четвъртък, 4 юни 2015 г.

Сплавта на закона- Брандън Сандърсън

  "- Лорд Уаксилий?
  - Почти целият- отвърна той.- Може да съм оставил някой пръст в коридора."

  Как да не заобичаш подобна книга? Продължение на Мъглороден след 300 година, в една нова ера, с нови закони, герои и новосъздаден хумор, o, и метали. Това беше най-забавната книга на Брандън Сандърсън, която някога съм чела. Е, може би след Дейвид Чарлстън, но той е герой от другата му поредица, не е книга. За жалост.
  Няма да разказвам за какво става дума в книгата, освен че този път не се върти около свалянето на някой от власт или политика или църква. Може би е нещо между криминална и фентъзи като повече е криминална. 
  
  "- Лорд Ладриан, веднъж ви чух да разказвате, че сте проболи някакъв мъж в окото с ножа, който метнал по вас. Това истинска история ли е?
      - Всъщност ножът беше на Уейн- отвърна Уаксилий. За миг се поколеба и добави: - А окото беше случайност. Тогава също се целех в топките."

  Как си представяте държанието на  42 и 30-и-нещо годишни мъже? Представяте ли си ги забавни, преливащи от енергия, добре изглеждащи, мрънкащи и напълно наясно с възможностите си? Представяте ли си ги пазители на реда, много умели и постоянно в действие? А можете ли да си ги представите реално така в продължение на цяла една книга, където макар и сериозни в подходящите моменти, винаги ще им се удаде възможност да се изкажат по такъв забавен начин?
  От начало си мислех, че Уакс и Уейн, които са главните герои в книгата, са мъже на не повече от 25 години и двамата, а се каза, че дори Уакс е по-старият с десетина години, прехвърлил четиридесетте! Той е на 42! Боже, аз имам чувството, че на тази възраст хората се затрудняват вече да изкачват пететажни блокове без асансьор, а те двамата с Уейн бягат и тичат, и скачат, и се бият, и почти не умират...

"- Поне не застреля никого- каза Уаксилий.- Никога не може да си сигурен, когато става дума за Ранет. Особено ако и Уейн е наблизо.
 - Не е честно- подскочи Уейн.- Гърмяла е по мен само три пъти."

 Чак аз се изморих като четох за работата им. Книгата е пълна с мистерия също, но не чак в такива мащаби като в първите книги, а може би е пълна с мистерия за самите герои, с която аз съм напълно наясно, понеже все пак съм чела първите три книги. Например, когато Хармонията говори в главата на Уакс или когато...Мараси- братовчедката на бъдещата годеница на Уакс (това не е спойлер), среща една личност...която всеки, чел Мъглороден, познава.
  Малко е трудно да прехвърлиш от английски на български и си нямам и понятие за много от металите, да не говорим колко се обърках като почнах да чета на български, но макар и същият стил на писане, книгата беше сравнително по-лека от предишните, по-тънка, да, но и по-лесна за четене. И забавна, както казах.

"- Вие двамата имате много интересни приятели.
 - Интересни? Не, тя просто ни се сърди.- Уейн се усмихна.- Така показва привързаността си.
 - Като стреля по хората?"

 Отне ми два дни да я прочета, само защото исках да гледам сериал и да напиша предишното ревю. Този път смея да кажа, че не ми бяха трудни първите 100 страници, както в предишните книги и езика няма нищо общо, просто там всичко се развиваше бавно, а тук не чак толкова. Същинското действие беше започнало вече около 2-ра глава, ако не и по-напред и просто мога да кажа, че това е поредната книга на Брандън Сандърсън, която ме държа в плен от началото до самия край, от първата до последната буква и това е поредната му книга, която доказа, че може да е вторият ми любим автор. А аз имам двама.

  " - Харесва ли ти наметалото ми?
   - Това ли те забави? Моля те, не ми казвай, че си пазарувал, докато животът ми е бил изложен на риск."

  Как да не ги заобича човек? Държат се толкова непринудено един с друг и толкова добре- хем се обиждат, хем се смеят и просто всичко е наистина страхотно. Пак почнах да  обсъждам героите, но просто ми направи впечатление...отново. Може би защото не съм виждала тук големи мъже да се държат по този начин, но пък и не е като да прекарвам времето си в компания на такива. 
  Както и да е. Една последна дума за превода- беше изключително добър и умел. Преводачът се е справил невероятно с превеждането на термините, а за това се изискват доста умения и въображение, за да ги накара да звучат добре дори на български. Изключително съм доволна от него и препоръчвам книгата и на български, и на английски. А това не се случва честно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар