неделя, 29 януари 2017 г.

10 разочарования за 2016


  Никога не е късно да споменеш нещо за миналата година. Ще си го повторя, докато се убедя, че е вярно. Реших да направя този пост, защото нямам за какво друго да пиша и колкото и да ме мързи, все нещо трябва да излезе от мен днес.
  Няма да ги подреждам по възходящ или низходящ ред, а по-скоро от най-скоро прочетени до към тези в началото на годината, ако стигна до там.
  
893136
 1. Крадецът на книги


Една така хвалена книга, която не успях да изтрая. 
Изглежда, че всички я харесват, чувала съм какви ли не неща- колко красиво била написана, каква невероятна история и тем подобни. Аз умирах от скука през цялото време. Отначало ми беше интересно и исках да видя какво ще се случи, но после разбрах, че това е поредната книга за всекидневния живот на някакви хора в миналото, който не ме интересува. Нямаше действие от типа, който си представях, писането не беше нищо особено и единствените моменти, които ми бяха интересни бяха с онзи евреин, които бяха достатъчно малко, за да ми писне от нея. Действието до толкова са повтаряше в целия роман, че ако прочетеш първите 100 и последните 100 страници няма да изтървеш нищо важно...защото няма такова.

2. Домът на мис Перигрин за чудати деца

  Очаквах нещо зловещо. Очаквах нещо интересно. Очаквах нещо различно.
  Получих скучно, предвидимо и извратено.
  Сега, не ме разбирайте погрешно. Харесвам извратеното, ако става дума за убийства, но когато главния герой се влюби в бившата на дядо си, свалям не една, ами две звезди, а когато действието идва в последните 50 страници... Мен ако питате, тази книга трябваше да се състои само от снимки и от 150, максимум 200 страници текст. Първата половина на книгата спокойно можеше да липсва, нямаше да се изтърве нищо, а обикновено казвам, че една книга не може без която и да е част. Една хубава книга. Тази не беше такава, беше лека, да, но изключително предвидима и ако я бях прочела, когато бях на 13-14, най-вероятно щеше да ми хареса, но...
  Очаквах повече, получих по-малко и дори филма няма да гледам.

3. Легендата

За тея дори не ми се говори.
Скучни, предвидими, еднообразни.
Глупави герои, скучен стил на писане, смешни "обрати".
26196299Твърде много излишни приказки, смехотворни описания и както би казал дядо ми- язък за хубавите корици.

4. Carry On

  Самата история е хубава и сладка, както всяка друга на Рейнбоу Роуъл, но дотам. 
  За да стигнеш до най-интересното, трябва да прочетеш 300 страници едно нищо, после имаш 10 страници хубаво и пак 200 страници скука, накрая имаш 50 страници претъпкан, претрупам, нагъчкан екшън със смехотворен край на книгата, което би ти харесало, ако четеш активно от една-две години и нямаш особен усет към фентъзито. 
  Или пък ако сте слепи фенове на авторката, пак ще ви хареса... Изобщо не споменавам LGBT мотива, тъй като и той не е изграден добре.

208776695. The Singular and Extraordinary Tale of Mirror and Goliath

  Не ми се търси българското заглавие, не си и заслужава.
  Това се води adult horror, но ми прилича повече на жалък опит на някой от alle.bg да напише хорър. 
  Историята започва интересно и завладяващо, имам изключително голяма слабост към дребните силни същества, без значение дали са деца или не, и големите им защитници. Очаквах, че ще има описана връзката помежду им, малко повече битки и дори да бъде по-магическа, но тази приказка, не е за Мирър и Голиат, а за Джон. Това не ми хареса, заглавието е за едни хора, то се разказваше за други. Това е най-големият ми проблем с книгата. Иначе е много хубава...ако се казваше Как Джон Лъвхарт стана зъл или нещо подобно.

184907216. Островът на изобилната любов

Дори не искам да коментирам.
Това продължение развали хубостта на първата книга, развали любовта, връзките, приятелството, всичко!
Единственото хубаво бяха новите герои.
Главната направи изключителни грешки, отвратителни, типични за тъпи и наивни тинейджъри, любители на драмата и вниманието.
Това е едно от най-големите разочарования и за пореден път нещо отвратително и с такава хубава корица. Мъжкото там има рога? Защо? Защото не е същия като от първата. 

286928977. Самодива

  Как може да напишеш такава изтъркана идея и да я издадеш?
  Как може главната ти героиня да е на 18,  двамата братя (да, вярно прочетохте) да са на по 28 и 30 години? Нека само да спомена, че никога не бих се хванала с някой, който е с 10-12 години по-голям от мен, ако ще и да съм на 30. А сега съм на 18.
  Освен това, може да си мислите, че в Самодива има самодиви, но няма. Има само споменаване, легенди и в пролога. Ако ви се плащат 15 лева за хубав пролог и една обикновена любовна история с малко фентъзи за вкус, давайте. Мога да ви изброя около 50 книги от този тип, издадени от 2004-та до 2010, защото тогава бяха на мода.
Това е любовна история с фентъзи рамка, която има изтъркани и клиширани елементи- любовен триъгълник, с братя, ново момиче в нов град, нещо мистично, мистериозни с братята. Обърква ги при това и някои изрази, които са смехотворни. И пуловер в топло време.

161011288. Петата вълна

  Това е една от най-объркващите книги, които човек може да прочете.
  Има толкова много гледни точки, че се получава едни мишмаш от герои и гласовете им.
  Със самата история също имах проблеми, макар и вече да не ги помня. 
  Да не говорим, че в края на книгата всичко става още по-объркващо, защото авторът спира да казва коя глава от чие име се разказва и трябва сам да се досетиш, а те героите са около 5. No problem..



104705289.  The Broken Kingdoms

  Изключително много харесах The Hundred Thousand Kingdoms и се надявах и тази да ми хареса, исках да ми хареса, защото самата идея е очарователна, но...
  Много ми хареса, заобичах я, докато я четях, защото е за един лош герой, който толкова исках да видя как се преобръща и се научава да обича, някого другиго освен брат му и сестра му.
  Но тъкмо когато всичко стана изключително хубаво, тъкмо когато той се беше научил да обича и така нататък...нещата бяха провалени и наистина не ми харесва какъв край е избрала писателката, защото е отвратителен. Затова е толкова разочароваща книгата.

2485113610. Lady Midnight

  Не ме разбирайте погрешно, харесвам тази книга, но тя е много слаба в сравнение с Град на небесен огън, както и с Адските устройства. Изключително слаба. Защо?
  Защото се предполага, че Джулиън трябва да е най-секси ловецът на сенки на всички времена, тоест трябва да го харесвам и да точа лиги по него така, както правя с Джейс, Уил и Джем. Но не, през по-голямата част от книгата аз го съжалявах. Съжалението не е равно на почит, сексапил и точене на лиги. Не, съжалението означава, че ми е жал за него и че му съчувствам затова, че трябва да се грижи за всичките си братя и сестри.
  Имаше нещо сбъркано и в Ема, нещо, което не ми хареса, но не мога точно да го опиша все още. Но е устата, което хем добре, хем не чак толкова. Но да, дори самата история ми се струва леко слаба, но ще видим какво ще стане със следващата книга. 
  Просто тази не успя да задържи интереса ми достатъчно.

Е, точно 10 книги са ме разочаровали плюс-минус една-две, към които съм неутрална. Може и да направя пост за книги, които са ме впечатлили, но те са повече, отколкото мога да запомня.

1 коментар:

  1. За съжаление съм чела само първата от всички изброени книги, но не съм изпуснала много като гледам останалите. Няма как да не спомена домът за децата. Историята бързо стана популярна, филма е огромен шит, а четейки всички отрицателни мнения, май се радвам, че не си я купих, когато имах желанието.
    Но като се има предвид всички книги, които си изчела, десет са доста добра бройка (в смис, че не са много книгите, с които си си губила времето). Дано тази година да са още по-малко.
    Поста беше интересен и образователен(?). Продължавай в същия дух ;) хд

    ОтговорИзтриване