And I Darken by Kiersten White

   I expected something a little more different but And I Darken is everything I could have ever wanted in a book even though there is no magic! I can't believe what an amazing book Kiersten White has written and I expect for the whole trilogy to ruin me emotionally and I will enjoy every second of my misery. This is the effect And I Darken had on me.

  

 Kiersten White writes in a beautiful and captivating way and I was immediately caught up in it. Her style is really good and I enjoyed it thoroughly. I couldn't be more satisfied with it than I already am.

  And I Darken is like nothing I've read before! It's something completely new to me, I didn't expect to like it so much! It's a historical fiction about the female version of Vlad The Impaler a.k.a. Vlad Dracul- Lada Dragwlya later Lada Dracul. The book appeals even more to me because the story takes part in the time of the Ottoman Empire and there are mentioned Bulgarians and even Varna- my city! I totally loved everything about it and I will just comment the characters as usual.

  Lada is a strong, ruthless heroine who I loved from the second she was born, literally. She is one of the strongest characters I've ever read about and she earned my respect when she was very young and then she kept proving that I respect her for a reason. She is frighteningly aware of the things that make her weak and easily manipulated and she does everything in her power to eliminate them even if it costs her her heart and happiness. Despite being distant to her brother and to their shared friend- Mehmed, she cares very much about them and protects them with everything she has. She is loyal and a very good friend and I couldn't like her more!

  Radu is weird. He is Lada's far more gentle brother who is beautiful and more intelligent and clever than people realise. He is impressive but not as much as his sister and his role in the empire gets bigger and bigger with every chapter of the book. He is not strong, not by my standards anyway but he is a cutie that I couldn't help but like. In the beginning of And I Darken he cries a lot but their story begins with them being born so it is understandable. He grows in the shadow of his sister and therefore learns how to use this to his advantage. Radu is amazing in his own way and I enjoyed his chapters almost as much as Lada's.

  Throughout the book the development of the Draculesti siblings is obvious and there is a big change in them. I expected Lada and Radu to work a little more together but the way things turned out to be are even better. They work very hard to protect Mehmed and Lada is maybe the best bodyguard someone will ever have. I also enjoyed pretty much the way their relationship with Mehmed was described and developed. I saw the feelings coming of course but I still loved it very much!

Nicolae is Lada's sidekick who is a very good and loyal friend to her. I was immediately impressed with him when he was first introduced to us. He is Wallachian and that's why Lada befriended him at first. He is one of the characters that I liked the best.

I love everything about And I Darken and I am even more fussy about Now I Rise! The first book is so amazing and overwhelming that I just cannot wait for the next one!

In Blood We Trust by Elodie Colt

In Blood We Trust by Elodie Colt

My rating: 5 of 5 stars

I received this copy for beta reading and I will write a review because in its early version, In Blood We Trust totally deserves it.

I intended to beta read this book for about a week because I didn't know how much time I'd have and how long it is but instead, I was so caught up in it that I read it in one sitting. Elodie Colt writes amazingly well, especially for a first book! I was pleasantly surprised when I started reading because I didn't expect to be so caught up from the beginning! Not every book has a strong start but this one did the job just right!

I am a beta reader for plot holes mainly and characters and dialogues but there aren't any holes to fill in here and everything was so perfectly done that I became desperate with myself because I couldn't give a proper feedback! I can't even write my review now because the book is so good that I am still overwhelmed and speechless! The plot and the characters are built really well. All of them have their stories and they are revealed just in the right moment! Usually, when writing about the future, there are things that are always left out and I was waiting to spot that hole but NO, there aren't any! There is nothing that is left out and everything she's written is completed and whole.

Jordan has suffered a big trauma, resulting in her being a Serjeant in the NYPD specialising in murder and rape and her spirits from her past are haunting her and then everything goes down with two big and dangerous cases, challenging her not only as a Serjeant but as a person as well. She has to overcome her fears and do her job but she also wants to get her revenge. Jordan is determined, she is strong and a very powerful character. I liked the fact that Elodie Colt never forgets about Jordan's trauma and reminds constantly that she was a victim. It wasn't easy for her to open up to Aiden and then her friend but she did it and this is the most important thing!

Aiden Davis is the new Lieutenant in the NYPD and he makes an awesome first impression so I LOVED him from the beginning. He himself has had his fair share of trouble and this has made him just the right person for Jordan. He helps her all the time and every appearance he makes is impressive and so well-written that I couldn't help but love him as well.

Their relationship is developed really well, it can be followed from the beginning and it can be seen how they get closer and closer. They have to work hard to trust each other and to learn how to work together, especially since Jordan hasn't been able to open up and rely on any men in the past 6 years. Everything between them is written in a perfect way and I just made it seem as if the book is focused mainly on them which it is not- it is equally divided by the cases, their relationship and everything else.

The reason I focused so much on the characters is because they are one of the most important things in a book for me and the fact that they are so well-developed just made my rate even higher. There is nothing better than a strong character!

The challenges they have to overcome, the effort they have to put in their relationship and then the battles, the fights- everything is amazing and I am repeating only three words as if they are the only ones I know. There is action, love, sex, fear, death and violence and this book couldn't be more perfect!

The Shadow Throne - Jennifer A. Nielsen

  Един страхотен край на една невероятна трилогия.

  Това, което ме привлече в тези книги отначало беше колко са кратки и сладки - 200-300 страници и успях да получа повече екшън, отколкото в петстотинте на Carry On, повече интриги, чувства и се докоснах до героите, а самата история също се оказа наистина хубава и изпълнена с много предизвикателства и страдания. Особено в тази последна книга.

  Дженифър А. Нийлсън пише наистина много хубаво, леко, но хващащо, а нейният герой Джейрън е толкова устат, саркастичен и забавен, че прилича на някоя ранна версия на Джейс. Изключително много харесвам света, който е създала, героите, интригите и всичко, което изобщо е написала и докато мислех втората за леко слаба, то тази сякаш компенсира наистина много. Поне за мен. Изключително много съм доволна от това, което писателката е постигнала в този завършек на страхотната й трилогия, защото наистина много обичам книги с различно действие, а в тези имаше толкова много битки, емоции, загуби и победи, обрати и дори смърт, че просто нямаше как да не ги заобичам. 

  Тъй като това е третата книга, няма да се впускам в подробности, макар че май би трябвало да се обърне по-голямо внимание на края? Не знам, но аз нямам какво толкова да коментирам, защото макар и да остнах наистина доволна от това, което прочетох някак си нямам какво толкова да кажа. Никога не ме е бивало да коментирам кратките четива, но ще спомена няколко неща за герои.

  Всички трябваше да преминат през адски много, а за техните крехки възрасти (години, които не помня), това са си големи предизвикателства.

   Джейрън претърпя толкова много и все пак така и не склони глава. Дивя се на този герой, който пред привидно отчаяни ситуации все измисля начин да излезе победител и макар и с цената на много жертви понякога, той все пак успява да се върне победител отново и отново. Вече споменах за устата му природа, но освен това той е опитен боец, доколкото някой на неговите години може да бъде, но умът е най-опасното и най-силното му оръжие и той го използва точно по предназначение. Тук той израстна дори повече, разбра неща, претърпя толкова много и просто...няма как да не го хареса човек и да не се впечатли. Дори не мога да го опиша с достатъчно думи.

  Всеки от приятелите му също премина през своите изпитания, за които няма да разказвам подробно. Роудън трябваше да се научи да е водач, Тобаяс, Финк и Амаринда също имаха своите пътища, които трябваше да извървят, а за Имоджен мисля, че е било също така сред най-трудните неща, през които е трябвало да премине, защото нейната история се оказа доста по-сложна и от по-голямо значение.

  Войната и битките, загубите и победите, приятелствата и предателствата и разбира се- Джейрън, който беше винаги поне една крачка пред враговете си. Това е една наистина добре написана книга, която толкова много ми хареса, особено като за край, че не може да съм по-доволна от нея. Единственото, за което съжалявам е, че я нямам в книжен вариант, но като я преведат Сиела, може и да си я взема.

Какво ме измъчва при даването на рецензия

 

  Напоследък нещо съм се отпуснала и решавам да напиша нещо набързо, защото нямам време, станало е късно или просто нямам ревю, което да напиша. О, прочетох две книги вече, но и за двете е леко безсмислено да пиша ревю. Затова и реших да напиша този пост, защото в последно време явно ще го карам на разни теми и коледни тагове. Може би даже ще пусна някой коледен таг малко по-късно, но нищо. 

  Днешният пост ще е за мъките ми по време на ревю. Написала съм някои от нещата, с които ми е най-трудно да се справям в определените периоди, докато давам своето мнение.

1. Увод и заключение

  Едно от най-трудните ми неща понякога е да започна ревюто си с хващаща фраза или просто да дам начало на поста си. Това не е нещо уникално, случва се докато пиша есета и проза, когато се опитвам да разкажа урока по някой предмет или да попитам нещо някой учител, винаги ми е трудно да започна, а после и да завърша. 

  Заключението е по-голямата болка от двете, понеже трябва или да обобщя казаното до момента, или да напиша нещо ново, което изглежда като обобщение и в повечето време краищата на творенията ми са почти еднакви. Това също не се случва само с ревютата, когато пиша есе или ЛИС, обикновено оставям заключението за най-накрая и почвам да преписвам на белова, за да не изгубя така нужните ми двадесет оставащи от часа ми минути, за да си блъскам главата как да напиша 5 реда. За да скалъпя заключение на нещо, обикновено се налага да препрочета всичко написано до сега, а най-гадното е, че то обикновено е претупано. Написаният през пръсти край най-често може да се забележи в прозата ми, когато последните 2-3 глави + епилога са написани наистина слабо, с малко действие и информацията. Тогава те наистина изглеждат и се усещат много прибързани.

2. Коментиране на сюжета без да издавам нищо

  Преразказите никога не са ми били силната част, а предаването на историята от една книга по интересен, но неиздаващ нищо начин дори не ми е в способностите. Понякога, когато не знам как да напиша даденото ревю, започвам да преразказвам някои събития от книгата, които са ми харесали и така рецензията се превръща в един преразказ с коментари към него,

  Но не затова става дума в тази точка. Тук по-скоро имам предвид, че едва си удържам ръцете да не напишат най-големия обрат в книгата, някое друго по-малко разкритие или нещо за героите, което е направило впечатление и така нататък. 

  Преди малко повече от половин година, например, една многознайка ми направи забележка, че името на един герой било спойлер. Използвах това име, за да избегна повторенията, които постоянно забелязвам в това, което пиша. Ревю и книга не мога да ги заменя с 20 000 други думи, но момчето, тинейджърът, той и така нататък мога като използвам името, а не само фамилията. Голям спойлер едно обикновено име, няма що.

3. Да не преразказвам сюжета, когато не знам как да опиша героите и историята им

  Тази точка май че я засегнах вече във втората, но тук ще я разгърна.

  Както вече споменах, понякога ми е много трудно да се спра да не опиша какво се случва на героите или в някой конкретен момент, когато не мога да намеря думи, с които да коментирам и да дам оценка, така да се каже. В такива периоди изключително много се дразня, понеже най-често трябва да изтрия почти цялото ревю и да започна отначало. По този начим губя много време, особено сега, когато то е доста оскъдно.

4. Да пиша ревюта на книги от поредици, особено такива, които не са преведени

  Понякога, най-трудното нещо е да коментирам отделните книги от поредици, защото освен че трябва да внимавам да не издавам спойлери (тоест да не коментирам сюжета изобщо, което намалява обема), на някои книги не искам да пиша ревюта или просто спирам след някоя книга и става незавършено. Например там, където е архивът на блога ми имам един списък с ревюта на поредици и може да забележите, че Heir of Fire я няма, защото просто не я препрочетох и не й написах рецензия. Това само по себе си не е лошо, защото мнозинството вече е прочело книгите на Сара Дж. Маас и/или знае за какво става дума, а и я има цялата поредица на български, докато Кейт Даниелс не е преведена и през ноември, когато пусках ревютата на тази уникална поредица имах сравнително ниска статистика, защото освен че почти никой не знае за какво става дума, тя не е преведена и ме съмнява много хора изведнъж да я прочетат, но въпреки това аз ревюирах и деветте книги. 

  Има, разбира се, още проблеми, покрай ревюирането на поредици, но спойлерите и прекъсването на сериите по средата са главните за мен. Не обичам да оставям нещата недовършени, особено когато става дума за книги (макар и често да го правя).

5. Удържането да не постна емотикони

  

  Е, надявам се тази точка да е кратка, защото не е нещо важно, а по-скоро част от моята лигавеща се персона.

  Хората, които ме познават и си пишат с мен знаят, че аз много рядко не слагам емотикони в съобщеията, които пиша. Буквално във всяко едно от тях има ухилен емотикон и когато за пръв път започнах да пиша в блога си ми беше адски трудно да не слагам емотикони, а сега съм ги заменила с "хихи", което понякога ми лази по нервите, но е по-добрият вариант от :D. 

  Ами да, малко рязък и неочакван край на този велик пост, но какво да се прави. Ако не спра сега, ще напиша още няколко романа и тази публикация ще стане невъзможно дълга.

  Не знам дали съм го споменавала тук, но понеже сме на тема ревюта реших все пак да отбележа следното: Реших, че когато прочета непреведена книга, която не е част от преведена поредица, ще й пиша английско ревю, ако мога, и ще го пускам в блога си, понеже иначе и без това получавам ниска статистика, нека поне да бъде на английски. 

Festive Christmas Book Tag

  Видях този таг от Кая и реших да избързам, и да го направя, понеже няма по-бърз пост от тага, а аз нямам много време днес, за да пиша подробната си публикация, която съм приготвила за петък. (Малък ъпдейт 5 дни по-късно Ралица от Bloody Rose Red's World ме тагна също, благодаря ти! ^^)

1.Книжно семейство, с което би искала да споделиш коледната вечеря

  Много би ми се искало да участвам в една типично американска коледна вечеря и затова изборът ми е да бъда със семействата на Джейк и Джоузи от Завещанието на Кистен Ашли и с това на Майк и Ейми от Ново начало на същата авторка. Те имат страхотни деца, а и самите те са много забавни и невероятни, така че би било истинско удоволствие да бъда при тях.

  /Във фентъзи книгите героите нямат време за луксове като Коледа./

2.Книжен артикул, който би искал да получиш като подарък за Коледа.

  Наскоро се замислих, че аз нямам нужда от книжни дрънкулки, освен от книги и рафтове, защото дори една калъфка за възглавница не бих могла да използвам, защото не спя на възглавница. Бижутата най-често са ментета и ме оцветяват в зелено, фигурките са твърде детски, дрехите...това брои ли се за артикул? Може би чаша с някакъв цитат. Това става ли? Иначе едва ли бих искала нещо подобно. Имам много кигоразделители, но такива мога да си набавя и сама, не са кой знае колко скъпи, така че...едно картонче за Коледа ми се вижда голяма минавка, хех.

3.Герой, който би бил прекрасен коледен елф

Марк от Лейди Полунощ. Хем си прилича на елфче, хем е и голямо сладурче.

4.Свържи книга с перфектната коледна песен

Аз почти не слушам музика,  коледни песни още по-малко, а да ги свържа и с книга...

5.Книга или герой, от който или която си разочарован и изпращаш директно в списъка на непослушните?

Онази приказка за Мирър и Голиат, Carry On беше и все още е сред най-големите ми разочарования за тази година... Самодива... За жалост имам доста книги, които не харесах през 2016-та и това наистина много ме натъжава, понеже обикновено лесно харесвам романите, но явно продължителното четене си е казало думата и вече знам за какво да гледам в дадена книга. Тези трите са сред най-разочароващите произведения, които някога съм чела.

6.Книга или герой, който или която смяташ, че заслужава повече признателност и трябва да отиде в списъка с добрите.

Бижутерът, брокерката и похитителят; Последната игра, Лоръл К. Хамилтън в България, The Orphan Queen, Среднощен ловец, Чарли Дейвидсън, Фалшивият принц и може би Кутия за птици.

7.Червено, златно, зелено: книга, която има прекрасно коледно чувство в себе си.

Не съм чела такава. 

ШОК!

Дори Целувка в Ню Йорк не ми беше особено коледна, но и да имах такава, едва ли бих я прочела, най-вече защото някак си не си падам по книги за празниците, много са ми обикновени, а някои са ми направо смешни с наивните си "Коледни чудеса". Освен това, както казах по-рано, в повечето фентъзи книги, героите или нямат такъв празник, или са твърде заети с проблемите си, за да се занимават с Коледа. Не че не искат де. В Среднощен ловец на два пъти щяха да празнуват Коледа и така и не успяха.

8.Книга или поредица, която ти обичаш толкова много, че би искал всеки да намери под елхата, за да я прочетат и заобичат също.

За пореден път казвам, че не бих пробутала книга на някого, само защото много ми е харесала, особено след като знам, че тя не е негов тип. Въпреки това наистина упорито продължавам да препоръчвам Брандън Сандерсън на всички, защото според мен неговите книги са различни и могат да се харесат на голям кръг читатели с всякакви интереси. Така че на отделните индивиди ще има различни негови книги под елхата.

Този път мисля да тагна обичайните Мели и Briana Knows, а всеки друг, който желае да го направи, да заповяда.

Колко бързо пиша ревюта?

  

  Минавало ми е през ума, че ако не се разсейвах толкова често, щях да мога да пиша по няколко ревюта наведнъж, защото щеше да ми отнема поне два пъти по-малко време, но също толкова много усилия. Писала съм за 30 минути и за 3 часа, а крайният резултат винаги зависи не от мен, а от книгата, която съм прочела и това, което мога да кажа за нея. Мислейки си за писанията в блога ми, реших да направя пост за това колко време ми отнема да напиша едно сносно (по мое мнение) ревю. Скоростта, с която "творя" зависи предимно от две неща- книгите и концентрацията ми и ето факторите, от които зависи времето, което и отнема да напиша ревю.

1. Книги, които до толкова не съм харесала, че чак се ядосвам при мисълта да напиша дори дума за тях.

  Когато случа на такава книга стават две неща- пиша изключително дълго време един параграф или решавам изобщо да не пиша. Случвало се е, обаче, изобщо да не желая да изразявам мнението си и накрая да се получи половин страничка с всичко, което ми е било на ума, предадено точно, кратко и изключително остро. В такива моменти или съм доволна от себе си или съм твърде ядосана, за да мисля за дадената книга.

  При всички положения, тук рядко успявам да получа каквото и да било ревю.

2. Книги, които до толкова не са ми харесали, че успявам да напиша отрицателното ревю за нула време.

  Имало е такива "творби", за които винаги ми се отдава да говоря, защото просто ме е яд, че една очевидно потенциална идея е била съсипана от автор без грам талант и мозък. Тези моменти са ми любими, защото тогава просто сядам на стола и започвам да пиша всичко, което ми дойде на ума, понеже точно в тези моменти нямам проблеми с намирането на думи. Дай ми за лошо да говоря, ще се изразя хапливо, остро и много сакастично. Не се гордея с това, но винаги е по-лесно да критикуваш отрицателно, отколкото положително.

  Такива ревюта ми отнемат по половин до един час в зависимост от това колко дълго се получи. Редакцията и разсейването не влизат в сметките.

3. Книги, които толкова много са ми харесали, че е мъка да пиша за тях.

  Тези моменти хич не ги обичам, понеже има толкова неща, които бих искала да напиша по дадената книга, че накрая всичко се сблъсква в ума ми и се унищожава взаимно, оставяйки ме да се взирам празно в белия екран, тъпеейки и мъчейки се да си спомня какво съм прочела. В тези случаи ревютата ми звучат адски насилени и понякога преувеличени. Стават или прекалено дълги, или прекалено къси и не казват нищо съществено. Обикновено в тези случаи пиша предимно "Толкова ми хареса и ми хареса, че е толкова дoбра, защото е доба и ми хареса толкоwa е доста добра, че направо е невероятна, защото е невеоятна и ми хареса, че я чета и е доста добра." Разбира се, че не бих оставила нещо толкова несвързано в блога си, защото е прекалено дори и за мен. Редактирам, редактирам, разсейвам се, чета си ревюто по 20 пъти, докато не изгуби смисъл написаното и по този начин се получава едно ужасно ревю. В крайна сметка решавам да не пиша нищо за книгата (освен ако не ми е предоставена от издателство) и ето как съм загубила от 1 до 3 часа от деня си (разсейванията влизат в сметките).

4. Книги, които толкова са ми харесали, че не мога да смогна да пиша по-бързо.

  Това са едни от най-лесните ревюта за писане, защото ми отнемат най-много час и половина, не се разсейвам, пък и да се разсея, пак ги написам наистина бързо и през повечето време се получават много добре. Пак има фрази от типа на "Много ми хареса, уникално ми хареса, страхотна е" и тем подобни, които после биват премахнати, но поне не се притеснявам, че звучат насилени.

  За тези книги ми е най-лесно да пиша, защото като лошите от втора точка, знам за какво ще говоря още откакто съм започнала да чета книгата, защото силните позиции и моменти са ми напавили впечатление, както и най-важните неща, за които гледам в романите. Тези заглавия  не са чак толкова много, колкото би ми се искало, но са достатъчно, за да се радвам, че съм успяла да напиша нещо сполучливо.

5. Когато се разсейвам пиша по три часа едно ревю.

  Тази точка може би ще стане нещо като леко обобщение, макар и да не беше с такава цел.

  Аз съм една от най-разсеяните възможни личности, които човек би могъл да срещне. Лесно забравям и лесно се отклонява вниманието ми от всичко, което върша в момента, за да се заеме с нещо, което ще ми трябва за след половин час например, а когато компютърът е включен става още по-зле.

  Пишейки ревю, четейки книга, пишейки просто проза, винаги се разсейвам с компютъра, винаги. Тогава най-често почват да ми пишат петима души едновременно, занимавайки ме с всякакви глупости. Не, не говоря за обичайните хора, с които си пиша всеки ден, те не ми пречат, но има някои, които решат да се обадят веднъж на високосна и ще изберат точно моментът, в който чета най-интересния момент в книгата, в който пиша ревюто или прозата си. Разбира се, чатът не ми пречи, игнорирам го, докато се сетя, че имам 20 съобщения, които чакат четене и след това просто почвам да скролвам във фейсбук и ето как са загубени 20 минути, после намирам интересен посто в 9gag и хоп! още един час минава. Ето така един пост, който бих написала за час, накрая го завършвам за три и то с големи усилия, защото съм забравила мисълта и темата си. Това, което е интересно и иронично е, че този пост ми отне към 40 минути, защото не се разсейвах.

Надявам се да не е станал много скучен и да е бил поне малко интересен. Напоследък съм пресъхнала откъм идеи и не знам какво да измислям вече, а съм блогър едва от година и осем месеца. Колко бъзо минава времето.

Christmas Cracker Book Tag

  Време е за един коледен таг, на който ме отбеляза  Мели, благодаря! 

Книга със зимна корица

Не съм от хората, които четат сезонно ориентирани книги или такива, които се развиват по време на празниците и затова ми е много трудно да намирам подобни корици, но за щастие имам една такава корица, която няма да се повтори с дадената от Мели. Хем е зимна, хем е леко коледна.

Книга, която е много вероятно да купиш за подарък

Както обикновено, отговоът на подобен тип въпрос е, че бих се съобразила с предпочитанията на човека относно книгите, но сега ще дам само една снимка, без да се обяснявам.

Празнично тематична книга

Дадох различна книга от тази, която ще посоча сега, но докато си редактирах поста се сетих идеалното заглавие! A Christmas Carol- това е сед една от малкото книги, които съм прочела с интерес преди да стана запален книжен плъх.

Книга, с която можеш да се сгушиш до камината

  Мога да се сгуша с всяка от непрочетените си книги, защото едва ли си бих губила времето, препрочетайки нещо старо, когато мога да се докосна до друго, което е ново и непознато и може да ме дари със свежи идеи, чувства и настроение. 

  Познавайки се, обаче, бих казала, че това е идеалното място да се сгуша с нова книга на някои от любимите ми автори- Лоръл К. Хамилтън, Брандън Сандерсън, Даринда Джоунс, Илона Андрюс, Рик Риърдън, Сара Дж. Маас, Дж. Р. Уорд и други.

Книга, която искаш да прочетеш по празниците

Много искам да прочета Empire of Storms и тъй като ще ходя в Германия, смятам да си я взема и да чета в автобуса, на летището и в самолета после. Тъй като това е една солидна книга, смятам да нося само нея и електронната си книга за всеки случай, но съм почти 100% сигурна, че няма да ми потрябва.

Книга, която е толкова добра, че предизвиква тръпки у теб

О, има толкова много книги, че чак не съм сигурна коя от всички да сложа и за да не се повтарям постоянно с Брандън Сандерсън, Лоръл К. Хамилтън и Сара Дж. Маас с нейният Двор от мъгла и ярост, ще посоча Magic Binds на Илона Андрюс.

Книга, която е в коледния ти списък за четене

Както вече споменах, коледният ми списък за четене се състои от една книга и това е Empire of Storms, защото е достатъчно голяма, за да я чета цяла седмица, както стана с Crimson Death на Лоръл К. Хамилтън. За всеки случай ще спомена и Огненото слово, което се надявам да прочета другата седмица и A Torch Against The Night, до която не съм сигурна, че ще стигна.

Напоследък не ми се занимава да тагвам хора, затова който желае, нека го направи.

Magic Binds by Ilona Andrews

The best book of this series! I am dying for the last one!

  Това просто беше НЕ-ВЕ-РОЯТНО! 

  Тъкмо когато си мисля, че няма как да стане по-хубаво и че няма как Кейт да стане по-силна, ето че авторите отново ме изненадват по един невероятен начин! 

  Силата, която Кейт демонстрира тук е направо невероятна. След като толкова дълго време е сдържала всичко в себе си, тя най-накрая показва истинската си същност, истинската сила, която притежава и е държала в себе си толкова години. Особено сега, когато Атланта е на нейна страна, Кейт Даниелс е много по-силна от преди и има много по-големи притеснения, с които да се справя, защото нейния живот може да не е в опасност но този на Кърън е, а тя би направила всичко, за да го спаси. Дори и да се върне в Мишмар.

  Тази книга е най-добата в цялата поредица до сега, защото има толкова много неща, през които трябва да премине, толкова ужасяващи събития и ме държеше на тръни през цялото време! Мога да кажа, че я прочетох за два дни и то докато съм първа смяна, защото просто не е за вярване колко уникална е!

  Ще бъда кратка и ще кажа, че единствено съжалявам, че последната книга още не е излязла, защото щях да я почна веднага и да я завърша! Това е една уникална поредица, която си залсужава да бъде прочетена.

  Наистина това, което най-много ме впечатли тук беше силата на главните герои, всичко, което се случи и особено Кейт, Кърън и Джули, защото дори малката, макар и индиректо, е показано колко добре може да се справя с ваговете си. 

  Това, което най-много ми харесва, обаче, е точно силата и любовта между Кърън и Кейт, начинът, по който работят заедно и се подкрепят и доверието помежду им. Те са невероятни заедно и по отделно и само как се сработват! Те наистина се научиха за две години, в тези 9 книги, да работят и да живеят заедно, да се подкрепят и обичат, а силата им расте с всяка следваща книга. Както казах, демонстрацията на Кейт тук е причината миналото ми ревю да е толкова кратко, защото вече бях достатъъчно впечатлена, за да продължа да пиша за тази книга. Уникално е!

  Освен това, толкова голяма сила е опияняваща и завладяваща, на Кейт й се налага да се бори със себе си, за да запази личността си и да не бъде погълната от тази опасна и вековна магия, която тече във вените й. Тя си има дори неочакван помощник, който започвам да харесвам наистина много.

  Тук е ред да спомена Кристофър, чиято истинска личност се разкри и не мога да го обичам повече! Ако съм смятала, че  е бил интересна личност в началото, то сега го намирам за невероятен и искам да видя как ще се развият нещата между него и Барабас.

  Понеже тези автори не могат да минат без малко смърт и предателство, държа да отбележа, че ги имаше тук също, както преди, но някак си в малко по-малък мащаб.

  Краят на книгата беше неочакван и който стигне до там, ще забележе за какво говоря, а аз няма да изпадам в подробности. Само ми се щеше да видя псоледната битка по-подробно описана, но и така, както са го направили пак ми хареса. Епилогът беше това, което хем ме накара да се усмихна, хем не ме изненада чак толкова много, но пък направи края и очакването ан следващата книга още по-интересни отколкото вече бяха.

  Тъй като това е краят на ревюто ми дължа да отбележа, че във всичките девет книги коментирам много по-малко събития, отколкото реално има, защото с всяко следващо ревю рискувам да дам повече спойлери. Надявам се поне един човек да е проявил интерес към тази поредица, защото е наистина, наистина страхотна, а в тази държава рядко ще попаднеш на нещо стойностно и различно.

Day and Night Book Tag

Hey there, fellas! Идната седмица няма да имам никакви ревюта на книги, с изключение на едно и то ако реша да го пуса, затова от днес започвам с различни книжни постове. Какво по-добро начало от това с един таг?

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта?

Обикновено предпочитам да чета повече през деня и всячески се старая да го правя, но напоследък се получава така, че чета почти еднакво през деня и нощта.

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?

Сигурно по-голямата част от прочетените ми книги са променили светогледа ми поне по няколко начина и не съм сигурна кои са изиграли най-голяма роля. Мога само да вметна, че Анита Блейк, ловецът на вампири има голям дял в днешното ми поведение и любовта ми към силните героини. Академия за вампири също може да се има предвид и Среднощен ловец. Кейт Даниелс също оказа голямо ефект върху мен, макар и да я четох едва преди месец.

Y: YA – да или не?

Нещо средно.

От една страна, наистина МРАЗЯ този жанр и всички лигави тинейджъри, за които се разправя, а след като прочетох Кейт Даниелс едва се удържам да не избухна всеки път, когато видя YA книга, защото просто разликата между ърбън фентъзи и YA е от земята до небето, и отвъд.

От друга страна, някои книги са изключително хубави, приятни и много добре написани, но за жалост са голяма рядкост, особено достъпните тук, в България.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?

Кой не би желал любимите му герои от книги да са живи? Само че в моя случай това би довело до трета световна война и криза. Всички тези доминиращи жени и някои и други мъже като за цвят...

N: Даваш ли книгите си на заем?

Преди не знам как съм ги раздавала, но сега ми се къса сърцето за всяка книга, дори и да не ми е сред любимите. Да не говорим, че ги давам и на много малко хора и после чакам месеци да ми се върнат -_- (Стич, Насе, за вас става дума.)

D: Миришеш ли книгите си?

От време на време.

Някак си не мога да придобия този навик и сигурно се дължи на частичната ми липса на обуняние. Обаче, когато помирисах Илумине сякаш отидох в рая.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?

  Всеки има право на мнение. Преди 6 години и аз не бях особено очарована от книгите, но ето че сега съм заклет книжен плъх. Просто скочих от едната крайност към другата, затова не мисля, че имам право да съдя.

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?

Напълно зависи от книгата. 

Сега, не ме разбирайте погрешно, със сигурност не обичам книгите ми да са изпомачкани и накъсани и нямам такива. Но! Има някои, които просто като ги видя и искам да си личи, че са изчетени с голямо усърдие и любов и искам по гръбчето им да си личи натискът, да е пречупено и т.н.. Но! Имам други такива книги, които толкова обичам, че не искам да се вижда колко са изчетени. За жалост, обаче, точно те са обелени и МНОГО начетени- Хекс Хол и Последната империя са идеален пимер за това. Има, разбира се, още един вид книги, чиито корици или чийто вид са били толкова хубави, че съм се постарала наистина много да не си личи, че са били докосвани.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?

Твърде много непрочетени книги? Hell yeah!

Твърде много книги? Hell no!

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как?

  Веднъж валеше много силно и аз бях навън, под един чадър, а Окото на света беше в чантата ми. В резултат се беше напоила много хубаво с вода и дори не знам как, защото беше на дъното на чантата. После, изсъхвайки, втаса. Буквално. Все още десният й долен ъгъл е малко по-висок от останалите четири и оттогава не съм я чела, че ми се къса сърцето като я видя.

  Малко преди да стана запален книжен плъх си залях една от книгите на Безсмъртните с какао, изтървах Обсебена от теб в калта преди 2 години и миналата година изтървах на земята Dead Ice, при това ми се сви сърцето повече, отколкото смятах за възможно. Сигурно има и още, но не мога да си спомням всичко това.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не…с други думи, четеш ли, докато тренираш?

  Какво значи да чета докато тренирам? Да си бягам по пътечката с книга в ръка? Така нито ще бягам ползотворно, нито ще разбера какво съм прочела. (Не че тренирам.) Не чета с музика, защото искам да слушам песента И да чета, но не става така.

  Обаче нямам проблем да чета в училище, докато всички онея там крякат като животни, но когато само един или два гласа говорят срашно много ми пречи.

  Освен това чета докато ям, когато съм с електронната книга, защото хартиената никъде не мога да я подпра.

Това беше краят за днес, fellas! Няма да тагвам никого, но който иска да го направи, да се чувства поканен! Напоследък изобщо не ми се занимава да тагвам, така че... До вторик.

5 причини да прочетете "Братството на черния кинжал"

  Тъкмо прочетох Сенките- тринадесета книга от поредицата Братството на черния кинжал и осъзнах, че не мога да напиша ревю, защото А) преплитат се множество сюжетни линии и Б) има твърде много неща, които трябва да кажа и ревюто ще стане цял роман. Ето защо реших да дам няколко причини да прочетете поредицата.

   Преди това, обаче, ще кажа, че на български са преведени 13 от 15 книги. Четиринадесетата  се казва The Beast и се отнася за Рейдж и Мери и ми е много любопитно защо имат втора книга, а 15-тата, която излиза догодина е за Кор и Лейла и се казва The Chosen. Освен това тази поредица си има и спин-оф поредица, сравнително нова при това- Blood Kiss и Blood Vow като се запознаваме с Парадайз и Крейг от Blood Kiss още в Сенките и в момента се опитвам да реша дали да прочета първо Звярът или Blood Kiss.

  И сега, след като си изказах всичко, което не е по темата да преминем към причините.

 1. Светът

  Братството е сред първите поредици, които прочетох, в които освен че има отделно общество от човешкото, има и термини, различни езици и раси. Всичко е обяснено наистина много добре, много подробно и няма как да останеш объркан или не разбрал. 

  Наистина всичко е изключително добре навързано и точно затова не обичам хората да казват, че книгите не са свързани, само защото са за различни братя. Изпуснеш ли едната, изпускаш една от брънките на веригата и светът няма да има смисъл, а какво остава до сюжета...

 2. Начинът на писане

  Тази точка ще е малко по-кратка.

   Харесвам начинът на писане на Дж. Р. Уорд, защото освен че е лек, той е точно от типа, който най-много обичам- умерено дълги глави, повечко пряка реч и по-малко описания. Сега, да не ме разберете погрешно. Смятам, че описанията и диалозите (и полилозите) са наистина добре балансирани, защото няма нито твърде много разговори, нито твърде много описания, докато в последно време всяка книга, която се преведе има по 5 страници прав, сух текст и по 2 реда реплики, което изключително много ме дразни. Отваряйки тази книга, аз се върнах 2 години назад, когато всички книги, които четях бяха с повечко разговори и по-малко празни приказки.

  Дж. Р. Уорд не се впуска в много ненужни слова и книгите й пак са изключително добри и сред любимите ми.

 3. Братята

  Как да не ги хареса човек? Те са толкова добре изградени, че чак не е истина. 

Освен това Дж. Р. Уорд успешно успява да предаде мъжката, не само вампирската, природа и е описала всеки по такъв начин, че няма как да не го харесаш.

  Братята са един огромен плюс, защото не само, че са точно типът мъже, които ми харесват (защото бях захранена с тях, така да се изразя), но и защото няма как да имаш само един любимец, поне според мен. С всяка книга аз ги харесвам все повече и повече и макар да си имам фаворити, попитат ли ме, започвам да ги изреждам всичките! Нови, стари и така нататък.

  За мен Рот е някак си на първо място, макар и да имам огромна слабост към Зи, понеже именно кралят бе този, който ми направи първото впечатление тъкмо като за начало на поредицата и да...Да не говорим, че с годините, изминали в света им, косата му стана толкова дълга...

 4. Историите

  Написани от един и същи човек, типът им няма как да не се повтори по някакъв начин, все пак стила е един и същ, а не различен, но всяка една от тях е уникална сама по себе си. Това все пак са едни 15 души, които намират своите половинки в рамките на 300-700 страници. Всеки от тях има минало, което по един или друг начин го е направило мъжът, който е сега и така се развива историята им, която ги среща с дадена жена, която успява да ги опитоми. 

  Интригите, завъртени около тях са наистина изненадващи, опасни и дори трогващи, а краят на книгата не винаги е предсказуем.

  За това ще пиша в следващата точка, но трябва да отбележа, че в тази говоря само и единствено за историята между главните герои, защото тя не е единствената, която се развива в книгата.

 5. Сюжет

  История и сюжет- едно и също или различно? Аз ги приемам като две различни неща. Историята е действието, а сюжетът е структурата. (А истинското му определение е последователността и целостта на всички действия в текста, така че горе-долу може да се каже, че не го възприемам погрешно.)

  Сюжетът не е прост и праволинеен. От едната черна линия, представляваща дадения брат се отклоняват поне още две, в които се разказва за друг брат и за някои от лесърите. С напредването на поредицата тези линии се размножават и до 13-тата книга, която прочетох се проследяват множество истории, на които рано или късно  ще им се посвети книга. Това е главната причина вместо ревю да пиша този пост, защото няма как да пиша рецензия на нещо, което съдържа толкова много разклонения, ще стане объркващо и за мен, и за вас.

  И все пак, наистина много ми харесва факта, че има толкова много истории и герои, забъркани в книга, посветена на двама души. Разбира се, че действието е концентрирано върху тях двамата, страничните неща са навързани по един или друг начин, но това множество от гледни точки дава една свежа и различна перспектива за случките в книгата.

  Това е една от любимите ми поредици, които наистина много обичам. Единствените книги, които ми липсват са осмата и деветата, които прочетох в електронен вариант и 14-тата, която смятам да си купя, заедно с книгите от спин-оф поредицата- Black Dagger Legacy. Нямам търпение.

Целувка в Ню Йорк - Катрин Райдър

  Целука в Ню Йорк е една сладка коледна книга, която ме остави с много топли чувства накрая и ме накара да ѝ се усмихвам глуповато, когато я завърших.

  Обикновено не чета сезонно ориентирани романи, но с този така се получи. Изненадващо много ми хареса, а Катрин Райдър, въпреки невероятно дългите си глави, пише увлекателно и леко, така че успях да прочета историята й много бързо.

  Заинтригува ме сюжета, който е изградила, както и идеята й и макар действието и чувствата им да се развиват наистина бързо, всичко много ми допадна. Обикновено не съм привърженик на бързата любов и връзка, но тази беше така добре предадена, а Антъни и Шарлот са толкова сладки, че нямаше как да не ми харесат. Обстановката и действията са добре изградени и емоциите, които героите усещат покрай неочаквания край на връзките им са изключително сполучливо предадени. 

    В Целувка в Ню Йорк двамата се откриват малко след като биват отхвърлени от техните половинки, за които са си мислели, че значат много повече, отколкото се оказва. Шарлот и Антъни се откриват, когато едва ли не са изгубили надежда за щастието и започват едно малко приключение по улиците на Ню Йорк като едно първоначално невинно губене на време. През този период, с помощта на една книга, те се опитват да превъзмогнат заедно бившите си, докато тяхната връзка прераства без дори да се усетят. 

  Тъй като полетът на Шарлот е отложен заради лошото време, на нея й се налага да остане още малко в града, който й де донесъл много тъга в последните две седмици, когато приятелят й къса с нея с изключително неубедителна причина. Наранена, тя бърза да се прибере у дома, за да научи, че трябва да чака много по-дълго от предвиденото, но натъквайки се на Антъни и въпросната книга, тя решава, че няма да бъде зле все пак да не потъва в пълно нещастие, а да оползотвори времето си, което веднага я издигна в очите ми. Избирайки да загърби неприятните спомени, тя показа сила и характер, което е много важно за мен. Авторката изключително умело е представила чувствата й след раздялата й с Колин и ми хареса това, че тя не го преодоля светкавично бързо, а постепенно, което накара книгата да изглежда малко по-реалистична.

  Случаят на Антъни не е много по-добър от нейния, а освен това е и по-пресен, но това, че тя го въвлича в плана си му се отразява добре. Нещото, което най-много ми хареса у него беше, че той не тръгна с нея, защото искаше да забрави Мая, а защото не желаеше да остави само момиче да се скита из улиците на Ню Йорк, особено след като е и чужденка. Той пое задачата да я развежда и да й помогне да изпълнява стъпките в книгата заедно с него. Антъни през цялото време остана с Шарлот и й предложи подкрепата си, когато най-силно се нуждаеше от нея, което ме накара да го харесвам дори повече. Това е добър герой, който би се харесал на всеки.

  Много ми бяха забавни начините, по които те все пак успяха да преодолеят бившите си и да се позабавляват, докато чакат времето за полета й да дойде. С напредване на страниците наистина се забелязва как се сближават и как чувствата им се усилват, затова ми беше много приятно да прочета историята им и да се докосна до нея.

  Целувка в Ню Йорк е един лек и наистина сладък коледен роман, който е написан увлекателно и успява да представи малко коледно настроение по един различен, но хубав начин, който направи книгата още по-добра. Както вече казах, наистина много ми хареса и ме остави с все приятни чувства накрая.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Ново начало - Кристен Ашли

  Тази книга е толкова прекрасна и изпълнена с емоция, че се превърна в моя любима мигновено.

  Една от причините все повече и повече да оценявам Кристен Ашли и Сюзън Елизабет Филипс е, че пишат за зрели хора, а не тинейджъри, което прави историята някак по-истинска и доста по- реалистична. Включени са повече аспекти от живота на хората и има много повече от просто една праволинейна история и това важи за творчеството и на двете авторки, поне с частта, с  която съм се запознала до сега.

  Кристен Ашли пише наистина страхотно. Има лек и приятен стил, който ме поглъща от първата до последната страница. Толкова се пристрастих към тази книга, че успях да я прочета за три дни и не се откъсвах от нея съвсем буквално- нещо, което не се е случвало от много време. Главите на авторката са си сравнително дълги, но съдържанието им го компенсира, защото няма и една скучна част. Историята, която разказва е наистина добре изпипана, невероятно предадена и толкова хубава, че още не мога да повярвам, че свърши. Защо я прочетох толкова бързо? Защо? 

  Всички проблеми и мотиви, които засяга Ново начало до някъде се припокриват и с тези в Звещанието, но книгата все пак е за различни хора, така че си има голяма доза от своята индивидуалност и оригиналност. Толкова добра, че не бих могла да я предам достатъчно добре, колкото и да опитвам, но не смятам, че има нужда. 

  Това не е просто една любовна история. Тя покрива много повече неща от отношенията между героите и затова много ми харесва. Защото показва колко е трудно за двама зрели души да съчетаят времето помежду си, работата си и децата си, които са еднакво важни неща. Показва проблемите, с които се сблъскват покрай бившите им съпрузи и интригите, които заплитат. Споменат е живота и на децата им и трудностите, през които преминават в гимназията и не за първи път е показана грозната истина за училищата такава, каквато е. Всичко е описано толкова хубаво, че едва ли не те кара да забравиш, че четеш книга и по този начин се потапяш (аз поне) още по-дълбоко в тази история за две семейства, които се обединяват и преминават през много трудности заедно, за да постигнат това единство.

  Както винаги, ще говоря само за главните герои и започвам с Амелия, която ме впечатли със силата и волята си. Тя преживява наистина много след като съпругът й й изневерява и се оженва за друга жена, в резултат на което тя малко се отклонява от правия път и допуска доста грешки. Премествайки се в Магдалийн обаче, тя вече е осъзнала какво трябва да направи, за да си върне децата и прави всичко по силите си, за да подобри всичко и все пак успява. Силата и волята, които са нужни, за да се постигне това, имайки предвид, че почти няма подкрепа, са наистина големи, а тя намира и най-важната си и голяма опора у съседа си Мики, който още в първият й ден в Магдалийн създава невероятно впечатление. 

  Въпреки всичко, Ейми успява да се издигне от прахта, в която временно е паднала и се превръща в нещо уникално. Наистина много ми харесва начинът, по който е описана, държанието й, маниерите и всичко. Толкова много, че усещам как започвам да се повтарям и да не звучи смислено и затова се придвижвам към Мики.

  Той е НЕ-ВЕ-РОЯТЕН! От толкова много време не съм чела за един така уникално построен образ, че този на Мики ме докосна дори повече, отколкото обикновено би могъл! Той е олицетворението на перфектен, защото също като Ейми е далеч от съвършенството, но...О, това негово описание! Характерът му! Държанието му! Мики е един страхотен герой, който винаги е до Амелия и макар да имат леко трудно начало, успяват да се сработят Винаги е до нея, подкрепя я, помага й, страшно мил е с децата й и всеки проблем, пред който трябва да се изправят винаги подхожда добре, не създава драми, за разлика от бившия й и се опитва да направи най-доброто за семейството си. Той вярва във възпитанието си, грижи се за децата си и поддържа връзка с бившата си съпруга. Самото му държание, характеът му, всичко, което е описано е толкова хубаво, че сякаш аз се влюбих в него, а имаме едни 30 години разлика. 😃

  Естествено, че тяхната връзка не върви гладко като по вода, Те трябва да превъзмогнат и други препятствия, изграждайки отношенията помежду си, говоейки, спорейки и карайки се. Всичко се случва постепенно и това е едно от най-хубавите неща в книгата.

  Ново начало е един прекрасен роман, който успя да ме докосне и да ме остави с прекрасни чувства накрая. Наистина адски много ми хареса.

Най-искрени благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност!

Favourite Covers #3

От много време не съм правила подобен пост и реших отново да се захвана с тази поредица. Не е като да не съм чела достатъчно книги с хубави корици, просто позабравям да им обръщам чак такова внимание. Тъй като на тези постове им определям по 10 книги, събрах точната бройка и съм готова да ви ги покажа. Смятам да оставя по някакъв кратък коментар по тях и това да бъде.

Тази корица ми е сред любимите. Наистина много ми харесва самата рокля и мотора, а книгата беше толкова забавна и страхотна, че просто нямаше как да не я причисля към любими- книга и корица.

Това е една от най-хубавите корици на поредицата. Бялата ми харесва най-много от всички заедно с последната, която ще е бонус накрая. 

Вижте тази уникална корица! Просто я вижте! Само като я гледам ми идва една страхотна идея за книга, която поне ще си отговаря с корицата и с жанра на книгата без да създава такава боза, каквато всъщност е историята на Ишбел Бий. Но обожавам корицата.

Това е Брандън Сандерсън, който ми прие поканата за пиятелство в Goodreads и вътрешната фенка в мен полудява от радост, а кориците на всичките му британски издания са уникални.

Това не е ли просто една невероятна корица, която да подхожда на страхотната история?

Отново- една страхотна книга, една красива корица и то колко точно са показани някои от нещата, които прави в книгата. Историята на тези 4 жени е наистина много интересна и може да изглеждат изтъркани, понеже всяка е за различен елемент, но са толкова хубави!

Тук не мисля, че е нужен особен коментар.

Ох, тази и Fire са толкова невероятни книги, че не е за вярване, че писателката е съмоиздаваща се. Лоугън е мноооого сладка!

Все още не мога да повярвам, че прочетох книгата, чиято корица е също толкова хубава, колкото и на първата, но просто...вижте я...СТРАХОТНА Е!

Една приятелка ми каза, че чета бижу и то не само, че е бижу отвън, но и отвътре!

БОНУС!

ОБОЖАВАМ КЕЙТ ДАНИЕЛС! И тази корица твърде много ми харесва. Знам, че повечето са с еднакъв мотив, което някак си още повече ми допада, но тази просто като последна е още по-хубава и да...Ревюто й ще го кача по някое време, хехе!

И така, това беше от мен, fellas, защото отивам или да чета, или да редактирам и да си тегля сериалите! Lucifer ще се завърне чак догодина!

November Wrap Up

Този месец е най-най-успешния за тази година и може да се дължи на тънките книги, които прочетох, но това не означава, че не се броят. Шестнадесет е една солидна и много добра бройка като за край на годината.

1. Magic Rises

2. Magic Breaks

3. Magic Shifts

4. Magic Binds

   Ще пиша общо за последните 4 книги от поредицата, защото няма смисъл да ги разглеждам поотделно и мисля, че цял един месец писах достатъчно за тях. Те са уникални, новата ми любима поредица, която препоръчвам на всеки, на когото му се струва интересна и ревюто на последната книга не знам кога ще бъде качено.

5. In Blood We Trust

  Това е една страхотна нова книга, която ще бъде публикувана чак през април, но си струва да бъде почетена. Аз трябваше да я редактирам, но просто нямаше какво толкова да се оправя. Ревюто ще бъде пуснато малко по-късно този месец или догодина и в блога ми.

(Оттук нататък са само книги на self-published (indie) authors)

6. Remember by Joan Carney

Ревюто на това нещо го има в Goodreads, но не смятам да го копирам тук. Това е една много кратка и много странна любовна история. Странна, не защото беше различна, а защото беше много бегло описана. Тя имаше да се занимава с другите неща и да. Но това не прави книгата лоша.

7. Paranormals Never Wear Plaid

Кратка, но много забавна романтична историйка а гул и вампир, която искрено ме зарадва.

8. Arctic Bound

Малко по-дълга и доста по-добра история за върколаци, която ми отне повече време, но пак не достатъчно, че да се забавя повече от ден и половина, хаха.

9. Taste of Darkness

Тази история, макар и да я харесвам, има повече пропуски, отколкото предполагах, защото той се научи да се бие за два дни и така и не се спомена през кой век се развива това, защото тя носеше все рокли и нямаше нищо под тях, но освен това носеше и панталони. Беше объркващо.

10. In My Blood

  Първата книга на Monica Corwin, която прочетох и осъзнах колко много ми хареса и че не е било нужно да чакам толкова много преди да прочета нещо нейно. Със сигурност ще се придвижа бавно към нейните книги, защото си заслужават.

11. Daughter of the Flood

  Това беше някакъв странен пародичен опит за high fantasy, който дори ми се струва незавършен и има толкова много пропуски, че даже прилича на откъс от начинаещ тийн писател в alle.bg  или wattpad.

12. Death Chaser

 Тази не ми хареса особено, но пък и не беше ужасна. Беше малко твърде бърза и противоречива, но пък идеята е доста хубава.

13. Air

След Fire, имах високи очаквания от тази книга, които не просто бяха оправдани, ами направо задминати.

(Дотук със self-puvlished (indie) authors)

14. The Book Thief

Това нещо ме разочарова твърде много, за да пиша за него още веднъж. Заглавието е линк към "ревюто" ми в Goodreads, където казвам с 5 изречения това, което отказвам да кажа със сто.

Мисля, че имах грешните очаквания и представи за самата история.

15. Сияйна звезда

Поредната страхотна книга на СЕФ, за която не мога да бъде по-доволна, че прочетох и си заслужава всяка една минута от времето, което е отнела, за да се почете.

16. Знойни сънища

  Все още не знам дали да пиша ревю на тази и сигурно няма да го направя, но това не променя факта, че е също толкова добра, колкото останалите. 

  За разлика от обикновено, Знойни сънища е малко по-тъмна и тежка книга, защото и двамата са загубили час от семействата си или даже целите и им е много трудно да се съвземат. Тя трябва да се грижи за детето си и да живее в град, в който всички я мразят заради измамния й съпруг, а той е загубил жена си и детето си и не го е преодолял. 

  Рейчъл е една наистина силна жена, която е достойна за възхищение, защото след всичките предизвикателства, които съдбата й хвърля право в очите, тя все пак се изправя и продължава напред, заради момчето си и по пътя си нагоре, тя успява да изправи и Гейбриъл, който толкова време е бил потънал в скръб. Книгата, макар и кратка, е просто уникална и за пореден път ми показа защо обичам Сюзън Елизабет Филипс.

DNFs (Did Not Finish)- Даже имам и такива книги.

1. Iwishacana

Ще съм бърза- тази беше ужасна, смехотворна, пълна пародия и толкова неуважителна към тинейджърите, че чак ми се гади. Не ми пука, че авторката ще редактира, показала ги е отвратителни и дори не успя да ме разбере като й обясних 5 пъти защо не ги харесвам. Явно не е виждала възпитани деца.

2. Tempering The Rose

А в тази просто не успях да навляза. Резюмето представя героинята силна, а тя се провали още в първата глава. Не успя да убие баща си, а като бягаше със завързани ръце се спъна и падна. Направо невероятна героиня, нали? И въпреки интересната идея ми беше доста скучно писането и затова просто я оставих.

Е, това беше за днес. Този пост ми отне почти час, което е наистина много! Не мога да повярвам колко много прочетох и да, един успешен месец беше ноември.