неделя, 26 юли 2015 г.

The Way Of Kings so far 3 #READ

 НЕ - ВЕ - РО - ЯТНО!!!

  И така, Очевидно е, че вече прочетох книгата. Йей^^ Десет изключително приятни дни прекарани с Каладин, Шалан, Далинар, Adolin, Szeth, Навани и King's Wit макар последните две да бяха само накрая представени. Наистина се радвам, че ми отне толкова време да я прочета и ако можех, нарочно бих се накарала да я проточа още.. Чак ми се ще да я препрочета за по-дълъг период от време, за да  прекарам по-дълго време с героите и да осмисля по-добре постъпките и преживяванията им, както и да разбера това, което в първия прочит не разбрах. Кой знае, в близкото или далечното бъдеще може и да го направя.
  Действието може и да вървеше мудно, но увлекателния стил на Брандън Сандерсън отново така ме беше хванал, че не можеше да ме пусне, особено след като започнах да чета по-сериозно и по повече от 20 страници на ден, което се случи само два пъти! След това вече поглъщах действията в книгата и преживяванията на всички герои така, както когато чета нещо на Лоръл К. Хамилтън или нещо на български. Бързо и леко, но усещайки всичко, което изпитваха героите, радвайки се с тях и страдайки.
  Леле, по едно време стана толкова зловещо, че чак периодично само настръхвах, обляна в студени тръпки. Мисля, че намерих после няколко бели косъма в косата си, но кой не би бил след това, което се случи със Шалан? О_О Толкова беше яко, никоя книга не ми е въздействала по този начин до сега. Ни-ко-я.
  Изключително много ми хареса, както вече стана ясно, това по принцип не трябва да е ревю, а впечатленията ми за книгата оттам, откъдето спрях, но може да го направя и като...ако като псевдоревю, отбелязвайки всичко, което ми е направило впечатление и вече споменах в предишните публикации тежката съдба на Каладин, която той в крайна сметка успя да прегърне, така да се каже и да се изправи редом с нея, помагайки на моста си до такава степен че...спойлер. Спирам дотук. Да не говорим как почти постоянно Барндън Сандерсън спираше главното действие, за да ни върне няколко години назад в живота на Каладин, за да ни покаже какво го е довело дотук и честно казано, живота му като дете също не е бил особено лесен. Това не променя факта, че на места чак бързах да премина през ретроспекциите и очевидните ретардации, за да видя какво става с него сега. Този пич почти умря на няколко пъти. Почти.
  Нека се преместим на Далинар, който изключително много харесвам. Понякога е просто много забавно, особено когато Навани се опитваше да го...прелъсти. Но това беше към края. Около него се върти една мистерия, свързана с бурите, които са неизменна част от света Рошар, но това, което реално човекът иска да му каже чрез тях се разкрива чак в последната глава, а епилогът е толкова stunning, че още не мога да осъзная какво се случи. Тоест, разбирам го, но не мога да го осмисля. Онзи умря ли или не? Май умря, мечът му не изчезна... Но все пак.
  Както и да е. Dalinar is a man of honor. Съжалявам за това, не знам как иначе да го кажа. Той е един много забележителен персонаж и се издигна в очите ми много в последните глави. Никога не бих повярвала, че е способен ан нещо подобно, за да помогне на едни жалки, според другите, мъже.
  Също така ако историята се следи внимателно, могат да се забележат намеците на автора, че Каладин е специален и дори май Тефт веднъж го нарече с наименованието му, но така и не го запомних, както казах- беше веднъж и дори не се обясни какво означава това, но в последствие Каладин научи и му предстои още да разучава. Със сигурност ми хареса как се развиха нещата накрая. Много ми хареса и съм изключително доволна с това, което се случи с него и останалите от мост 4.
 Също така съм удивена от това колко мъдър може да бъде Брандън Сандерсън, защото не можеш да се превъплатиш в мъдрец без поне ти самия да си малко мъдър... Също така, друго, от което съм удивена е способността на автора да държи читателя в напрежение през цялото време, когато нещо важно се случва, нещо, което ще преобърне цялата история за героя, както се случи при Шалан и въпросното нещо, което freaked me out здравата. Щях да използвам здравата ме разтърси, но това звучи все едно съм се шокирала. Аз не се шокирах. Аз се ужасих О_О Да не говорим, че по едно време частите на Шалан ми станаха просто по-интересни, защото при нея се случваше това нещо, предизвикващо тръпки по цялото ми тяло О_О.
  И като съм започнала да обсъждам Шалан- БС постоянно намеква, че тя крие някаква тайна, разбира се, че се оказа, че е повече от една. Шалан май е на седемнайсет, май, не знам със сигурност, никога не се казва с точност, но пък е толкова умна и притежава нещо, за което първоначално се намеква, а след това почти се случи, но беше прекъсната.
  По едно време, времето, в което толкова много се развълнувах, в резултат на което написах началото на "ревюто" си, тоест първата дума, Шалан рисуваше бахти зловещите рисунки. Няма да се извиня за това О_О Някои биха се изразили в пъти по-цветисто от мен. Съжалявам, но просто съм супер развълнувана, което ме прави да звуча суперглупаво, но пък и е след полунощ и искам да спя, но не и преди да завърша това. После май няма да чета един ден, за да осъзная, че съм завършила тази книга и трябва да чакам месеци за следващата.
  Да не забравям неочакваните обрати, които винаги са част от Брандън Сандерсън. Той просто няма как да не вземе нещо просто и да го оплете по такъв начин, че да получи възможно най-заплетената и сложна мистерия, която бавно и постепенно да развие и разкрие, докато изведнъж не ти го изтипоса ей така и после не те накара да чакаш за следващата книга, за да продължи да разплита мистерията от първата и като го знам, ще заплете още една във втората и кой знае какво прави в третата. Това е просто нещо невероятно.
  Краят всъщност доста си ме устройва и препоръчвам книгата на всеки, който има търпение да премине през началните фази на живота на всеки един от героите, да изтърпи всички трудности и бавнотии, всеки, който има търпението да прочете бавното развитие на живота им, докато всичко не се преобърне и не го обърка. Най-вероятно завинаги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар