неделя, 26 февруари 2017 г.

Unpopular Opinions Book Tag (Updated)

 

   Преди да започна, ще тагна Юлия да обнови тага си :D

   Както може да се досети човек от заглавието, това е обновената версия на този таг. Първата може да видите ТУК. Защо реших да го направя? Тъй като видях големи пародии на отговори, реших и аз да си изкажа новото мнение след 2 години, като се старая да не давам същите отговори като тогава. Дори реших да видя стария си пост, за да се убедя, че не съм писала подобни глупости като тези, които четох. (За тях ще има отделен пост.)

Има ли нужда да напомням, че това е МОЕТО МНЕНИЕ?

1. Популярна книга или поредица, която ти не харесваш:

  Миналия път съм споменала небезизвестните 50 нюанса садо-мазо и Дивергенти. Тази година ще кажа, че това е Крадецът на книги, Carry On, Самодива и Приказката за Мирър и Голиат, макар и да не знам колко е известна (има и други естествено). Що се отнася до някоя и друга известни книги, които тук още не са преведени или достатъчно известни ще кажа, че това е A Torch Against the Night, която е втората на Въглен в пепелта и A Thausand Nights.

Сега, какво не им харесвам?
   Крадецът на книги вече казах, че не се оказа това, което очаквах. Стилът беше скучен, историята още повече. Ако знаех, че е история за някакви си хора и животът им по времето на Втората световна, изобщо нямаше да я поискам за рождения си ден. Аз си представях как момичето редовно ще бяга, ще краде книги (по времето на войната, което ще го прави още по-вълнуващо, а не отегчително, за четене) и така нататък, а тя реално какво прави? Нищо! То момчето си изпусна книгата и я забрави, тя мина, взе си я и я ската под леглото. После оная я пусна в къщата си, тя реши да вземе книгата, въпросната жена беше разбрала (щото дупката на рафта не е очевидна, неее) и всъщност й позволи да я задържи, което не е кражба! И всякакви такива глупости. Сюжетът беше толкова еднакъв, че след първите 100 страници, които четох 3 дни, а обикновено толкова ми минават за 1, можех да предвидя какво ще се случи в останалите 400 и така и стана. Мога да говоря за още, но целият ми пост ще стане едно ревю.
  A Thausand Nights беше просто много скучна, героинята беше безлична, буквално- нямаше име. Имах и още няколко проблеми с нея.
   Carry On е хубава книга, ако за пръв път четеш фентъзи и си безбожен фен на Хари Потър и всичко свързано с него, дори нескопосаните опити за фенфик във фенфика. Ако искате сносна гейска любовна история, по-добре вижте някоя от книгите на Дейвид Левитан или някой друг известен и доказал се в тази област автор. Защото книгата не е нито фентъзи, нито романтична, а една голяма пародия и подигравка с всеки жанр, в който се е отбелязала.
    Самодива е типичната книга, чийто тип беше на мода от 2005-та до 2011-та някъде- ново момиче, в нов град, двама секси братя, щур любовен триъгълник и 10 години разлика. Само че, Теа е на 18, единият е на 28, а другият на 30 и за мен това е по-нереалистично и от най-измисленият свят. Освен това е и педофилско, хич не ми пука, че героинята се води пълнолетна. И само да кажа на тези, които не са чели книгата още- няма самодиви в нея, няма фентъзи, има една любовна история и пародична фентъзи рамка. Дори авторката така си описа историята- първо беше любовта и после се появи фентъзи рамката.
    Приказката за Мирър и Голиат, чието заглавие е толкова дълго, че не мога да запомня и чиято корица е наистина страхотна не е типичен нонсенс, както едно момиче във фейсбук, което не ми хареса мнението се изрази. Да, странна е, но за мен не беше безсмислена като Алиса в Страната на чудесата. Напротив, книгата си има много смисъл, но няма навързаност и е смешна. Както съм написала и в ревюто си, тя не става дума за Мирър и Голиат, чиито имена са на корицата, а за всеки друг. Окей, в началото книгата беше наистина добре, но след това? Не! След това се пръкнаха от немайкъде 9876545678 различни герои, на които им се полагаха по 5-6 страници и никога повече не ги виждахме, предимно се говореше за оня Джон Ловхарт и съвсем малко за Мирър и Голиат, които аз харесвам и исках да видя тяхната история, която беше съсипана, когато от 6-годишно момиченце Мирър стана в 16-годишна тинейджърка и изведнъж "любовта им трябваше да премине на следващото ниво. И двамата бяха уплашени, но знаеха, че така трябва да стане." Не е дословен цитат, но много точен.
    A Torch Against the Night- имам ревю, можете да го намерите или в търсачката на блога ми или в архива, че този отговор на въпрос стана много дълъг. 
    Забравих да кажа и за Домът на Мис Перигрин за чудати деца, ревюто може да бъде видяно по същия начин.
   (Не е като да търся единични книги в жанр за поредици...)

2. Популярна книга или поредица, която е по-скоро мразена, но ти я обичаш:

  Тук съм писала Училище за вампири, но вече не знам дали спада към това или не. Не съм сигурна коя поредица обичам, която другите не искат и да докоснат. Обикновено това е Анита Блейк, ловецът на вампири, понеже след една определена книга стана твърде сексава, но аз така си я обичам.. 
  Наблюденията ми относно "чиклита" са, че той е много мразен "жанр", още преди да бъде дори прочетен и затова ще кажа, че това не е точно книга, а по-скоро цял раздел с книги- Съвременните любовни романи (на Ибис). Аз ги обожавам и то не защото съм лигаво момиченце или защото те са лигави романтички, а защото и аз твърдо отказвах да ги чета, докато реално не започнах. Изрази от рода на "Чиклит не чета и няма да чета!" ми звучат като "Секс не правя и няма да правя!" Което просто ми става смешно. Аз казвам- Good luck!

3. Любовен триъгълник, в който главния герой е избрал човека, който ти не си искал да избере (или романтична двойка, която не харесваш):

   Вместо отново да обяснявам как уважавам избора на героите, аз ще се повторя и ще кажа, че не харесвам Самодива и не харесвам и "главната двойка", макар че там стана един буламач от връзки, а края нали е един такъв никакъв и може да се възприеме, че с никого не завършва, но аз не харесвам Теа и Рис, нито Рис и сестра й. 

4. Популярен жанр, към който рядко посягаш:

  Ето че все пак моето старо аз е отхвърлило романтиката преди две години. Мисля, че това се дължи на удивително злощастната ми връзка или на влиянието на някоя моя приятелка. Повечето женски като чуят романтика все едно чуват "написано порно" или пък нещо друго. Аз не ги докосвах, защото смятах, че са предимно с тинейджъри, докато не попаднах на adult любовните истории и с две ръце, два крака и четирите крака на кучето си препоръчвам Завещанието и Ново начало на Кристен Ашли.
  След като вече разбрахме, че явно се наслаждавам на любовните романи (особено когато съм в цикъл) ще кажа, че сега не чета трилъри, защото нещо в тях ми липса, но може това да се дължи на зле подбран автор.

5. Популярен или много обичан герой от книга, който не харесваш:

  Преди съм казала Гидиън от Скъпоценни камъни, сега ще кажа, че това са Ейдриън Ивашков от Академия за вампири, Каол от Стъкленият трон и Хелене от Въглен в пепелта
  Мнението ми за Гидиън е все още спорно, макар и трилогията много да ми хареса.
  Не ме убивайте заради Ейдриън, но той от Академията и от Кръвни връзки няма нищо общо. Като въздухът и водата са образите му в двете поредици. Ейдриън Ивашков винаги ме е дразнил в първата поредица и дори не знам защо всички толкова луднаха по него. Не, аз не го харесвам. Не го и понасям. Може би целият hype по него е, защото е представен като онеправдана душа, наранена и доста подценена, но освен това той е слаб. За мен той е СЛА-БАК. Щом не може да се справи с трудностите на духа...еми, негов си проблем де, но освен това постоянно се пречкаше на Роуз, особено когато хич не й трябваха подобни разсейвания и после излезе все едно тя го е използвала, когато той се възползва от нея, когато тя беше най-уязвима. Аз така го виждам. Мое мнение. 
  Каол рязко се промени след втората книга и просто няма смисъл дори да го споменавам. Фактът, че го нямаше в петата много ме радваше.
  Хелене е въздух под налягане. Още в първата книга не я харесах, но във втората тя просто беше отвратителна. Слаба е, не знае какво иска и хич не ми пука, че може да се бие, когато дори не знае на кого да бъде вярна- на империята си, на семейството си, на Елиас или на себе си. Тя не знае какво иска, взима глупави решения и прави големи глупости, заради които после търпи ужасни последствия, но на мен дори не ми пукаше. Сабаа Тахир ме разочарова наистина много с втората си книга.

6. Популярен автор, който не успява да ти се хареса:

Преди съм казала Стефани Майер, Ана Тод и Е. Л. Джеймс.

Сега ще кажа Дж. К. Роулинг, Краси Зуркова и Вероника Рот.

7. Популярни и често използвани в книгите тропи, които си се уморил да срещаш (като "изгубени принцеси", продажни владетели, любовни триъгълници и др.):

Всъщност, гореспоменатите тропи, освен триъгълника, ми харесват изключително много!

Споменала съм преди любовните триъгълници, забранената любов и мъже с черни коси и сини очи, чието телосложение е отвъд биологичните възможности.

Сега ще кажа, че любовните многоъгълници все още ми лазят по нервите, но освен това съм се уморила от комбинации от рода на доброто момиче/лошото момче и обратното, както и новото момиче/момче, в нова местност, един "странен или популярен" герой, който веднага ги забелязва и любимото ми- когато напълно невежа героиня се окаже дългоочаквана всесилна!

8. Популярна поредица, която нямаш желание да прочетеш:

Преди съм споменала След.
Сега ще кажа, че нямам намерение да дочитам Дивегенти и новата книга на Рот, но какво друго още? Следващите 2 на Домът на Мис Перигрин за чудати деца. Мисля, че злобата ми се изчерпа.

9. Казват, че "книгата винаги е по-хубава от филма", но има ли филмова или телевизионна адаптация, която харесваш повече от книгата-първоизточник?

Преди съм казала Здрач и Дневниците на вампира (макар и да харесвах книгите) и все още съм на това мнение, но освен това ще добавя и Дивергенти или поне първия филм

10. Коя книга не би докоснал/ла никога?

Този въпрос го няма в първия път. Хм. Наистина не бих дочела 50 нюанса садо-мазо. Освен това не смятам да чета и След или Тайни. Плюс това не смятам да чета Парцалена принцеса, Holding Up The Universe, Carve The Mark, Uprooted и много се колебая а Тиърлинг. 

  Няколко пъти накрая на тези тагове видях как на хората им олекнало като си изказали истинското мнение, което ме накара да се зачудя- това значи ли, че реално до сега ревютата им са лъжливи? Колко от българските блогъри изказват реалното си мнение тогава?

  Това НЕ е с цел подбуждане на някакви вражди, просто се замислих...

1 коментар:

  1. Честно и аз съм си мислела, кой до колко е честен в ревютата си. аз винаги гледам да казвам истината и се надявам да не съм подвела някой без да искам. Казвам си каквото ми е на душата. :Д

    ОтговорИзтриване