събота, 18 юли 2015 г.

The Way Of Kings so far

  Прочела съм малко повече от една четвърт за сега, противно на страницата, която се вижда на снимката. 
  Тъй като ми пристигнаха книгите, мислех да спра за малко с TWOK и да прочета една друга, да пусна ревю и да продължа, но смятам, че просто ще се забавя допълнително, но все още не съм сигурна дали да спра с книгата си и да почна друга, или да продължа. Ще видим как ще се развият нещата, но там е работата, хич нямам желание да преустановявам едното, за да започна другото, тъй като съм завладяна от тази книга.
  Не знам след като я приключа дали ще пиша ревю или не, тъй като е толкова дълга, че сигурно ще забравя половината, докато я завърша  или ще пропусна много и интересни неща, които ще кажа, така че може да направя още една две такива публикации, които ще се водят като миниревюта, hopefully без спойлери и що годе интересни.
  Планирах, уж, да я завърша до средата на следващата седмица, уж, но нещо плановете ми за по поне 100 страници на ден не се изпълняват, така че се надявам до края на другата седмица да съм  я завършила или поне да съм стигнала до 800 страница... Иначе трябва да стана твърде рано и само да чета. Не че не го правя, но под рано, имам предвид 9:30 някъде... 
  Както и да е, да започнем с впечатленията ми дотук в TWOK.
  Брандън Сандърсън за пореден път доказва, че много обича да бави действието. Тъкмо ще почвам 18-та глава и все още не се е показал главният замисъл, а все пак съм на 300+ от 1200+... Е, моето копие е малко, но все пак. 
  Отново имаме една страхотно изградена вселена с различни раси и различни типични черти за тях, някакви странни сили, които все още не мога да разбера напълно, но са много интересни и...ами бури и войни. Но най-вече бури, от които така наречените им пари по формата на сфери се зареждат със светлина. Да, знам, много е странно. 
  Също така има едни същества от камък, мечове, които се призовават за 10 удара на сърцето, което може да се окаже хем изключително кратко време, хем изключително дълго, и има една малки същества наречени spren, които са като духчета и заемат всякакви форми. Тези spren са всякакви видове: windspren, gloryspren, sorrowspren, laughspren и други. Един от главните герои си намери собствен spren, който се държи много различно и заема формата на жена в бяла рокля, която е много забавна, особено когато все задава въпроси. 
  Освен добре изграденият нов свят, както и страхотното писане и всичко, Брандън Сандърсън е изградил и нови и много хубави герои, които са твърде много, за да бъдат разглеждани по отделно. 
  Мога само да кажа, че аз сега харесвам всички герои, дори повечето от тези, от чиято гледна точка не се разказва, например харесвам Седиас (моя вариация на произношение) и също така харесвам Szeth, за чието произнасяне трябва много да съскам :D
  И така, както казах, все още няма голямо развитие, но може би това си е идеята на автора- първо да ни запознае с героите, да ни преведе през техните преживявания (съдбата на Каладин малко ми прилича на предистория на живота на Келсиър в мините) преди да започне дългоочакваното развитие, но аз си го чета с интерес, защото много харесвам Каладин, Шалан, Далинар, Adolin и Сил- windspren-а на Каладин. Не, не се разказва от нейна страна, но я има често. Тя е един много интересен и добър персонаж.
  Та, не знам кога пак ще пиша, може да пусна таг, или да се оттегля докато не прочета още малко, за да има втора част на този пост. Пък може и да отделя една цяла публикация на това колко ми харесва как купчината листи в едната ми ръка става по-малко, а в другата повече и как напредвам бавно малко по малко. 
  Наистина от доста време не съм чела такава дебела книга, която да си показва истинските страници. Е, почти. 
  Последната беше Фуриите на Калдерон...
  О, пропуснах и да спомена прекрасните илюстрации, които ги има там. Много са хубави и наистина помагат на човек да разбере повече за The Shattered Plains, The Chulls и други.

Няма коментари:

Публикуване на коментар