I didn't expect this to be as good as it was. It still had its flaws as the first book but it was even more enjoyable.
Traitor to the Throne is an amazing book full of action from the beginning to the very end and Amani is even better than before. This sequel to Rebel of the Sands was a pleasant surprise and a very enjoyable read.
From the beginning, we are thrown in on a mission of Amani's where things go down as expected and she has to fight her way out, freeing the area she is in. The action and descriptions caught me in the book and after that, I couldn't put it down. I am so impressed with the development of this book that I am struggling really hard to review it right now. (Besides, I read it yesterday.) The plot was still predictable to me but there were a couple of twists I didn't see coming. It is very well-developed and it is worth reading. As I said, the difference in her writing is visible (or it could be the fact that I read it in original this time).
I am not good at giving comments on the plot so I will just move on to the characters who are one of the most important things in books for me.
I don't remember anything from Rebel of the Sands. Nothing. Nada. When I started reading this sequel it was like I was reading a separate book and I am really impressed with Amani. By the time I've read around 50% of it, I've already remembered most of the first book so I saw the development of Amani. I love her. She is strong and I liked the way she talked about always getting into danger. I am really fond of her fighting skills and the way she picks up bits and pieces of everything she isn't familiar with and becomes almost an expert in these areas (I am exaggerating of course). There are some obvious things she is oblivious to but I cannot really blame her because it is easy to observe and a whole lot different to actually participate in all of this. Anyway, Amani is a character I love and she didn't even once anger me like some heroines do. (There were some expressions that weren't appropriate but I highly doubt somebody else would pay them any attention at all.)
Tamid was utterly useless here as was he in the first book. But whereas he was the reason for a little twist in Amani then, here he just got in the way of the Rebellion. I didn't like him then, I don't like him still. He is too weak to be worth even a word.
Rahim is an interesting character I didn't get to know really well and I really hope that I will meet him again in the next book and get to know him because I am impressed with him. I will say nothing further in order to avoid spoilers.
I really like Shazad, her strength, her loyalty to Amani and how she always watches her back. I couldn't like a side character more even if I wanted to.
There is a lesson in surviving that everyone in the Rebellion needed in my opinion. It is a little harsh but I think that this will help them win unless Alwyn Hamilton hasn't got something else on her mind.
I really liked the Sultan which might be surprising but I love a well-written villain and he has potential in him for being one. I love the way the author has captured his personality, he is very clever and I just couldn't help myself but grow fond of him.
Traitor to the Throne is even better than Rebel of the Sands, there is action, battles, love, betrayal, some unexpected twists and more! I totally enjoyed it and I can't wait for the next one because this ending was just epic!
✸✸✸✸✸
Наистина не очаквах това продължение на Дете на пустинята да бъде толкова добро, колкото се оказа.
Предателка е една страхотна книга, изпълнена с екшън от началото до края, а Амани е дори по-добра от преди! Това продължение е една приятна изненада и изключително пиятно четиво.
Книгата започна с една мисия на Амани, която по естествения ход на нещата се обърква наистина много и й се налага да си пробие път извън територията с бой и да освободи мястото. Това веднага ме хвана и задържа вниманието ми до края, защото не очаквах да има толкова много действие още от началото и останах наистина приятно изненадана и очарована. Много съм доволна от това, което се е получило и развитието със сигурност може да се види и усети (а може и да се дължи на оригиналът, който сега прочетох, а не превода). Сюжетът, както и в първата книга беше предвидлив, но имаше места, на които обратите ме изненадаха наистина много. В цялата книга Олуин Хамилтън показва тъмната си страна на писател, която беше само леко загатната в първата книга.
В началото не помнех нищо от Дете на пустинята. Нищичко. Беше все едно да се впусна в напълно непознат свят по средата на действията и да продължа да чета от средата, но постепенно си припомних. Амани ме впечатли от объркания ми момент на неясност и продължи да го прави до последната страница. Тя е една силна и смела героиня, чиито безгрижни коментари за склонността й да бъде ранявана ме радваха наистина много. Лекотата, с която говори за собствената си смърт и готовността й да се жертва я издигнаха в очите ми наистина много, както и факта, че се чувсва виновна за Тамид. Друго нейно качество, което ценя наистина много е как внимава, когато става дума за нещо, с което не е запозната и след това малко по малко става много добра в уж непознатата й област. Това е много важно умение, което си е доста впечатляващо.
Имаше някои очевидни неща, които тя не успя да забележи, но е лесно да се съди отстрани, така че не ми е особен проблем. Имаше леки спънки в началото с начинът, по който разказваше. Някои изрази не бяха съвсем на място, но едва ли някой друг би се хванал за тях като мен.
Тамид е напълно безполезен плужек, върху който ми се искаше да падне някоя скала или още по-добре- абдул. Не го понасях преди, не го понасях и сега. Напълно ненужен герой, чиято единствената по-важна роля в първата книга беше да помогне за промяната у Амани. Изобщо не го харесвам и не си заслужава дори думите, които му посвещавам в момента.
Рахим е интересен герой, който не успях да опозная и се надявам да има повече части с него, защото наистина ме заинтригува. Той е забележителен, силен и смел и това ме впечатли.
Наистина харесвам Шазад, нейното приятелство, вярност и защитата й към Амани винаги ме трогват и си казвам, че това е едно приятелство, за което си струва да се чете, макар и да няма чак толкова много сцени между двете с Амани, колкото би ми се искало.
Образът на султана е изграден по онзи начин, който те кара да видиш причините зад действията му, да го харесваш и мразиш едновременно и аз просто не успях да се спра. Наистина много ми харесва как е изграден образът му и той е просто впечатляващ.
Освен това, трябва да спомена един важен урок, който научават в цялата съпротива и това е оцеляването. На няколко пъти е засегната тази тема и тя е много важна. Урокът наистина е труден, но нужен и той направи книгата още по-добра и жестока, защото разкри една по-тъмна част на Олуин Хамилтън като писател, която беше само намекната в първата книга.
Предателка е дори по-добра от Дете на пустинята. Има екшън, битки, любов, предателство, нови герои и неочаквани обрати, които си залсужават да бъдат прочетени. Нямам търпение за следващата, защото този край беше наистина жесток!
Няма коментари:
Публикуване на коментар