четвъртък, 11 май 2017 г.

Развитието ми като книжен плъх

  


  За тези, които не знаят, навлязох в книжния свят месец преди тринадесетия ми рожден ден. Решението ми да купя книга за подарък на най-добрата ми приятелка не беше мое, а нейно и така се запознах с Хекс Хол на Рейчъл Хокинс. Това, което все още не разбирам е защо искаше книга, понеже и двете не си падахме по четенето тогава, но  каквото и да я е накарало да пожелае онзи глупав роман, който не й взех, винаги ще й бъда благодарна и задължена, защото тя е причината да стана такъв отдаден читател.
   Това, което искам да споделя днес с вас е не точно как започнах да чета, това вече го разказах, а по-скоро през какво преминах, докато стигна дотук- до блога, до купуването на книги онлайн и следенето на най-новите заглавия излезли на американския пазар.
  Оригинално този пост трябваше да се казва Няколко стъпки, през които всеки книжен плъх преминава, но коя съм аз, че да слагам всички под общ знаменател? Пък и не е като да знам през какво са преминали всички?

  (Това е история от 6 години, дългичка е, но в сравнение с това, което искам за в бъдеще е кратка.)

  В началото на книжните ми приключения намирах следващото си четиво по следния начин:

1. Преглеждане на книгите в супермаркета.

  Преди да открия книжарниците, така да се изразя, преглеждах изложеното в супемаркета, защото...защо не? Даже предпочитах да ходя в Кауфланд.. Толкова много книги си купих от там...

2. Продължаване на поредици, чиито книги са ми били подарък.

  Това беше втори начин да открия книги. Получих Белязана и Измамена (Училище за вампири 1 и 2) за Коледа от семейни приятели. Двете книги ги прочетох за 2 дни общо. Това е първия път, в който не само прочетох книга за един ден, но и стоях до много късно, за да ги завърша. 
  Това горе-долу беше начина ми на откриване на други книги. Тази поредица я събирах около 3 години. 

  След това...

3. Открих Orange и дълго време преглеждах книги от там.

  Нямам предвид, че 3 години по-късно открих Orange. Нямам идея кога се натъкнах на книжарницата в мола, сигурно е било след някое кино, но доста дълго време ходих там, разглеждах с часове и бях научила къде е всяка от книгите, защото тогава имаше малко от жанра, който четях, а и предпочитах...еднообразни книги. Много трудно променям вкусовете си към нещо и въпреки че съм отворена за промяна в почти всичко, аз самата много трудно се променям.
  А след това открих Ciela и светът ми се преобърна.

  Но преди това...

4. Как намирах продължението на книга? Пишех следното в Google: Град от кости 2, Белязана 3, Тъмна любов 6 и тн. Както се вижда това е първата книга и номера на тази, която исках да намеря.

  Мда...Така се намират книги и от търсачката, която автоматично ми попълваше нещата знам, че не съм била единствената, която е търсила по този начин. Тогава със сигурност не бях намерила още Goodreads, но пък по едно време се натъкнах на store.bg, откъдето също следях от време на време книги и от някои форуми.



5. Търсих фен преводи и неща да чета онлайн.

  Много се радвах на Моята библиотека, но за пръв път изтеглих книга от там преди два месеца. Доста дълго търсех книги да чета от там, но трудно намирах нещо по вкуса си и се ядосвах, че трябва да чакам дълго да се качи превод. 
  Открих после форумите с фен преводите и дълго време се опитвах да чета оттам.



6. Научих се да тегля на английки и български преди да открия Goodreads.

  Не съм сигурна на кой език реших да тегля първо, най-верояно е било на английски, защото на български си купувах възможно най-много, а и имах цяла една година, в която четях предимно на английски на електронната си книга. За мен това е една огромна дупка в живота ми и това може да се струва смешно на по-големите ми читатели, понеже съм само на 18, но аз не помня почти нищо от времето ми в 9-ти клас. Дори не помня какви книги съм чела с изключение на това, че тогава започнах и завърших всичко излязло дотогава на Лоръл К. Хамилтън и срещнах сегашните си 2 близки приятелки.

(Сайтът, от който първо теглих на английски се казваше epubbud, а сегашния, който ме държи вече 3 или 4 години е general-ebooks.)

7. Открих Goodreads...

... и не го разбрах.
  Натъкнах се на сайта, когато се опитвах да изтегля някаква книга, която ми се опъваше, само за да разбера, че не мога да го направя от Goodreads. Този сайт ми беше много труден за разбиране, защото нямах идея какво представлява. Не знаех дали е онлайн книжарница, не знаех дали мога да тегля или не и ако да, как; не знаех и какво трябва да правя с всички тези книги, които отбелязвах като прочетени и want-to-read. Не го разбирах и просто...

 ...го зарязах...

8. Следях поредиците чрез Уикипедия. 

  Щом не знаех как да работя с Goodreads, дори не знаех, че мога да видя цялата поредица ако цъкнех на името й, използвах добрата стара Уикипедия. Пишех името на автора и то си излизат книгите на английски. Теглех ги, четях ги и така изкарах три години (2012, 2013 и 2014-та година) и мога да отбележа, че си ми вършеше добра работа.


9. През цялото това веме пишех истории в alle.bg и там направих с група читатели общ блог, който се казваше abooktopia.

  Първото ми ревю там (и моят първи пост изобщо?) е на Първият гроб отдясно. Затова и някой ако се чуди защо е толкова зле написано- по очевидни причини. Тогава нямах идея как се пише ревю и просто споделих едно развълнувано мнение. 
  Блогът не беше от най-успешните, защото рядко публикувахме, не беше в някоя от по-популярните платформи и много скоро останах само аз.

Отбелязаните са моите, които може да намерите и тук.
Те са съвсем същите, а ако се любопитни- търсачката е горе вдясно.

И така...

10. Създадох собствен блог.

   След като постепенно останах само аз в стария блог реших да си направя нов, който да е само мой. Исках да споделям предимно мнение за книги и за година и половина предпочитах и пишех предимно ревюта, но за жалост това, което се чете повече са постовете на книжна тематика, не и реалните ревюта, освен ако не са на много популярна книга или на такава с конфликтни мнения.
  Когато започнах Atta's Bibliophilia не се замислих, че линка ми е труден, че заглавието ми е трудно и че повечето хора ще ми намират блога като търсят "yuli atta" или само "atta's". Тук е мястото да кажа нещо, което май не съм обяснявала преди. Чета името на блога си като "Ейтас библиофилия", но името си произнасям "Юли Ата", което е объркващо, знам, но и "Атас библиофилия" пак не е грешно, просто аз го предпочитам като "Ейтас".
   Истината е, че не мислех, че ще се задържа в блога си толкова дълго, със сигурност не мислех, че ще има 6 месеца преди да ми омръзне или дори година, а ето че станаха две. Блогът ме отвори към много повече неща, включително други блогъри, буктюбъри и най-новите книги, които излизат. Запознах се с tumblr и осъзнах, че не сме родени един за друг, но пък се пристрастих към Instagram. Запознах се с много различни и добри хорица и се научих да следя най-новите книги в страната и в Америка.


11. След това преоткрих Goodreads и се сприятелихме.

 Малко след създаването на блога си реших да си пробвам късмета с Goodreads отново. Както преди, пак влязох в сайта с цел да тегля, но този път реших да разуча малко и осъзнах, че всъщност можем да се разберем.
  И го направихме.
  И ето как започна новият ми начин на откриване на книгите от поредици, на автори и други хора с моите или сходни интереси.


12. Посетих книжно събитие

Това със сигурност си е най-вълнуващата част и стъпка от всичко досега. Моментът, когато пътувах общо 15 часа, за да се видя с любимия си автор няма да го забравя дълго време и имам снимките и блогспота, които да ми го напомнят. 




13. Продължавам напред

  Е, ами, все още се развивам така да се каже. Минавам през различни стъпки, но засега това последното е най-точно за момента. Все пак развитието е нещо нормално, ежедневно и неизбежно.
  Най-вероятно съм забравила някои от стъпките, през които съм минала тук към края. Със сигурност не се изчерпва до тези 12 неща. Така и не намерих къде да вмъкна поръчването на книги онлайн, не само на бг, но и на ае и то най-вече защото отскоро имам карта. Дотогава майка ми ги поръчваше и това по принцип хич не й харесваше, както и на мен, защото се налагаше да чакам допълнително много.



  Та, както казах, има неща, които със сигурност съм изпуснала и дори и да добавя сега ще изглеждат ненамясто. Надявам се този пост да не е станал толкова скучен, колкото се опасявам, че е бил. За да не става дума само и единствено за мен (винаги съм знаела, че има причина да харесвам нарцисите) ще ви задам следните въпроси:
  Коя е книгата, която ви е въвела към четенето?
  Минавали ли сте през някои от моите стъпки?
  Кои са били някои от вашите първи стъпки като книжен плъх?
  Забелязахте ли липсата на библиотеката при мен? Мда, не заемам книги. А вече и не давам назаем.

3 коментара:

  1. Много готина статия, не ми доскуча и за миг �� Книгата, която въведе мен в четенето, беше "Изборът" на Кийра Кас, а първите ми стъпки бяха безкрайно ровене в сайта на Хеликон за книги, които биха ми харесали ��

    ОтговорИзтриване
  2. Здравеи много ми беше интересно докато четях историята ти . :)При мен всичко се случваше много бавно в моя град не продаваха книги, блиблиотеката е ужасна няма какво да ти грабне окото . Трудно започнах да чета беше в 8 клас бях болна беше зимата нямаше какво да права и си прочетох цялата литература, учехме Български автори и ми хареса да чета . После казах на един приятел ,че обичам да чета и ми даде страхотна книги, която изчетох за няколко дни . След това вече бях запалена преместих се в нов град първото нещо, кадето отидох беше библиотеката , която беше невероятна започнах да взимам книги да чета имаха и страхотна книжарница ,която беше невероятна и помна как дадох 60 лв за Ерагон купих първата си поредица , но бях наи щасливата ... Така станах книжен плъх :)

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесна идея за пост! Спомням си как и аз преди не схващах goodreads или пък пишех по същия начин книгите в гугъл, за да ми излезнат следващите книги... 😀

    ОтговорИзтриване