четвъртък, 2 юли 2015 г.

Неутолимо желание- Кресли Коул

  Заглавието със сигурност не е от празни приказки, това мога твърдо да го заявя.
  В цялата книга, която беше толкова добре описана и ме завладя със самия пролог, който ме накара да си мисля, че обстановката ще бъде по-зловеща, отколкото всъщност беше, се разказваше колко много Лаклен я желае, както и Ема него, само дето беше някак противоречива най-вече защото се боеше и не мога да я виня много много. Ако и мен някакъв освирепял върколак, който е бил затворен век и половина някъде, ме нападнеше в Париж и ме завлечеше в хотела ми с цел да ме изчука, защото съм му партньорката, когато е очевидно, че той едва ли не не е с всичкия си и аз бих побегнала. Е, в моя случай по-вероятно е да дам повече усилия от Ема, но резултат пак щеше да е същия. Най-вече защото съм и по-ниска, но не става дума за мен, колкото и да ми се иска един Лаклен. (Нека спомена, че благодарение на страхотната корица ми беше по-лесно да си представя героите плюс минус някоя добавка от моя милост.)
  Мисля, че долу-горе сумирах началото на книгата в едно наистина сложно изречение и не мога да не похваля Кресли Коул колко е добра в писането на еротика и особено в протакането на най-важното в едва ли не цялата книга. Чак аз се издразних от това колко време ту започва, започва да ги разгорещява и изведнъж (рязка пауза) спира всичко и главната й героиня, която е наполовина вампир и наполовина валкирия, се отказва, отхвърля Лаклен, пък направо не мога да си представя какво му е било на горкият мъж, който я е чакал толкова години (+ онези 150, през които не е имал жена до себе си, все пак буквално е горял в Ада...). Честно казано на моменти ми беше много смешно (не че по принцип си беше смешно, просто аз имам извратено чувство за хумор), понеже ликаните а.к.а. върколаците са смъртни врагове с вампирите, което е една жестока шега на съдбата, но всички знаем, че тя е кучка, Лаклен не искаше да повярва, че Емалин му е партньорката, отредена да прекара вечността с него и той малко по малко се опитваше да преодолее предразсъдъците си (наистина бавно), за да е възможно да бъде с нея или по-точно В нея, но всеки път, когато тъкмо тя бе на ръба да му се отдаде, той правеше или казваше нещо, което просто си му спечелваше удар през лицето или чист отказ. Накрая просто спрях да се надявам някога да са наистина един в друг и естествено точно, когато не го очаквах те взеха, че го направиха. След това вече дойде истинският екшън, а до тогава беше просто драма и те се учеха как да съжителстват заедно и главно ликанът се учеше как да оцелява в новото време и как да се държи с жена на двайсет и първи век. Е, Ема не е особено млада по човешки стандарти, но по безсмъртни е направо дете.
  Като оставим личните й взаимоотношение на страна, Ема има едно семейство, сборище на валкирии, които са й лели, плюс приемната й майка Аника, които толкова много харесвам, макар и малко консервативни, но все пак никой не е съвършен. Харесвам ги, защото са силни жени, жени-воини, но пък и това е природата на истинските валкирии, може би малко е изменена класическата им версия, но всеки автор си създава свой собствен образ на дадено създание. Тук е мястото да спомена името на имението, в което живеят- Вал Хал. То е нещо като прототип на Валхала, Залата на посечените, където  валкириите по принцип водят половината от избраните си войни, умрели в битка, което Кресли Коул много умело е извъртяла в своя полза. Не преставам да се учудвам пред способностите на някои автори да извъртат така нещата, че хем да създадат нещо ново, хем да запазят оригинала по някакъв начин, защото и Фрея, богинята на валкириите (които винаги съм наричала валкарии, защото на английски съм го чувала така) също е спомената в книгата. (Малко повече за тези същества.
  Споменах тази част от родословието на Ема, вампирската няма да я коментирам, тъй като не се знае кой е баща й и аз няма да го издам, въпреки че си имах подозренията, които по едно време бях отхвърлила, но се оказаха верни. 
  Ема е наистина красива и претърпява огромна промяна в книгата. Докато продължава да се смята за безгръбначното, каквото беше в началото на книгата, тя се променя наистина много, става по-силна и започва да отстоява позицията си, особено след като убие едно по-специално...същество. (Щях да кажа човек, но в книгата не присъстват хора.) Ема в началото на книгата много ми напомня на Сю от Лунен ловец също в началото на книгата, когато и тя беше "безгръбначно".
  Вече споменах, че харесвам умението на писателката да взема основното и да създава изцяло своя версия на всепознатите ни същества като вещици, духове, вампири, върколаци, валкирии и дори демони. Особено интересен ми беше демонът Хартман, който е нещо като иконом на Лаклен. Имаше един по-специален параграф някъде в средата, където нямаше как да не го сравня с изплашеното изражение на кучето ми, понеже явно той има дълги уши. Колко точни и какви на вид не разбрах (или не помня), но просто сравнението си е велико, наистина го харесвам. Хем е умен, хем някак ми се струва плашлив, но кой не би се страхувал от Лаклен?
   Това, което единствено не ми харесва е, че седалището на вампирската орда се намира в Русия, просто ми омръзна от тези руснаци и тази държава, особено след като имам честта да уча в руско училище. Нито те, нито езика са нещо особено, но това се дължи на личният ми неприязън към тях. И може би на факта, че всяка втора поредица, която чета съдържа поне един руснак в нея. 
  Със сигурност в началото книгата  не е  леко написана, понеже се описва бягството на Лаклен от вампирските катакомби, а след това известно време се говори за Ема и какво прави, което означава, че първите няколко страници са покрити с описания, които за пръв път от доста време не ми се сториха досадни, както в някои други книги, защото забелязах, че са добри, колкото да един писател, а не е неизвестно, че мъжете писатели имат по-подробни и добри описания на нещо подобно като в пролога. 
  Надявам се да не съм изпуснала нищо от това, което исках да кажа и да е станало ясно, че харесах стила и на Кресли Коул- лесно се възприема, лесно се свиква с него и със сигурност разбирам защо се нарежда до Дж. Р. Уорд и Шерилин Кениън, макар да не съм чела нищо от втората писателка. Все още. След като съм запозната с книгите на Дж. Р. Уорд (и по-специално Братството на черния кинжал), мога да кажа, че ако се комбинират с Кресли Коул биха могли да съзадат един епичен фентъзи роман с точната доза еротика и екшън, макар и двете авторки да ги балансират по свой собствен начин.
  Препоръчвам Неутолимо желание на феновете на Дж. Р. Уорд, Gena Showolter, Шерилин Кениън и Керелин Спаркс, защото пишат подобни книги и си заслужават, а под подобни имам предвид, че всяка книга е за различни персонажи и си имат своята доза романтика, драма, фентъзи, еротика и екшън. 
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата и да й напиша ревю.
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар