неделя, 19 февруари 2017 г.

BG Books Vs EN Books

   _______________________________
   Искам само да отбележа, че
   макар и конкретизирано, аз
   нямам в предвид само една книга.
    _______________________________

  Говорете, каквото искате. Мислете, каквото искате. Имате право на мнение, аз също. Ето защо ще ви кажа следното- хванете ли веднъж една качествено залепена книга, никога няма да искате да я пуснете. Не казвам, че задължително трябва да бъде английска/американска, но със сигурност разликата е от земята, до не небето, а чак до Плутон и отвъд. 
    Чета си аз книгата (не казвам коя и на кое издателство) и решавам все пак да я отворя на най-първата станица, ей така, да я видя отвътре. Дължа да отбележа, че я отварям за втори път. И какво да видя? Виждам въте разстоянието между корицата и страниците така, сякаш съм счупила гръбчето по средата. Единият ъгъл на корицата вече се е разлепил и раздвоил...
    Имаше един период, в който четях предимно книги на английски (в смисъл, копия, които притежавам) и такива, издадени от Ибис. Гледам ги и им се чудя защо не са обелени и защо не са намачкани, раздвоени или накъсани. Не ме разбирайте погрешно, аз пазя книгите си като косата си, но българските са почти невъзможни за опазване, освен ако не ги купиш и никога не ги отвориш, никога не ги сложиш в торба, чанта или на рафта. Не дай боже да ги четеш!
    Не казвам, че няма английски/американски книги, които не се белят, напротив, но имайки предвид колко от българските ми копия са обелени и раздвоени, и намачкани, процентът на английските е много малък, особено като се вземе в предвид факта, че аз се отнасям по еднакъв начин с всяка книга, независимо дали е на български, английски или руски. Просто хванете ли книга на раличен език, усещането се запомня.
   Беленето на гланцираната част на корицата, или както аз го наричам- найлона, не го приемам за нещо, което се случва само с българските ми копия, защото ръцете ми се потят адски много и няма как да си останат залепени, макар че бройката на разлепените найлони се намали адски много с годините. Защо? Имам повече английски копия и чета повече книги на Ибис.
    Както и да е. Като изключим проблемът с кориците и как два пъти като разкрачиш книгата и почва да се разпада, има и друго. Хартията е различна, усещането да я държиш е различно. Не, не говоря за Стъклен трон, лично тези книги ми правят големи номера. Имам ги и шестте (с The Assassin's Blade) на английски и заглавията на пет от тях са изтрити заради ръцете ми, но хартията, корицата, всичко останало е просто на едно много по-високо ниво. Не коментирам шрифта. За послендите години съм чела достатъчно разнообразен такъв, не само в книгите, че просто не може да ме изненадат. Нямам претенции за размера, но имам огромни за страниците.
  Аз мразя тънки страници, това не е вестник, не е салфетка, нито пък Библия. Това е книга, която и без това се купува на български с голяма надценка (Освен Империя на бури за пример мога да дам Гънка във времето, която няма 200 страници, а струва 15 лева, Лабиринтът, който е 300 страници, а струва 17 лева и така нататък), нека поне хартията да е качествена. И не казвам да е дебела два метра, а просто страниците да не са крехки като клетъчна мембрана. Да, има книги на английски със също тънки страници и това също ме дразни, но...
  Имам Крадецът на книги на английски и колкото да не понасям тази книга, корицата е просто уникална, на пипане е...съкровище. Дори приятелките ми, които не четат и не искат и да видят книга й се кефеха...Хареса им самото усещане на прокарат пръсти през тази корица, която не е нито лъскава, нито гланцирана, но това да я докоснеш...Такова усещане човек, който не е пипал английско издание на книга не е изпитвал! Не смятам, че преувеличавам, но дори и да го правя съм на мнение, че със сигурност си заслужава. Който не е съгласен с мен си има свое мнение и аз уважавам това, така че не ме оспорвайте. Знам, че чуждата кокошка е гъска, но или не сте попадали на хубаво английско издание, или просто не виждате това, което виждам аз. Аз съм окей с това, просто исках да споделя моето мнение в този пост, подбуден от лошо залапеното ми копие на книга, която много ми харесва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар