Когато реших да си разгледам новите си 5 книги, за 4 от които благодаря на издателство Ибис, реших да прелистя за малко Индигова магия преди да почна да чета отново The Way Of Kings (TWOK). Оказа се, че така и не оставих книгата, особено след като един въпрос ми се наби на очи още на първата страница и той беше "Девствена ли си?" Е как да игнорираш подобен въпрос? Та реших да я взема, с мисълта, че просто ще видя за какво става дума и така и не я оставих.
Мисля, че това само по себе си говори колко харесах и тази трета книга от поредицата Кръвни връзки на Ришел Мийд. За предишните две книги имах поне малка представа какво и как ще се случи, но тук съм напълно непосветена и я чета с голямо желание и интерес и постоянно напрежение относно две неща, с които трябва Сидни да се заеме, а това ревю го пиша докато чета книгата след 240-тата страница.
Мисля, че за сега Сидни е най-натоварена, защото, както казах, се е заела с две неща, които са от изключителна важност, едно, от които е на живот и смърт, както и самата госпожа Теруилиджър казва още в началото, след като буди Сидни специално, за да я попита дали е девствена. Разбира се, това все още ми е много забавно, за това все го споменавам.
Много ми харесва това, че през цялото време, докато животът и силите на Сидни са застрашени от една зла вещица, тя не спира да се притеснява не само за себе си, но и за учителката си, което едва ли биха направили много хора, особено имайки се предвид колко топли чувства крият към тях. Но Сидни по начало си е такава, нейната природа е да помага на всички и да бъде добра с всички, и постепенно започва да осъзнава, че може би не всичко, на което е била учена цял живот е вярно. Пък и започва малко по-често да си служи с "противоестествените си способности", както самата тя не съвсем директно ги определя, а на мен ми е много интересно и забавно, понеже понякога се случват някои неволи. Е, случи се една и не беше точно неволя, просто тя не разбра какво направи първоначално и реакцията й с тази на Ейдриън беше много забавна.
Както и в тази книга най-сетне се срещна с Маркъс Финч, който я открехва, така да се изразя, за някои шокиращи предполагаеми тайни на алхимиците, карайки я да извърши доста сложна мисия, за да се докаже, един вид, за да може да...направи нещо друго. Тук Седни е доста разколебана, въпреки че според мен няма никакъв смисъл във въпросното "доказване", имайки предвид противоречивите й, но все пак доста очевидни взаимоотношения с Ейдриън, който все повече харесвам. В крайна сметка, обаче, се оказа, че шокиращите разкрития за организацията на алхимиците не са чак толкова шокиращи за мен. Повече бих искала да науча дали подозренията ми относно кръвта на Сидни са поне малко на прав път, но все още не е ставало дума за това, но се надявам за в бъдеще да стане.
Този път тук има много по-малко контакти с другите герои, което някак си ми харесва, защото не всички от тях ми допадат, най-вече визирайки Анджелина, с която става нещо...странно, според техните виждания. Оказа се, обаче, че нищо толкова странно не става с нея, а просто нещо, което аз заподозрях от самото начало.
Оказа се, обаче, че този път остана една последна мистерия, която така и не разгадах. Сега като се замисля е било толкова очевидно! Така де, последното разкритие ме остави шокирана и зяпаща в книгата около минута, докато се осъзная, че часовника тиктака и вече е доста след полунощ, но като цяло това е поредната страхотна книга, написана от Ришел Мийд, която ни държи в напрежение и поддържа интересна ни до самия край, че и отвъд него, със страхотни описания и изпълнени с напрежение и действие сцени до края. Буквално по едно време стоях като на тръни.
Както и малко разгорещяване между Сидни и Ейдриън.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар