да им се насладим изцяло. Книгата позволява да им се ядосваме, а не само да им се радваме. Ключът към успешните герои не е само правилни решения и силен характер, а и грешки- грешките ги правят по-истински. Освен това сме запознати по-отблизо с още една-две кандидатки за короната и сърцето на принц Максън, което пък ме накара да започна да се съмнявам в шансовете на Америка.

  Наистина Елитът е една добре написана и завладяваща книга, която ще ви ядоса, ще ви трогне и просълзи, а накрая ще ви остави тръпнещи за следващата.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Сбогуване - Лиза Макман

Това е нейната дарба.
И нейното проклятие.

   Един мрачен, но достоен финал на тази прекрасна трилогия.

  Тук нямаше някакъв особен случай или по-голямо развитие между героите. Не бих казала и че имаше такова активно действие- сюжетът не го изискваше и за това моето ревю ще бъде по-кратко от предишните две, много по-кратко.

  Тук най-накрая разбулваме мистерията около мистериозният мъж в съня на майката на Джейни и тя се среща с него в болницата. Внимание, предсказуем спойлер- става дума за баща й- мистерията около животът на Джейни е разкрита- как майка й се е запознала  с него и защо Джейни има тази дарба-проклятие. Мога да заявя, че тази книга цялата беше развръзката в трилогията, показвайки ни най-накрая отговорите на въпросите още от първата книга. Много ми хареса как, макар и предимно върху нея центрирана, книгата ни разкри толкова много за Джейни. Пълна с мрачни, но и със светли емоции, тя ни показва трудният живот на един ловец на сънища. Показва ни дилемите, през които трябва да премине тя и трудните решения, които трябва да вземе, за да продължи напред.

  Джейни се изправя срещу труден избор, но накрая се разкрива още една мистерия и това е отговорът на въпроса защо не може да живее в изолация. За мен, той бе предвидим, при положение, че всички дарби лежат на една основа.

  Тук лекият стил на писане на авторката отново изиграва голяма роля- олекотява иначе тежкия материал, който ни поднася в третата и последна книга от трилогията. Също така й обожавам главите- има кратки, има и дълги, но са разделени на кратки части, които се изчитат толкова бързо и лесно, че не усещаш кога книгата е отлетяла.

  Доста се затруднявам да изкажа нещо повече и по-съществено относно тази така кратка книга с минимално активно действие. Всичко се въртеше около мистерията с Хенри и това как Джейни да му помогне. Беше й трудно, но постепенно се научи и подозирам, че и за напред в съвместният си живот с Кабъл ще научава все повече и повече неща за себе си и дарбата, а до тогава ще живее ден за ден, изправяйки се срещу сънищата си.

  Сбогуване е един мрачен, но страхотен финал на трилогията Опасни сънища.

Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

Угасване - Лиза Макман

Не всички сънища са сладки...

 Може и да не помня почти нищо от първата книга, която четох горе-долу преди месец (11 книги след нея явно са ми дошли множко), но това не ми попречи да се наслаждавам на втората дори повече, отколкото на първата.

  Угасване е може би доста по-добра от първата, която прочетох, а може и просто да е изпълнена с повече действие от страна на Джейни и по-малко драма между нея и Кабъл. Наблюдават се интересни развития, новият им случай е доста интересен, аз лично поглъщах всяка страница с голям интерес и желание.

  Както  казах, това е първият случай на Джейни, по който работи почти самостоятелно и се вижда много повече от нейната индивидуалност, но и в по-голямата част от времето са заедно с Кабъл, с който се подкрепят и обичат. 

  Случаят, по който работи ми беше изключително интересен, може би защото просто обожавам такива неща, където хората се преструват на едни, а всъщност са други и ако Джейни се беше хванала, едва ли щеше да ми хареса, но самата тя се преструваше, че им се връзва, което за мен беше огромен плюс. Беше ми забавно, интересно и напрегнато, а освен това, в тази втора книга научаваме много повече за същността на главната героиня и за тъмното бъдеще, което я очаква. Надявам се да се справи и да оцелее, подкрепяна от Кабъл, а не да се сгромоляса. 

  В Угасване двамата претърпяха една голяма промяна. Тук и двамата пораснаха, всъщност, пораснаха в миналата, но промяната се усеща тук. Вече не са деца и няма тинейджърски драми като в предишната. Джейни е наясно с работата на Кабъл и всичко между тях е повече от добре.

  Харесва ми как авторката е изградила връзката им, харесва ми как самата тя пише- леко, завладяващо и обсебващо и по този начин смятам, че успява изключително добре да опише техните взаимоотношения. Изключително съм доволна.

  Джейни е силна, с твърд характер, макар и понякога нещата да й идват в повече- нормално е. И двамата са преживели много- Кабъл наистина, а Джейни чрез сънищата на другите, но това също е нещо. Те са души сходни по съдба и да се намерят по този начин, да си паснат...да се обичат...

 Харесвам и Кабъл, тук промяната е, че е по-активен герой, грижи се много за Джейни, особено в най-слабите й моменти. Понякога е конфликтен сам със себе си, заради миналото си, но двамата заедно се стараят да се научат да се справят с проблемите си заедно.

  Смятам и че образът на Капитана също е много важен. Аз поне я приемам като тяхна закрилница. Тя е силна жена и понякога се отнася с тях много майчински, макар и шефски, което още повече ми харесва.

  Угасване е едно чудесно продължение на трилогията Опасни сънища, което те улавя с лекият си стил на писане, интересните и мистериозни събития и не те оставя до самия край. Аз лично смятам веднага да започна последната.

Благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност.

Winter is coming book tag

Тъкмо докато чета Хари Потър и огненият бокал имам какво да публикувам между ревютата, за което благодаря на моята почти-адашка (наблягам на почти!) Yulia K. И във връзка с това бих желала да уточня, че е препоръчително, когато ни отбелязвате да уточнявате коя от двете ни, понеже видях на едно две места "Юли", а аз съм Юли и тя е Юли и стават обърквания.

Сняг: Красиво е когато всичко е затрупано с него, но след това започва да се топи - Книга/Поредица, която сте харесвали в началото, но по средата вече сте изгубили интерес.

Хм, доста рядко се случва да изгубя интерес в поредица, обикновено искам да я прочета до края. Обаче случаите, в които книга ми писва по средата, за жалост, са много. Най-скорашната случка е с Girl Online, но вече съм я коментирала.

Снежинка: Нещо красиво и винаги различно. - Изберете книга, която се отличава от всички останали книги, които сте чели.

18% сиво- това е най-различната книга от всички останали, които притежавам и съм чела.

Снежен човек: Винаги е забавно да направите един със семейството си. - Книга, която е подходяща за цялото семейство.

Ако съдим по моето семейство, не знам, но иначе, понеже съм  на вълна Хари Потър, ще посоча точно тази поредица- Хари Потър.

Коледа: Книга, която носи радост и ви е накарала да се стоплите отвътре, докато сте я чели.

Завещанието е една книга, която ме радва през 95% от времето. Толкова е хубава и просто...розова... Това е единствената драма/романтика, която съм чела, в която  накрая да не се е случила някаква трагедия, в която да се разделят за седмица, месеци, години...И това ми харесва.

Дядо Коледа: Той носи чудесни подаръци. - Желана от вас книга, която искате да получите за Коледа.

Охх, ами те са доста, но всъщност планирам да си взема 8the Grave After Dark & Reawakened + GoT 2 и може би GoT 3.

Целене със снежни топки: Понякога може да боли когато те ударят. - Книга, която ви е накарала да изпитате силна емоция като тъга или гняв.

А любов не става ли? Ехх, ами тъга, тъга...последно направо ми се ревеше за Шолто в A Shiver Of Light.

Пързаляне: Всички го обичахме, когато бяхме малки. - Книга, която сте харесвали когато сте били деца.

Охх като дете не четях книги, обичах да ги слушам, така че като малка харесвах Лукчо.

Измръзване: Книга, която ви е разочаровала.

Girl Online, има и други, но тази ми е най-прясна.

Елен: Нещо, което ни е скъпо. - Книга, която има сантиментална стойност за вас.

Е, де да беше само една книга с такава стойност. Може би почти всички, но най-вече трилогията Хекс Хол, Фенка и Dead Ice, защото трилогията е причината да стана книжен плъх, много харесвам самата книга Фенка, а Dead Ice е на любимата ми писателка. И по тази логика смятам да добавя и Steelheart понеже тя е на любимия ми писател, чиито книги май всички са ми любими, но някак тази не чак толкова екстремна книга навлезе много навътре в...сърцето ми.

Тагвам: Mели. Не знам дали е тагната, не съм видяла.

Медната ръкавица - Холи Блек и Касандра Клеър

  Завладяващо продължение на Железният изпит, което е също толкова добро, колкото първата книга, ако не и по-добро.

  Тъй като това е ревю на втора книга и няма как да не се получи неволен спойлер по отношение на първата, предупреждавам за потенциални спойлери и че може да се получи сравнително кратко, понеже се опитвам да не издавам много.

  Още в самото начало сме въведени в една динамична обстановка, но кога нещата около Калъм Хънт са били спокойни? Тогава нямаше да е така интересно. Още в първите страници на книгата можем да видим необикновения свят на героят и бавно развиващото се действие го подчертава и го прави по-въздействащо. 

  До една част в книгата всичко е сравнително пасивно, докато след 9-тата глава, някъде, започва едно бурно, бързо и невероятно развитие, където вече прелиствах страниците една след друга, реално доста повлияна от случващото се.

  Предизвикателствата, с които се сблъскват Калъм и приятелите му ги научават не само на отборна работа с човек, когото не всички харесват, но и ги учи на честност и уважение в отбора. Калъм се научава да се доверява на приятелите си, а те от своя страна да пазят тайна като им се казва. 

  Макар и да ми е странно да говоря за развитието на едни 13-годишни герои като личности, няма как да не го спомена, тъй като реално има такова. Поведението и на четиримата- Калън, Аарън, Тамара и Джаспър е доста по-различно и по-зряло до една степен. 

  Винаги ми е трудно да разглеждам следващи книги от поредици, в стремежът си да не издам прекалено много, но искам да спомена колко много ми хареса замисълът накрая на книгата- всичко, което се случи, нещата, които се разкриха и фактът, че може би Калъм и Алистър станаха по-близки. Харесва ми, че тук видяхме повече от бащата на Кал и се надявам той да има такива, ако не и по-големи роли и в следващите книги, понеже Алистър може да бъде един чудесен баща и герой. 

  Като цяло, Медната ръкавица е едно страхотно продължение на Железният изпит, изпълнено с екшън, напрежение и мистерия, написано по лек и завладяващ начин и способно да ти отнеме дъха.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.