четвъртък, 26 май 2016 г.

3 мои лоши навика свързани с книгите


  Знам, че два от лошите ми навици са почти идентични, но аз ги приемам за различни.

1. Ако не мога да си намеря разделителя, просто си оставям книгата разчекната, с надолу главата, върху леглото- нещо, за което мама все още ми се кара.

  Никога не ми е било проблем да отворя прекалено много някоя книга, а какво остава до това да я оставя по този начин. Докато много хора се ужасяват дори да я държат под прав ъгъл, повечето ми книги са разчеквани до 180 градуса без особено да ме грижа. 
  Цели са, нали? Цели са. Здрави са, нали? Здрави са. Тогава за какво е всичката тази истерия?
  Все още книга не ми се е разпадала в ръцете. Да чукнем на дърво.


2. Ако действието в някоя книга ми се струва твърде бавно или бързо изгубя интерес, започвам да чета през ред...или през параграф.

  Този навик го имам от времето преди да започна да чета, макар че тогава това ми беше т. нар. четене. Сега, когато не ми се четат 5 страници безсмислена ретардация, просто си прочитам по едно изречение от всеки параграф, за да се убедя, че няма смисъл да чета, за да схвана the real deal след това.
  Понякога, обаче, се случва и да пропускам материал, за да стигна по-бързо до края, което не се е случвало скоро, но все пак продължава да се случва. 
  Нямам нищо по-омразно  от бавно развиващ се финал на книгата. Не ме интересува как се чувства, докато я правят на швейцарско сирене, искам да разбера дали ще оцелее или не!

3. За разлика дори от приятелите ми, които не четат често, аз разтварям възможно най-много книгата, която чета.

  Не знам как някои четете с книга, разтворена под 45-градусов ъгъл, но аз така не мога. Обичам да ми е добре разтворена книгата, най-често под тъп ъгъл, за да мога да виждам и двете й страни, без да се налага да стана кривогледа. 
  Една приятелка наскоро не ми позволи да си разтворя достатъчно добре книгата, за да мога хубаво да я разгледам. Бяхме в книжарницата, но все пак, книгата беше много красива, макар и да не помня коя беше тя.
  Така че, хора, които четете под 45-градусов ъгъл, не можете да се насладите напълно на красотата на книгата си, ако не я разтворите добре, че да я видите!
  Да не говорим, че си държа книгата с една ръка, а шансът да не се разчекне до тъп ъгъл така е минимален.

  И като завършек само ще спомена, че нищо не ми пречи да ям с едната ръка и да си държа книгата с другата, макар и вече да не го правя, защото се разсейвам и нищо не разбирам от книгата. Имаше време, когато не отделях очи от книгата и дори четях, докато ядях, но тогава използвах електронната си книга. И все пак това е много вредно не само за книгата, но и за самите вас. Научих го по трудният начин.

5 коментара:

  1. Намерих се и в трита случая! Много хубав пост! <3 :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хаха, благодаря ти! ^^

      Изтриване
    2. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
  2. Припокриваме се изцяло ���� Аз също не разбирам цялата истерия около разчекнатите книги, не намирам нищо лошо в това книгите да правят шпагати.

    ОтговорИзтриване
  3. "Този намек го имам от времето преди да започна да чета, макар че тогава това ми беше т. нар. четене." - като изключим това, че изобщо не схванах изречението, си написала "намек", вместо "навик". Просто ми направи впечатление. Иначе се виждам и в трите случая, въпреки че не мога да ги нарека навици. Не познавам някой, който да отваря книгата на 45 градуса :D Но явно и такива странни индивиди има...

    ОтговорИзтриване