Един ден с Краси Зуркова

    Ще започна като благодаря на Егмонт за това, че направиха тази среща възможна!

   

   Винаги съм мечтала да срещна някой писател лично, надявайки се да мога да отида на представянето на Самодива, понеже това беше шанс да видя Краси Зуркова на живо, но личната среща с нея беше още по-добра и аз със сигурност си изкарах страхотно!

  Аз съм един срамежлив, но бъбрив човек по природа и след като преодолях първоначалното си притеснение, всичко се разви просто супер.

   За какво най-вече си говорихме с Краси? За книги, писането, колко различни са американците и още някоя и друга дреболия (например как не обичаме да ходим при некадърни фризьори). Ще разкажа за всичко, за което си спомня и ще преразкажа някои от отговорите й на въпросите ми, тъй като времето ни притискаше и неуспях да ги запиша.

 От самото начало ли знаеше какъв ще е краят на Самодива или го измисли в последствие?

 Краси (за по-кратко) каза, че още в самото начало е видяла цялата история като на филм, така че е знаела какво да пише и как ще се развият нещата. 

  Както вече казах, говорихме си за много неща. Тя спомена, например, неразбирателството на американците спрямо много от реакциите на героинята, тъй като за тях този начин на държане е непонятен и как се е налагало да вмъкне моменти в книгата, за да обясни едно или друго действие на Теа. 

  Например, разговорът с Бен, където я пита защо не се оплаква, е направен точно с тази цел, където целият диалог е едно обяснение за държанието й, за да може американците да я разберат. Във връзка с това, ще напиша ето този въпрос преди останалите:

  Има ли моменти в Самодива, когато нещата са се развили по-различно от първоначалните ти планове?

  Тук Краси повтори, че цялата история й се е появила като на филм, но й се е наложило да добавя отделни пасажи на места, за да обясни неща в нея. Това се наложило, понеже пише без пояснения и така вмъкнала сцената с Рис, когато прави така че родителите й да могат да присъстват на концерта й. Това е сцената, която трябва да го докаже като добър, положителен герой.

  Колко пъти се наложи да прочетеш книгата или отделни пасажи от нея, докато си я редактирала?

  Тук ми беше много интересно, когато ми обясняваше как е прочела безброй пъти  Самодива  и как по времето, когато е излязла в САЩ, тя я е знаела наизуст. Разказа ми още как нейна приятелка не вярвала, че е така, явно е мислила, че говори метафорично, затова Краси го доказала. Казала й да й прочете първите три думи от изречението и тя го довършила. 

  Аз не съм искала доказателство, защото вярвам, но пък и оттогава е изминала почти цяла година, ако не и повече. 

Какво правиш, когато ти хрумне някоя страхотна идея, а си на нямаш къде да я запишеш?

  Явно Краси винаги е подготвена, защото си записва или на телефона или в тетрадка. Има три тетрадки за трите си идеи, по които си води записки, щом й дойдат на ум.  Това ми беше много любопитно да науча, тъй като много често ми се е случвало да нямам къде да си запиша нещо важно.

Искрено много благодаря на Краси за това
пожелание! ^^

  Ще се отклоня малко от книжната тема, както безброй пъти правехме ние, за да вмъкна ни в

клин, ни в ръкав темата за некадърните фризьори.

  Това беше един от най-най-забавните ни разговори, макар и да не успях да споделя и аз за лошата си прическа, понеже се смяхме доста и научих, че фризьорът в САЩ май е по-скъп и от този в Германия. Разказахме си за различните лоши прически (или поне тя на мен, твърде бързо прескочихме към друга тема) и се посмяхме хубаво, докато аз показвах снимка на прекрасната коса на братовчед ми.

 Какво е чувството да държиш собствената си книга в ръце или да я видиш по рафтовете в книжарницата?

  Точният й отговор беше "Странно." 

  Краси ми разказа две истории, които ще се опитам да предам възможно най-добре, без да си измисля нещо несъзнателно.

  Тя ми каза как когато кашонът с първите книги дошъл при нея, тя била хем щастлива, хем тъжна, защото била сама вкъщи, тоест без семейството си. И макар да е намерила начин да увековечи моментът чрез скайп, все пак би било друго ако то е било с нея. Предполагам, че затова и чувството е странно.

  Другата история, която ми разказа беше как е срещнала една жена, която четяла книгата й, но не помня точно къде е била. Помня само, че беше на някакво събитие. (Не ме съдете, за един час може да се случат повече неща, отколкото предполагате. Сигурно след този пост ще си спомня още много.)

  Знам, че следващият въпрос е изтъркан, но не се сдържах и го зададох.

  Какво те вдъхновява?

    Реакциите на хората. С това, тя поясни, че няма предвид някой да й каже "Страхотна книга!", а начинът, по който им е повлияла, че ги е накарала да погледнат различно на нещата, да вярват в позитивното.

  Изключително много харесах този отговор, защото не бях срещала подобен до сега.

  Макар и да не успях да задам на Краси никакви въпроси за книгите, които харесва, успяхме да си поговорим за тези, които не харесваме. Тези, за които говорехме, се оказа, че мненията ни за тях са подобни. Като започнем от Здрач и преминем към 50 нюанса сиво...и двете сме съгласи една с друга. Поне за това, което успяхме да си кажем.

  Също така си споделихме, че харесваме и книгите в оригиналният им вариант- на хартия. И тя като всеки книжен плъх обича различни неща за самият тип книга и това наистина много ме радваше.

  Почти успяхме да се завъртим около темата с преводите на книгите на различните издателства и да изкажем по мнение, а също така тя се поинтересува за историята на блога ми (която така и не завърших) и от това, което пиша. А когато споделих, че по едно време се бях ориентирала към Америка, ми обясни много неща, които не знаех до този момент. Те със сигурност бяха от помощ.

  

   Някога случвало ли ти се е да напишеш нещо наистина страхотно, а после да стане така, че по някакъв начин да се изтрие или загуби?

  Тук се оказа, че Краси е късметлийка или просто има много добри предпазни мерки. Каквото и да е направила, то нещата й се запазват на всеки пет секунди или минути, не съм сигурна какво каза, а също има и още един начин,да се подсигури, че няма да има изгубен материал.

Нямах идея, че косата ми изглежда така.
Явно от този ъгъл и от лекият ветрец
изглежда сякаш съм с африканска
прическа почти.

Случвало ли ти се е да водиш "спор", така да се изразя, със свои герои? Дори дадох пример, но тъй като е спойлер, няма да го пускам тук.

  Оказа се, че Краси предпочита да е в ролята на водачът или кукловод, както тя правеше мимики, хехе. Тя предпочита да стане така, както иска и макар май да се беше случвало да се поколебае според героите си, не го прави. 

  Тя се старае, когато героите й стигнат до моментът, в който се предполага как ще приключи действието, да предприемат напълно различна посока и даде пример с Хари Потър. Тя обясни, че всяка книга си има начало, среда и край и той винаги побеждава злото, срещу което се бори, докато накрая не разгроми и самият Волдемор, чрез този пример тя се опита да обясни и толкова привидно нелогичният край на книгата, правейки го да звучи напълно логично. Факт е, че всеки очаква край, в който едва ли  не пише "И заживели щастливо", докато нейната книга оставя читателите да се зачудят какво става накрая, да се замислят над финала.

  Последният въпрос е свързан с това, че никога не съм срещала някой, който да харесва това, което е написал, без значение дали е публикувано или не. Ето защо попитах: Има ли нещо, което не ти харесва в завършената версия на Самодива? Ако да, какво би променила?

  Тук Краси Зуркова отговори, че в българската версия не би променила нищо, но в английската би добавила някой и друг параграф/момент, с който да обясни нещата, които американците намират за неразбираеми, заради различния ни тип личност, характер и психика.

  Тя би я подобрила, за да си пасва с обстановката и да бъде по-разбираема за американците. Така решенията, държанието и личността на Теа биха били обясними за тях.

  Искрено се забавлявах и си изкарах страхотно в този ден с Краси Зуркова. Беше много приятно, забавно, а тя е и много мила. С нея бихме могли да си седим в онова заведение и да си говорим на различни теми с часове, както почти направихме.