сряда, 8 февруари 2017 г.

3 неща, които понякога не харесвам в книгите


  Осъзнах, че това малко прилича на клишираниоте тропи, но не е с такава цел направено, тъй като създадох черновата преди да науча темата на Top 5 Wednesday. 
  Преди да започна ще обясня името на поста. Защо понякога? Има книги, в които някои от нещата, които съм написала, че не ми харесват са изградени и/или написани по такъв начин, че просто няма как да не ми допадне. Например с описанията- ако е книга на Брандън Сандерсън или Лоръл К. Хамилтън, ако ще и 100 последователни страници само описания да са, ще ги чета не просто с интерес, ами с голям кеф. Разбира се, тези автори и моменти не са много.

1. Многото описания

  Изобщо не харесвам описания. Не ми пука на какво са- на хора, места, животни, обстановки, история, действия или ако ще и да са преразказана пряка реч- ако са повече от 2-3 параграфа на мен ми доскучава. Вече споменах, че има изключения, дори са повече от гореизброените случаи, но съм срещала такива сухи описания, такива плоски стилове, че просто не е истина. Един от любимите ми моменти е когато се опитах да чета Тютюн. Щях да умра от скука на 2-рата глава.
  За мен действието винаги се е изразявало в пряката реч, колкото и да е странно. Обичам да виждам разговорите между героите и техните взаимоотношения, които да са комбинирани и обвързани с описания.
  (Иронията е, че като се разпиша, мога да описвам със страници и то не задължително нещо важно, но това се случва само като разказвам от първо лице.)
  Описанията, написани в първо лице са ми по-лесни за четене и са значително по-леки (зависи от стила), отколкото тези в трето лице и затова мога да се примиря с тях.

2. Слабите и/или младите герои

  Не за първи път казвам, че героите са най-важното нещо за мен в книгите. Те са на първо място в критериите, по които оценявам книгата, особено ако се колебая за нея. Издразни ли ме някой герой и ако не направи нещо после, с което да го компенсира, смятайте, че съм махнала някоя звезда, а на твърде слабите или твърде младите герои в YA жанра аз просто веднага махам звезда, защото за мен до 15 години трябва да се считат за middle grade книги, а не YA. Въпреки че в последно време дори 12-годишните изглеждат по-женствени и по-големи от мен ("предимството" да си нисък) за мен тинейджърите поне до 15 години не са адекватни герои за YA жанра, в който има немалко сексуални намеци и колкото и да знам, че "перверзнотиите" са на мода още при 10-11-годишните, не ми харесва да чета за мъници с такъв език, намеци и не дай Боже- действия. Все пак книгите са утопични (дори антиутопиите [мда, оксиморонен израз]) и просто има някои неща, с които не мога да се примиря. (Нямам за цел да обидя никого. Има някои осемнадесетгодишни, които са супернезрелите и 15-годишни, които ти говорят така, сякаш са на 30.)
  Като изключим сексуалното, аз просто не смятам, че едно 15-годишно момиче/момче е достатъчно зряло, за да се справя с проблемите на света. Тук не споменавам Пърси Джаксън, защото той се смята за детска книга (и приключенска) и нека си го признаем- такава си е, но Рик Риърдън пише по такъв начин, че на всека възраст да й се хареса- нещо, което не е често срещано и не всеки го умее. Но няма да говоря за Пърси сега. Просто казвам, че някои герои са твърде млади за нещата, които им хвърлят авторите, а ако и самите писатели не ги изградят добре...Опази, майко!
  (За младежите визирам предимно Легендата на Мари Лу.)
  Относно слабите героини, не мисля, че има списъл да коментирам. Не  мисля, че има хора, които да не знаят и какво значи безхарактерен герой или плосък, нерешителен, досаден, дразнещ и тъп. Нищо не ме дразни повече от герой/иня, който взима прибързани решения, основаващи се на емоции предимно.

3. Силният hype

    Това не е нещо в самите книги, а по-скоро резултат.
  Не ми харесва, когато се прочуят твърде много и твърде бързо, особено новоизлюпилите се, понеже това някак си намалява желанието ми да ги чета или пък, дори и да искам да ги прочета го правя някак почти неохотно. Когато романите са с твърде много hype, свалям стандартите си, понеже очаквам, че повечето са надценени, от което следва, че най-вероятно ще остана по-впечатлена, отколкото би трябвало, например. Възможно е и обратното- очаквам някоя книга супер много, само за да се разочаровам (Крадецът на книги, Самодива, Carry On, примерно).

Няма коментари:

Публикуване на коментар