След като близо две години се каня да си снимам рафтовете, най-сетне го направи. Първо смятах стотния ми пост да е този, после двестния и накрая тристния, но аз ги минах и трите, а ето, че едва сега се хванах да го сторя. Причината? Освен мързел? Още мързел, а сега и рафтове с книги на два реда. Тчоно затова реших да снимам най-малката си библиотека, която очевидно се състои от две части, но снимката на цялата не се получи хубава, а и не съм професионален фотограф. (Да не говорим, че това всъщност са две етажерки.)
Тъй като на повечето снимки всички книги се виждат (или поне силуетите им), няма да изреждам имената на всичко, а само на тези, които ще е по-трудно да се забележат и може би ще казвам по някоя дума за тях.
До преди месец тази библиотечка беше с предимно непрочетени книги, но сега те са само около 25 книги от 57, а преди беше обратното.
Двете трилогии за пътуване във времето стоят изключително добре една до друга и изненадващо си съвпаднаха страхотно с книгите на Лоръл К. Хамилтън.
Все още се чудя какво да набутам в това така оскъдно свободно място.
Най-горната книга е Seraphina, а тази най-вдясно е Стъкленият меч. Смятам, че третата най-вероятно дори няма да бъде на същия рафт, а може да я сложа на мястото на Серафина, но зависи колко е дебела. По снимката в инста й давам 650+.
Очевидно е, че този рафт е посветен на Сара Дж. Маас с едно малко изключение, което сигурно скоро ще бъде изместено. Тъмните гръбчета са на ACOTAR, ACOMAF и The Orphan Queen.
Aко прочета поне една от тези до края на годината, ще е нещо. Не говоря за книгите на Ибис, на тях имам и ревюта. В ляво са първите 3 на Колелото на времето, след това са първите две от Малазанската книга на мъртвите и горе е Гласът на острието. Проблемът е, че са изключително тяготни и ще ми отнема по поне седмица да прочета едната, когато същите страници бих могла да мина за 4-5 дни.
Тези книги изглеждат страхотно заедно!
Мисля, че е крайно време поне Ерагон да дочета...Последните му две книги...ами, така и не стигнах до тях, надявам се да го направя тази година. За много неща се надявам за 2017.
Ако продължа с тези постове ще забележите, че много често имам книги, които не си съответстват по издателство и размери, а понякога и по език. Песен за огън и лед е само една малка част от всички, които са несъвместими едни с други, но за мен важното е, че ги имам, еднаквостта е просто един желан плюс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар