събота, 28 май 2016 г.

Ваканция в Тоскана - Сюзън Елизабет Филипс

  Първо, много харесвам корицата на тази книга! Ако не беше една приятелка (благодаря ти, Криси!) изобщо нямаше да я забележа или дори да проявя интерес, но тя само като я посочи и вече бях влюбена във всичко, а като се включи и нарастващата ми любов към Сюзън Елизабет Филипс е много ясно, че ще се сдобия с нея и ще я обикна!
    А сега по същество.
   Ваканция в Тоската е малко по-различна от книгите от поредиците Уайнет, Тексас и Чикаго Старс, но е също толкова добра, колкото тях, ако не дори и по-добра. Има от всичко в нея- романтика, хумор, интересни герои, драма и дори мистерия, преплитаща живота на две семейства, което я прави толкова хубаво и увлекателно четиво! Тя беше идеалната книга за един последен ден от почивните ми дни.
  Историята на доктор Изабел Фейвър и на Лоренцо Гейдж, чиято професия е да убива хора на големия екран, е преплетена, така да се изразя, с тази на Трейси и Хари Бригс, които по стечение на обстоятелствата почти им се натрисат на тях двамата, което пък е много добър шанс за Изабел да упражни професията си. Тя помага на младото многодетно семейство да оправи проблемите помежду си в името на бракът и на децата им, което отново е много добре изразено.
  Тъй като главната героиня е психолог, тук са показани много неща по нейната част, които могат да накарат читателят да се замисли върху дадени елементи от книгата, включително държанието на децата на Трейси и Хари, които са символични за  връзката на родителите им.
    Много харесвам личността на Изабел, защото е нещо различно от обикновените героини, за които съм свикнала да чета. Тя е вярваща, силна и добра душа, чийто приоритет е, като че ли да помага на хората около нея, без значение дали ги познава или не и макар да е леко тесногръда, тя е една прекрасна героиня в този роман. Това, което най-много харесвам в нея е, че винаги отстоява позициите си и никога не се предава или променя и макар да губи всичко за един ден, тя никога не се предава и не се сломява.
  Лоренцо (Рен) Гейдж е мъж, свикнал да играе различни роли, а същността му на актьор му позволява да крие истинската си личност. Той е точно обратното на героите (или по-точно злодеите), които играе и това се вижда още в първите страници, когато сме запознати с личността му. Макар и с порочно минало, Рен е един страхотен герой, който се е отървал от почти всички вредни навици, а благодарение на Изабел се и учи да не се крие зад маската си на актьор. Макар и първоначално интересът му към нея да е само тялом, той бързо се привързва към нея, макар и да не си го признава известно време.
  И двамата са израснали в трудна обстановка, но важното е, че всеки от тях е успял да се отърве от призраците на миналото по един или по друг начин. Това ги показва като герои, които не биват победени лесно и като силни личности, които се намират един друг и колкото и да са различни, те са идеални един за друг.
  Краят беше всичко, което бих искала от подобен тип книга- малко драма, която винаги се случва на края на подобен тип романи, а след това най- подходящият завършек на тази история. Най-много ми хареса епилогът, който е описан страхотно и е наистина трогващ. Много харесвам Изабел и Рен като герои, страхотни са и се радвам, че прочетох тази книга.
 С лекият си и улавящ стил на писане Сюзън Елизабет Филипс успява да създаде още една прекрасна книга в лицето на Ваканция в Тоскана, която оправда всичките ми добри очаквания.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар