СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ! СПОЙЛЕРИ!
Сега като изяснихме факта, че ще има много спойлери (и може би малко ругатни) е време да се прехвърлим към ревюто ми.
Има спойлери навсякъде, не е само 1 и затова пиша две предупреждения.
Аз наистина мразя любовни триъгълници, а какво остава до квадрати. Макар и тук да не е толкова ясно изразена фигурата (или любовта), все още наистина много ме дразни, понеже наред с всички други неща, които си имат на главата, се чудят и с кого да преспят или поне Лайа.
Нямам нищо против стила на Сабаа Тахир. Той е лек, не е нищо необикновено, но се чете бързо и хваща. Но имам много против да чета 350 страници, в които героите се държат по изключително нелеп, слаб и скучен начин, а 100-те добри накрая не компенсират моите загубени 3 дни.
Бях прочела някъде, че тази книга не е толкова добра, колкото първата, но четейки я, започнах да се питам дали Въглен в пепелта е наистина толкова добра, колкото си мисля, че е или просто липсата ми на опит преди 2 години си е казала думата. Много съм разочарована от това продължение.
Сюжетът сам по себе си няма смисъл да го коментирам, защото е добре развит, има си своите обрати, напрегнати моменти и мигове на тъга (но аз бях твърде ядосана на героите, за да ми повлияят) и като цяло ми хареса. Самата история е много добра и ако героите за вас не са нещо важно в книгата (или ако не ви дразнят, колкото мен) ще ви хареса.
НО! Още със започването на книгата Лайа ми лазеше по нервите много жестоко и дори не знам защо, просто ме дразнеше. (Имаше някои доста нелепи реплики, които са достойни за Shadowhunters.)
Винаги ми е харесвало това, че Лайа има цел и е готова на всичко да я изпълни, тя е целеустремена и решена да види брат си вън от затвора и затова ми харесва, но това, което изключително много ме ядоса и развали мнението ми за нея бяха действията й след като Елиас тръгна към Кауф сам. Как му се отплати тя затова, че се жертва, за да спаси нейния брат от най-жестокия затвор? Легна си с Кийнан, ето как. И както написах в Goodreads, това е sex to forget the dead, дори и после да се чувства виновна затова, което е още една подсказка, че изобщо не трябваше да го прави, защото аз много упорито си я шипвах с Елиас и според мен си беше очевидно, че ще е с Елиас. На всичкото отгоре, след въпросния секс изведнъж дойде някаква любов, изведнъж си каза, че май го обича, ама и тя не беше сигурна. Ха-ха-ха. И все пак, това нямаше да ме дразни толкова много, ако преди това не беше намекнато поне веднъж, че се обичат, поне да е взаимно ли, какво. Единствения жокер, който имахме беше целувката й с Кийнан в първата книга, която аз дори не помнех, но дори тогава не бяха показани кой знае какви чувства. Просто той започна да я харесва също толкова внезапно, колкото и тя него тук. Не съм наясно дали изобщо разбира любовта, но това е друг въпрос. Единственото нещо, в което е постоянна е, че иска да спаси брат си и веднъж щом Кийнан вече го нямаше (не е умрял) изведнъж книгата се подобри.
Хелене е друга история. Някои я харесват повече от Лайа, за други не знам, но аз не я понасям. Още с първата книга не я харесвах, защото се предполагаше, че трябва да е силна, а трепереше като виновно куче пред господаря си, когато бе близо до Маркъс. Тя не знае какво иска, не знае на кого да е лоялна, няма цел и само се вайка, взима грешните решения и е божествено тъпа. ТЪПА. Не смятах, че ще имам чак такъв проблем с нея, но още щом започнех някоя от главите й се изнервях, а докато я завършех вече исках да вляза в проклетата книга и да й забия главата в някоя стена. Няколко пъти. Докато й разбия маската и лицето под него. Ненавистта ми към нея е толкова голяма, че дори не мога да я опиша в думи и не почувствах абсолютно нищо, когато Маркъс заповяда екзекуцията на почти цялото й семейство. НИЩИЧКО. Хелене сама си е виновна, защото нейните решения и нейното пренебрежение на заповедите на Маркъс я доведоха дотук, защото тя се мисли за много умна, ама е по-тъпа и от проклет галош.
Друго, което обаче забравих да допълня в Goodreads бяха маските. Не мога да разбера как работят и мисля, че го написах и в предишното си ревю. Как така имат една метална маска на лицето си, която би трябвало дори да се срасне с него след време, но всеки може да различи чертите на лицата им? Какъв е смисъла от маска, ако не крие лицето? Значи ли, че това са просто хора, които изглеждат все едно са се боядисали със сребърна боя или тези маски покриват само долната част на лицата им? Всъщност, как говорят изобщо? Може пък да имат дупки за очи и да свършват малко под носа или пък да скриват само очите. Не мисля, че изобщо беше обяснено, в която и да било от книгите или аз не съм разбрала- и в двата случая не говори добре за романите.
Единственият от героите, с който си нямам проблем е Елиас. Човечецът по-нормален и по-добър не може да бъде, но на фона на тези двете и дяволът ще изглежда като ангел.
И тъкмо щях да се оплача колко неопределено завърши втората книга, колко незавършено и видях, че ще има още две книги. Може би ще ги прочета от лично любопитство, но едва ли бих си ги купила.
Държа да отбележа, че това е моето собствено мнение и че държа изключително много на героите, защото все пак те са извършителите на действието и това че книгата е написана добре, не означава, че ще я оценя по-високо, ако има такива герои. Двете звезди, които й дадох са заради сюжета, някои непредвидени от мен обрати и Елиас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар