Преди да започна искам да отбележа няколко важни неща за този пост, които бях забравила да спомена в миналия.
1. От миналия пост всичките представени книги ми бяха изпратени от издателство Ибис за ревю (не наведнъж естествено) и аз им благодаря за възможността! Някои от представените тук също са ми били изпратени.
2. Това не е главният жанр, който чета. Имам само 22 такива книги. Те са по-скоро a guilty pleasure.
3. Това не е пост с препоръки. Единственото, което правя е да покажа тези любовни романи на Ибис, които притежавам и по една случайност съм чела всичките показани на снимката.
Ето го и продължението на този пост. Както миналия път, заглавието на книгата води към ревюто ми, а думата "резюме" към (можете ли да повярвате?!) резюмето. Линк към първата част ще намерите ТУК.
Тази втора част ми харесва една идея повече, защото книгите тук вече не са young adult, а просто adult, което аз предпочитам много повече от първото. По-голямата част от тези книги са на Сюзън Елизабет Филипс и най-вероятно ще забележите колко се повтарям с това как обичам книгите й и начинът, по който показа отношенията между хората.
Неочаквано едно лято...е също една лека и приятна книжка, на която избрах да не пиша ревю, тъй като просто...не мога, пък и това е жанрът, на който пиша най-трудно рецензиите си, тъй като звучат...еднакво. Исках да я прочета и си я взех, понеже се разказва за Форд, който аз много харесах в предходната книга. Туй е най-добрият приятел на Брук и също така е разследващ журналист и просто ми направи голямо впечатление още там и тук оправда очакванията ми.
Славея всъщност не е любовен роман. Книгата показва живота на две сестри по времето на Втората световна война и как оцеляват, Изключително много ми хареса, което е неочаквано, защото не е мой тип, но ми въздейства много силно. Включена е в поста, защото когато се подготвях за него не я бях чела и реших да не я изключвам.
Малко повече информация за нея, тук.
Оказа се, че снимките ми са се подредили малко отзад напред, но аз все още не съм си попълнила дупките в поредицата, така че ще го преживеем. Героите са моята слабост не са част от поредиците на Сюзън Елизабет Филипс, която е моята слабост, хех. Тъй като сега вече започвам предимно на СЕФ книги предупреждавам, че ще казвам почти едно и също нещо.
Това, което ме изненада в тази беше, че имаше една доза мистерия, която обикновено е нетипична за нейните книги и затова ми хареса повече от обикновено. Пък и края беше толкова сладък.
От Ванакция в Тоскана не помня нищо. Нищичко. Освен една сцена, която не е за споменаване. XD Затова оставям ревю и резюме и преминавам към следващата.
Тъй като Госодин Неустоим и Съдбовно място са си свързани продължения (единствените по-навързани книги в цялата поредица) ще ги коментирам заедно. И двете ги заобичах. Не съм сигурна коя повече от другата, но аз съм пристрастена към романите на СЕФ и никога не оставам разочарована. Тя е изключително добра в изграждането на отношения, в поправянето на развалени отношения със семейството и винаги оставам доволна.
По-кротко, лейди! е първата книга на СЕФ, която прочетох и естествено тя е тази, която всъщност ме запозна с авторката и ме запали по романите й. Тук имаше няколко неща, които ме учудиха и други, на които се смях с глас. Отне ми няколко от книгите й, за да осъзная, че си падам адски много пос ладникавите любовни романи и аз не го отричам.
За пръв път в такъв жанр сренах история, оято не се движеше само праволинейно, а засегна още две- тази на сестрата на Кени и тази на неговия баща и мащеха, но съвсем леко. Мисля, че това, което ме впечатли и ме мотивира да продължа да чета книгите й. (Резюме.)
Бляскаво момиче е единствената книга на СЕФ, която е разделена на части. (От преведените, за другите не знам.) Всяка една от тях показва различна част от цялостната история (не думай, бихте казали), но това, което е интересно е, че едната от тях е за майка й и нейното начало и постепенно се стига до същинската част, което си е интересно да се проследи.
СЕФ обикновено пише предимно за някакви знаменитости, но в тази книга героинята точно е обект на прожекторите. Или поне в началото е била. (Резюме.)
Сияйна звезда е една от любимите ми книги! Освен това тя е последната от поредицата Чикаго Старс и все още помня колко много ми хареса! Не съм сигурна какво толкова мога да кажа тук. Книгата имаше от всичко, което харесвам в СЕФ и повече. Главната героиня е частен детектив, който се заема да бъде бодигард на Купър Греъм и от там нещата се развиват. Всяка книга с малко повече екшън си ме привлича двойно. (резюме)
Чаровник по рождение е първата книга на СЕФ, която истински ми направи впечатление. Начинът, по който започва е изключително забавен (включва жена, облечена като бобър), а продължението й след това е нещото, което ме остави без думи и напълно погълната от книгата. Обичам я. В нея за пръв път осъзнах, че това, в което е добра СЕФ е описването на връзките и отношенията на хората в семейството и поправянето им. Този роман е един от най-трогателните, които съм чела и с удоволствие бих го направила отново.
Капризите на сърцето е за Кевин Тъкър, който се появява и в Бебето е мое, когато е бил по-млад и съперник на Кал Бонър. Тук това е неговата история и тази на Моли- сестрата на собственичката на Чикаго Старс. Историята им е интересна, забавна и много трогателна, също като останалите книги и не виждам причина да продължавам да повтарям едно и също.
В Знойни сънища историята е малко по-тежка от обикновено, защото става дума за една самотна майка, без почти никакви пари в джоба и мъж, загубил жена си и детето си. Това, през което и двамата минават, докато се научат да работят заедно и всъщност да продължат напред заедно е много тежко, особено за Гейб. Той много дълго време сравнява Рейчъл с починалата си съпруга и синът й с неговия. Струва си да се чете за развитието на събитията и как от затворен и мрачен човек отново се научава да се усмихва.
Бебето е мое е една забавна книжка, много по-забавна от последната, за която говорих. Доктор Джейн Дарлингтън иска дете и решава да изиграе Кал Бонър...и да си направи дете, но не очаква че този "празноглав спортист" всъщност не е толкова глупав, за колкото го мисли. Бебето е мое не се различава от останалите книги на СЕФ, но със сигурност е доста забавна и и лека. Отново има сложни семейни отношения и трогателни моменти, които харесвам, а освен това Кал е и леко комплексиран от възрастта си, което прави книгата още по-забавна. (резюме)
(Тук е мястото да вметна отново, че снимките ми са разменили реда си и започват отзад напред. Тоест това е 3-тата книга на поредицата Чикаго Старс. Все още ми липсват доста бройки. Радвам се, че сюжетът им не е навързан като в Братството на черния кинжал.)
Жестока любов я няма в кулата ми от книги, защото излезе наскоро и я прочетох точно на 30.04, когато вече бях пуснала априлската си равносметка. За пръв път чета нещо на Колийн Хувър и останах сравнително доволна. Книгата не е лоша, лека е и историята на Майлс е добре предадена, докато тази на Тейт отсъства почти напълно.
Това са всички любовни романи на издателство Ибис, които притежавам и обичам. Със сигурност ще продължа да си купувам техни романи, защото са страхотни (а фентъзи книгите им ги изчетох всичките отдавна). Бих ги препоръчала на всеки, който търси леко и забавно четиво, но все пак е добре да не се втурвате в дадена книга на сляпо и да прецените дали е ваш тип, за да не ви подведа без да искам.
А аз отново ще благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност, дори и половината от тук да съм си ги купила аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар