четвъртък, 5 януари 2017 г.

Магнус Чейс и чукът на Тор - Рик Риърдън

 След около 15 книги на Рик Риърдън все още не мога да повярвам как за няколко дни може да се случат толкова много неща в една книга и да видиш толкова много от героите в нея. Втората книга от поредицата за Магнус Чейс и боговете на Асгард по нищо не отстъпва на първата и аз лично смятам, че е дори по-добра.
  Обичам начина на писане на Рик Риърдън, особено когато е от първо лице. Той е лек, бързо се чете, а гласовете на героите му винаги са толкова забавни, иронични и саркастични. Магнус не е изключение. Истинско удоволствие е за мен да чета нещо негово и смело твърдя, че ако напише още 10 поредици от този тип, пак няма да ми омръзнат.
  Колкото и учудващо да е (или не е?) Тор не губи чука си за пръв път. Нито за втори. Или за трети. Още по-учудващото е (или пък не?), че е много лесно да откраднеш въпросния чук. Но никак не е изненадващо, че не е лесно да се върне това така популярно оръжие обратно при собственика му. Даже е доста смъртоносно за група тинейджъри, някои мъртви, а други живи.
  Няма да се втурвам в обяснения на сюжета и самата история, защото всички знаем колко зле ми се получават тези части. Това е Рик Риърдън, така че мога смело да заявя, че всичко е тип-топ, изпипано и написано страхотно до последния детайл. За тези пет дни се случват повече неща, отколкото съм преживява за скромните си 18 години и всички са изпълнени с екшън, битки, малко мистерия, много рани и лека истерия в някои моменти. Имаме и нов герой (или героиня), който/която е страхотен/на. Как трябва да опиша Алекс без да дам спойлер и без да се чувствам неуважителна? (Следователно, който не иска да разбира за Алекс тук, нека прескочи параграфа й/му.)
  Сега обаче, преди да премина към нови герои, нека да спомена първо старите и познатите. (И напълно off-topic, в английското издание ги има всички имена и термини как се произнасят, но аз няма да използвам нито едно от тях в ревюто си, защото не знам как са на български, не помня и са твърде трудни за казване, какво остава до писане.)
  Магнус е bae. Магнус е сладурче. Обожавам Магнус (и все още вместо Чейс, автоматично пиша Бейн). Той е един страхотен герой, който според мен не се нуждае от много описване или обсъждане. Той е силен, забавен, саркастичен, адски сладък и много добър приятел. Освен това има яки сили и сияе, какво повече можеш да искаш? А, да, един меч- е, неговият говори. Да, точно така- пълен пакет. (Осъзнавам, че нищо от това нямаше смисъл. Ето толкова харесвам Магнус.)
  Самира- не знам защо, но съм останала с впечатлението, че не съм много наясно с мнението си за нея, а и не съм си преговаряла първата книга или ревюто ми към нея, за да кажа защо. Тя също е страхотна героиня, силна, но с някои слабости, което я прави още по-страхотна! Много я харесвам и нямам кой знае какви подробности да кажа около нея, освен че трябва да бъде по-склонна към промените. 
  Харт и Блиц все още са си невероятните и вечни приятели на Магнус, всеки със своята история. Тук виждаме повече от Харт и неговото минало, докато в Магнус Чейс и мечът на лятото се запознахме малко повече с Блиц. Както вече споменах, всичко е много добре написано и изпипано, така че не е изненадващо, че и тази част от книгата е много хубава. Когато почнах да я чета, още бях разбита от края на Empire of Storms, а Магнус веднага ме хвана и ме сглоби, залепи or whatever, подготвяйки ме за Heartless.
  И ето че дойде време да спомена Алекс- сладурчето, което ако научи, че съм го/я нарекла така, ще ме обезглави. Тук идва моментът, в който предупреждавам, че това не е чак такъв спойлер, още в началото е разкрито, но все пак, който не иска да разбира от мен, нека skip-не този параграф. Не че "голямата тайна" е нещо потресаващо, просто тя/той е gender fluid и затова слагам всички тези наклонени черти. Тя/той сам/а казва, че иска да го/я наричат със съответното местоимение, когато си избере съответния пол и не приема "те" и "тях" за вариант и понеже уважавам измислените герои повече от истинските хора, аз се придържам към това и слагам наклонени черти. It's a pain in the ass, но Алекс е такова сладурче, че напълно си заслужава. А и ги шипвам с Магнус много жестоко. 
  Освен тази подробност, Алекс е един забележителен персонаж. Тя/той е силен/на и просто невероятен/тна! Взимаме едно име и тяло, получаваме две личности, с два пола- силен мъжки и силен женски персонаж, които са точно моя тип! Тя/той кара Магнус да се бои от обезглавяване и до него/нея той винаги се държи толкова сладко и объркано, че няма как да не ги шипна, макар и още нищо да не е подсказано. (Но дали? Не знам.)
  Това е едно от нещата, които най-много обичам в писането на Рик Риърдън, той включва различни полове, раси, сексуални ориентации и така нататък, защото е пределно наясно, че читателите му са много и различни. Това ме кара да го уважавам изключително много като писател и като човек и го издига още повече в моята изкривена схема за любими писатели. 
  (Осъзнавам, че не казах почти нищо за Алекс, прочетете си, не искам да влияя на мнението ви по какъвто и да е начин.)
   Рик Риърдън за пореден път доказа, че има причина да ми е любим писател и то в Топ 5 листата ми. Магнус Чейс и чукът на Тор ме хвана от първия до последния ред и ме държа в напрежение в правилните моменти, разсмива ме на глас и стопли истиналата ми душа след предишното ми четиво. Втората книга от поредицата Магнус Чейс и боговете на Асгард по нищо не отстъпва на първата и даже е по-добра. Поредната ми любима книга на Рик Риърдън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар