Завещанието - Кристен Ашли

   Не е честно. Не е честно колко много ми хареса.

  Когато писах поста си за 3 (+3) неща, които ми подсказват, че дадена книга ще ми хареса, трябваше да включа и дебелина. Още като я видях в книжарницата знаех, че искам да я прочета и че ще ми хареса. Новооткритата ми любов към съвременните любовни романи не ме е подвеждала до сега.

  Докато я четох имах толкова много идеи, по които да говоря, но сега...сякаш думите се изпариха от ума ми, а това се случва само когато прочета нещо, което наистина ми харесва. 

  Завещанието е една лека и интересна книга, която ме хвана от първия ред и ме задържа до последния. Тя е въздействаща, описателна и емоционална, накара ме не просто да чета за героите, а да изживея миговете им с тях. Тя е изключително хубава, романтична, драматична, еротична. Лекият стил на писане на Кристен Ашли подпомага понякога тежкия материал, който поднася, но като цяло книгата е средна- главите са невероятно дълги, но се четат изключително бързо. Има много добре балансирани описания с пряка реч и ми харесва много как авторката си поднася информацията. Тъй като главните герои са сравнително големи и за пръв път чета за такива (ако се изключи Сплавта на закона) има и деца там, двама, от които- тинейджъри. Много ми хареса това, че редом с драмите и разправиите на възрастните бяха вмъкнати и типични тинейджърски драми, с които се сблъсква всеки. За пръв път попадам на нещо подобно- история, която не просто се развива между двама души, ами между цялото семейство- индивидуални герои, които си имат своите истории и преживявания, които са непрекъснато споменавани, макар и да не им се отдава толкова внимание, колкото на Джоузи и Джейк.

  Джоузефин Малоун е 45-годишна жена с тежка история, издигнала стена около себе си, но след смъртта на баба й, тя намира някой, който може да срине тази стена и това е Джейк. Не мога да се въздържа и ще спомена, че преди да се почувствам толкова близка до героите, Джоузи малко ме дразнеше с непрекъснатата употреба на "десетилетия" и това, че от време на време се държеше като тинейджър, но аз съм се убеждавала лично много пъти, че тинейджърите не се различават много от възрастните освен по бушуващите хормони. 

  Джоузи е една силна жена, която е преживяла много и не си е позволила да се срине, да се предаде. Все пак всеки оцелява в света както си знае и тя го е направила по своя си начин. 

  Джейк се оказва точно човекът, от когото се нуждае тя в живота си и ми харесва фактът, че тя приема всичко в него, включително и децата му и се превръща в тяхна майка още преди всички реално да го осъзнаят, което още повече я издигна  в очите ми. Харесвам я страшно много.

  Джейк също е мъж с история, различен тип, но все пак я имал- три брака и то неуспешни и три деца- едни великолепни деца. Той е...ами той е просто страхотен и много го харесвам. Няма как да не го хареса човек, след всичко което прави не само за семейството си, но и за Джоузи. Той я приема такава, каквато е, приема миналото й, настоящето и я обича. Тяхната любов се развива доста бързо, много хубаво и са наистина страхотни заедно и тук не знам какво повече да кажа, освен, че той я подкрепя абсолютно винаги, във всичко. Той е една постоянно присъствие в книгата, от което искаш още и още.

  Конър, Амбър и Итън са един чудесни деца, които въпреки своите проблеми (първите двама, Ит е сладурче), подкрепят баща си и му помагат. Четиримата винаги са живели заедно, но да имат и Джоузи е един допълнителен и страхотен плюс за тях.

  Няма как да не споделя, дори и бегло, бабата на Джоузи- Лидия. Тази жена сякаш е била пророчица или това се държи просто на това колко добре познава внучка си и Джейк, понеже някъде към края на книгата взе да става малко зловещо, когато започнаха да разбират, че баба ѝ е знаела точно колко добре ще си паснат двамата. От това как е описвана ми звучи като една невероятна жена и чак е жалко, че само се споменава в книгата. Би била забележителен жив персонаж.

  Завещанието е една романтична, драматична, уникална и завладяваща книга, която оказва истинско влияние у читателя и е способна да го остави без дъх.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.