понеделник, 30 май 2016 г.

Фалшивият принц - Дженифър Нилсен

   Не се подвеждайте по корицата- книгата е толкова хубава, колкото тя е грозна.
  Признавам си, че за пръв път чух (прочетох) за Фалшивият принц в блога на Ева и веднага проявих интерес. Въпреки предвидимостта й, това е едно страхотно четиво, което минава бързо и леко, сякаш не са засегнати теми за държавна измяна, преврат и такива.
  Дженифър Нилсен пише леко и увлекателно до толкова,  че ми беше трудно да се откъсна от книгата. Може би преувеличавам малко, понеже много ми хареса това, което прочетох, но наистина  е така. Има безспорен талант и истината е, че Фалшивият принц е една от малкото книги, на които не съм се ядосвала нито веднъж, нито пък на героя й и нито за миг не ми дотегна от нея. (А напоследък това ми се случва с някои книги повече, отколкото ми се иска да призная.)
 Историята на Сейдж не е лека. Той е сирак, останал без никого, а после изведнъж се превръща в един от тримата избраници на нискостоящ регент за обучение да бъдат имитации на отдавна изчезналият принц Джейрън.  По време на обучението си той срещна много трудности- не в уроците, а в хората, с които е. Те не винаги му оказват помощ както би трябвало да правят, защото той не е такъв, какъвто го искат, а точно обратното- той е себе си, неподчиним, бунтуващ се и отказва да бъде собственост на Конър. Това изключително много дразни господарят му.
  Това, което изключително много харесвам в Сейдж е, че той никога не се прекланя пред Конър, Държи на себе си, на личността си, на свободата си, до самият край на обучението му. Той демонстрира изключителна сила, ум и издръжливост- емоционално и физически и е един страхотен герой. Находчив е и хем ще те порази с ума си, хем с характера си. Поне мен много ме радва самата му личност и начинът, по който е изграден. Той е същински бунтар, а аз обичам бунтарите.
  Книгата си има и своите мистерия и напрежение, както и своите въпроси. Например, по някое време наистина се запитах: Все пак, ще бъде ли избран за имитация на принца или не?
  Сейдж дори успява да завърже няколко приятелства в лицето на Имоджен и Мот, които ме спечелиха с голямата си лоялност към него. 
  Макар и да си спечелва много врагове, той накрая успява да излезе победител, което е ясно, че ще стане още от началото на книгата. Разкритията от последните 50-60 страници ги чаках от самото начало, макар и да се бях досетила за тях още в първите страници на творбата.
  Това е една кратка книга, за която нямам особено много за казване, защото ми харесва твърде много, за да обърна внимание на недостатъците. Много ми допада как Сейдж се справя с всичко и как от един човек става друг и после пак така. Харесва ми наистина много какъв добър лъжец и крадец е, самата му личност и съм наистина много доволна от това, което прочетох.
  Любимата ми част от книга е краят, визирайки последните 50 страници, които повдигнаха оценката ми за книгата дори повече. Краят, според мен, беше най-добрата част и е изключително задоволителен, защото всеки си получава заслуженото.
  Фалшивият принц е една интересна книга, която е подходяща за хора, които харесват да чета за политически интриги в измислени светове, за малко бой с мечове, лъжи, измама и предателства. Аз съм сред тези читатели и съм изключително доволна от нея (както казвам за n-ти път) и ако трябва да я препоръчам, правя го с двете ръце, стига да нямате против предвидимостта й.
  И последно: Не съдете Фалшивият принц по корицата му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар